О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………./15.02.2018г., град Добрич

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 67 по описа за 2018г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано след препращането му по компетентност с влязло в сила определение на РС – Добрич.

 Добричкият районен съд е бил сезиран с искова молба от Д.Р.Г. ***, с която срещу ОСЗ – Добричка е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 1937, 70 лева, представляващи държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство от праводателя на ищеца - ЧЗП Р.И.Г.. 

С определение № 43/05.01.2018г., постановено по гр.д. № 2304/2017 г., районния съд е приел, че исковата молба се явява по съществото си жалба срещу отказ на ОСЗ – Добричка да изплати държавна помощ по заявление за държавна помощ по глава І от ЗПЗП, която следва да бъде разгледана по реда на АПК, в резултат на което е прекратил делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд – Добрич.               

С определение на съда по настоящото административно дело е прието, че така подадената искова молба е нередовна и не попада в нито една от хипотезите, изброени в чл.128, ал.1 и ал.2 от АПК, поради което производството е обездвижено и са дадени указания да се уточни в какво се състои искането до съда, като се приведе обстоятелствената част на искането в съответствие със заявения петитум, с оглед на преценката на вида и естеството на търсената съдебна защита, респективно допустимостта и подсъдността на спора.       

В указания от съда срок Д.Р.Г., чрез процесуалния си представител, е депозирал уточняваща молба, с която обаче не е отстранил констатираните нередовности в искането, дори напротив, изложил е още по – неясни и противоречиви искания и твърдения, смесвайки недопустимо различни процесуални средства за защита (иск/жалба), като веднъж е говорил за отказ за обработване и администриране на заявление за държавна помощ по глава І от ЗПЗП, втори път – за отказ за изплащане на държавна помощ по глава І от ЗПЗП, а след това е претендирал отмяна на отказа за изплащане на държавна помощ и решаване на спора по същество едновременно с уважаване на иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на държавната помощ в размер на 1937, 70 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на първоначалния иск пред ДРС, или евентуално за отмяна на отказа и разпореждане на ответника да извърши последващи действия по администриране на заявлението за държавна помощ.

На административните съдилища са подведомствени само исканията, изчерпателно изброени в чл.128, ал.1 и ал.2 от АПК. От така изложените фактически обстоятелства и разнопосочни петитуми е невъзможно да се определи вида и естеството на търсената от съда правна защита – за обжалване на отказ за разглеждане на заявление за държавна помощ по чл.197, ал.1 от АПК ли се касае или за обжалване на отказ по същество по чл.145, ал.1 от АПК (отказ за изплащане на държавна помощ), или за оспорване на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ОСЗ – Добричка по приемане и регистриране на заявление за държавна помощ в системата за администриране по чл. 256 от АПК или пък за искова защита.

Дори и да се приеме, че в случая се касае за жалба срещу отказ по същество, който между впрочем може да изхожда само от министъра на земеделието, храните и горите като единствен администратор на схемата за държавна помощ по глава І от ЗПЗП, от първоначалната искова молба и допълнителната молба не става ясно срещу мълчалив или изричен отказ е насочена жалбата и ако е срещу изричен отказ, в какъв акт е обективиран той (номер, дата и автор на акта), което е пречка не само за определяне на предмета на жалбата, но и за преценката за нейната срочност съгласно изискванията на чл.149, ал.1 и ал.2 от АПК.

От друга страна, искането да бъде осъден административен орган да заплати държавна помощ не е сред изброените в чл.128, ал.1 и ал.2 от АПК хипотези. Такова правомощие административните съдилища нямат. В случаите по чл.173, ал.2 от АПК компетентният административен орган би могъл да бъде задължен да реши спора по един или друг начин съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, но само след отмяна или обявяване на нищожността на евентуален отказ по същество, какъвто в случая не е ясно очертан в нито една от двете молби.          

Действително правната квалификация на спора и определянето на подсъдността е задължение на съда, но само при конкретни фактически обстоятелства и ясно заявен петитум, което в случая не е сторено. След като Г. не е уточнил в какво се състои искането му и не е изложил съответстващи на това искане фактически обстоятелства, които да позволяват дефинирането на спора от правна страна, производството по делото следва да бъде прекратено по аргумент от чл.158, ал.3 от АПК.         

Така мотивиран, съдът

  

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 67 по описа на Добричкия административен съд за 2018г.  

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                            Административен съдия :