О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………/29.01.2018г., гр.Добрич

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           като разгледа докладваното от съдия С.Сандева ч.к.адм. дело № 39 по описа на АдмС – Добрич за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

           Образувано е по частна жалба на В.Е.Ч. ЕГН ********** *** срещу определение № 2241/01.12.2017г. по адм. д. № 3232/2017г. по описа на РС – Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо с № АР-22-151/02.08.2017г. на ОСЗ – Крушари с твърдения за обективиран в него отказ за регистриране на договор за наем на земеделски земи и заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ с вх.№ АР-22-151 от 01.08.2017г. или в условията на евентуалност срещу мълчалив отказ на ОСЗ – Крушари по заявление с вх.№ АР-22-151 от 01.08.2017г. и е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че определението е неправилно или евентуално недопустимо поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на определението и произнасяне по същество на спора с отмяна на оспорения отказ на ОСЗ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.                      

            Ответникът – ОСЗ – Крушари, изразява становище за неоснователност на частната жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна.                               

            Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. 

  Производството пред Добричкия районен съд е образувано по изпратена по подсъдност жалба на В.Е.Ч. против отказ на ОСЗ - Крушари да извърши регистрация на договор за наем на земеделски земи по подадено от нея заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ с вх. № АР-22-151/01.08.2017г., обективиран в писмо с изх. № АР-22-151/02.08.2017г. на началника на ОСЗ – Крушари. Направено е и евентуално искане за отмяна на мълчалив отказ на ОСЗ - Крушари, ако се приеме, че не е налице изричен такъв.  

          С обжалваното определение районният съд е оставил без разглеждане жалбата на В.Е.Ч. против изричен и мълчалив отказ на ОСЗ - Крушари да извърши регистрация на договор за наем на земеделски земи и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното писмо не обективира изричен отказ, а представлява акт по смисъла на чл.21, ал.5 АПК, който не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Приел е, че не е налице и мълчалив отказ по заявлението, тъй като с него не е отправено искане за регистрация на представения договор за наем, по което административният орган да дължи произнасяне. Алтернативно е приел, че в хода на административното производство са констатирани нередовности в искането и до отстраняването им срокът за произнасяне от административния орган не тече, поради което не може да се формира мълчалив отказ. С оглед на това е стигнал до крайния правен извод, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на предмет, в резултат на което е постановил и обжалвания акт.

          Така постановеното определение е допустимо като постановено от компетентния за това съд в рамките на заявения пред него спор по §19, ал.1 от ЗИДАПК след преценка на наличието на положителните и отрицателните процесуални предпоставки за произнасяне по същество.  

Определението е и правилно като краен правен резултат, но с известна корекция на мотивите на съда.

Видно от административната преписка по случая, жалбоподателката Ч. е подала заявление с вх. № АР-22-151/01.08.2017 г. до ОСЗ - Крушари, с което на основание чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ е поискала да се извърши регистрация на договор за наем на земеделски земи в землищата на конкретни населени места в община Крушари, сключен между нея, от една страна като наемател, и Иван Константинов Писков, от друга страна като наемодател. 

По повод на подаденото искане началникът на ОСЗ – Крушари е уведомил жалбоподателката с писмо № АР-22-151/02.08.2017г., че след направена проверка на заявлението и имотите в ОСЗ – Крушари е установено, че имотите не са собственост на наемодателя Иван Константинов Писков или няма връзка на наемодателя със собствеността върху имотите. Посочено е, че за да се впише договорът за наем и заявлението, жалбоподателката следва да представи документи за собственост в срок не по-късно от 15 август в ОСЗ – Крушари, като едва след представяне на изисканите документи ще бъде извършена административната услуга и отразяването им в регистрите на ОСЗ – Крушари.

Именно това писмо е оспорила жалбоподателката Ч., като районният съд правилно и законосъобразно е приел, че то не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като не съдържа изричен отказ да се извърши регистрация на представения договор за наем на земеделски земи.

За характера на един акт следва да се съди по неговото съдържание с оглед на предизвиканите правни последици. В случая административният орган е счел, че за да извърши исканата от него регистрация, ползвателят следва да представи допълнителни доказателства, установяващи връзката на наемодателя с отдадените под наем земеделски земи. Следователно касае се за уведомително писмо като част от процедурата по извършване на административна услуга, съдържащо указания на административния орган относно необходимостта от представяне на допълнителни доказателства. Без правно значение е дали тези доказателства са нормативно изискуеми, защото това е въпрос по същество на спора, който подлежи на разглеждане само ако е налице изричен или мълчалив отказ по заявлението. В случая такъв акт не е налице, тъй като процесното писмо на началника на ОСЗ – Крушари не обективира изричен отказ да се извърши регистрация на представения договор за наем, който да поражда самостоятелно правни последици. След като административният орган е дал указания и срок, в който те да се изпълнят, то оспореното писмо следва да се характеризира като кореспонденция между страните, а не като административен акт, съдържащ отказ за извършване на административна услуга.

До същия правен извод е стигнал и районният съд, който макар и погрешно да е приел, че подаденото заявление не представлява искане за извършване на административна услуга, правилно е преценил, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не е налице и мълчалив отказ по подаденото заявление, аргументирайки се с разпоредбата на чл.30 от АПК. С изпращането на уведомителното писмо административният орган е предприел действия по отстраняване на констатираните недостатъци в заявлението. В тези случаи срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите съгласно чл.30, ал.3 от АПК. По делото липсват данни нередовностите да са били отстранени. Висящността на процедурата по чл.30 и сл. от АПК изключва наличието на мълчалив отказ по искането, още повече, че неотстраняването на констатираните нередовности в срок има за правна последица прекратяване на производството по чл.56, ал.1 от АПК, а не формиране на мълчалив отказ по чл.58, ал.1 от АПК. Непроизнасянето на административния орган може да се приравни на административен акт само ако са налице предпоставките за произнасяне по същество, а в случая това не е така, както правилно е преценил и районният съд. След като административното производство все още не е приключило, то фикцията на чл.58, ал.1 от АПК не може да прояви своето действие и да обвърже страната с негативен за нея резултат.

С оглед на гореизложеното правилно и в съответствие с данните по делото и материалния закон районният съд е приел, че не е налице годен предмет за оспорване, поради което постановеното от него определение, с което жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по нея е прекратено, следва да бъде оставено в сила.                         

          Водим от изложеното, както и на основание чл.235 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2241/01.12.2017г. по адм. д. № 3232/2017г. по описа на Районен съд – Добрич.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: