Р  Е   Ш   Е  Н   И   Е

74

Добрич, 26.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, І едноличен състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 78/ 2018 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 281/ 30.01.2018 г. от Г.В.А., ЕГН **********,*** срещу Заповед № 17 – 0851 – 000984 от 14.11.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР  Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на Г.В.А. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на собственото му ППС с рег. № ***** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни, като са му отнети 2 броя регистрационни табели ***** и СРМПС № 008195153.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея не била посочена нормата, която управляващата МПС е нарушила, както и че в заповедта бил посочен като основание за издаването й чл. 171, т. 2а, без да е указано от кой закон е тази разпоредба, поради което настоява, че липсва правно основание за издаване на оспорения акт. Възразява, че *****не е извършила нарушение, като е управлявала със СУМПС с изтекъл срок, тъй като не била лишена от право да управлява МПС, нито пък било отнето СУМПС. На последно място според жалбоподателя заповедта е издадена при липса на мотиви, не била описана фактическата обстановка и липсвало препращане към друг документ от преписката, примерно АУАН. Иска отмяна на оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. *****, който поддържа жалбата. Представя като доказателство Експертно решение № 1652 090 от 21.05.2013 г., в което е отразено, че жалбоподателят е с ампутация на дясна подбедрица от 1988 г. (л. 28), като добавя, че процесният автомобил е необходим на жалбоподателя за придвижване и други дейности, но автомобилът не е с инвалиден номер, управлява се от други лица.

Ответникът по жалбата - Началник сектор към ОДМВР -  Добрич, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 15.01.2018 г., видно от датата и подписа под разписката към нея (л. 7). Жалбата е регистрирана с вх. № 851000 – 991/ 23.01.2018 г. , видно от печата в горен ляв ъгъл на самата жалба (л. 4), с оглед на което е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт. Тя съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 17 - 00851 - 000984 от 14.11.2017 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР  Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с рег. № ***** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни, собственост на Г.В.А., видно от СРМПС. (л. 6) В заповедта е записано, че на 14.11.2017 г., процесният автомобил се управлява в гр. Добрич от *****, след като не притежава съответното СУМПС - изтекъл срок на СУМПС на 29.04.2009 г. Указано е, че е съставен АУАН бл. № 333597/ 14.11.2017 г. по описа на сектор ПП Добрич.

         По делото е приложен като доказателство АУАН № 2361/ 14.11.2017 г.(бл. № 0333597), в който е записано, че *****, ЕГН **********, СУМПС № 221638716, кат. В, на 14.11.2017 г. около 21.20 часа в гр. Добрич, по бул. Русия, в близост до училище Климент Охридски, в посока Автогарата, управлява л.а. Рено Еспейс с рег. № *****, с изтекъл срок на свидетелството за управление на МПС на 29.04.2009 г. Указано е, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП. (л. 8)

         На 14.12.2017 г. въз основа на АУАН е издадено и НП № 17 – 0851 – 002361 за извършеното нарушение от ***** и ѝ е наложена глоба от 100 лв. (л.9)

От Справка картон на водача се установява, че на 29.04.2002 г. на *****е издадено СУМПС № 221638716, валидно до 29.04.2009 г. На същата дата – 14.11.2017 г. освен процесният АУАН, е издаден и АУАН № Д333598 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е образувана преписка по НК за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. За това нарушение е отразено лишаване от право да управлява МПС по дело на РС – Добрич за срок от 12 месеца.(л. 12)

В горната Справка е отбелязано, че НП, свързано с процесната ЗППАМ, е влязло в сила. 

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,  Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.2 от заповедта – Началник сектор към ОДМВР  Добрич, сектор „Пътна полиция“ с правомощия на територията, обслужвана от съответната дирекция. (л. 21) 

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД МВР - Добрич.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП в актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година;

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а, предл. последно от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, като МПС да е управлявано от друго лице, непритежаващо съответно свидетелство за управление. Тези обстоятелства са безспорно установени. Необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са еднопосочни – към момента на проверката СУМПС на водача е с изтекъл срок и то преди повече от осем години. Законодателят е разписал обективни предпоставки, при които се налага принудителната мярка, като е съобразил, че многобройните ПТП изискват да се вземат строги мерки за здравето и живота на гражданите.   Управлението на МПС с изтекъл срок на валидност е приравнено от ЗДвП на липсата на свидетелство за управление, удостоверяващо правоспособността за управление по арг. от разпоредбата на § 1, т. 2, б. "ж" ЗБЛД и в това становище съдебната практика е последователна (в този смисъл са решения на ВАС по: адм. д. № 337/2014 г.; адм. д. № 3037/2014 г. и практиката на ВКС по чл. 343в, ал. 2 НК). Прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП в хипотезата на пр. последно - "чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление", не е ограничено до случаите на неправоспособност на водача да управлява МПС, лишаване от правото да управлява МПС по административен или съдебен ред, изземване на СУМПС поради загуба на правоспособността или когато водачът не притежава свидетелство за управление за съответната категория на управляваното МПС. Изискването по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за "съответно свидетелство за управление на МПС" не е свързано само с категорията на управляваното МПС, но и със срока на неговата валидност. 3атова и управлението на МПС със свидетелство, което е с изтекъл срок на валидност, е елемент от хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на предвидената принудителна административна мярка, доколкото е удостоверителен правоспособността документ и невалидността му означава "управление без свидетелство за управление". Законодателят очевидно този смисъл е вложил в разпоредбата и, за да бъде още по – ясен и да няма разнопосочно тълкуване, с изменението на ЗДвП с ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г. е разписал изрично в чл. 150а от закона: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“

В случая срокът на валидност на свидетелството за управление на водача е изтекъл на 29.04.2009 г., поради което на 14.11.2017 г. ***** е управлявала, без да притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория, което се явява материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на ППС" за нормативно предвидения срок от 6 месеца до 1 година, в случая конкретно за 190 дни.

В този смисъл оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасността на движението, в частност мярката "прекратяване регистрацията на ППС" при управление на МПС, без водачът на управлявания автомобил да притежава съответното свидетелство за управление поради изтеклия му срок на валидност.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Те се налагат въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с акта правонарушение, съответно за предотвратяване на последващо, в случая със същото МПС. Двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим. Те имат само общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. В случая безспорно установено е нарушението, налице е акт за установяване на същото, а впоследствие е издадено и НП, което е влязло в сила. С оглед изложеното се явяват голословни и неоснователни възраженията на жалбоподателя – че не бил посочен АУАН, въз основа на който е издадена ЗППАМ, че липсвало указание за закона, от който е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, както и че не било ясно нарушението, за което е наказан водачът. Събраните по делото доказателства установяват, че при издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, мотивирана е и подкрепена от приложените към преписката по издаването й доказателства, като е надлежно връчена на адресата. 

Спазено е и изискването за определяне на срок, в който са ограничени правата на собственика, а именно от 190 дни, което е към минимума на предвиденото в закона. В закона няма изискване срокът да бъде определен в месеци. Предвидено е този срок да е от 6 месеца до 1 година, като съобразно конкретния случай административният орган е преценил, че е достатъчно да наложи минимална ограничителна мярка. Представеното по делото решение на ТЕЛК не променя извода за законосъобразност на заповедта. С оглед представянето му по отношение на ПАМ може да се обсъжда съразмерност на нейния ограничителен обем. В случая обаче същата е наложена към минимума. Освен това, собственикът е предоставил автомобила си на лице, което го е управлявало повече от осем години, без да изпълни своето задължение и да поднови СУМПС, т.е. без да притежава СУМПС. Този факт сочи на упорито незачитане изискванията на закона и налага извод за съразмерност на ПАМ.

Предвид изложеното заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и при спазена за издаването ѝ процедура, от компетентен орган, поради което като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 281/ 30.01.2018 г. от Г.В.А., ЕГН **********,*** на Заповед № 17 – 0851 – 000984 от 14.11.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на Г.В.А. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на собственото му ППС с рег. № ***** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни, като са му отнети 2 броя регистрационни табели ***** и СРМПС № 008195153.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                        СЪДИЯ: