Р   Е  Ш   Е   Н  И   Е

66

Добрич, 22.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, І  едноличен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 35/ 2018 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 107/ 15.01.2018 г. от С.Б.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Ж.Ж., ДАК, срещу Заповед № 17 – 0240 - 000366/ 15.12.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР  Добрич, РУ Балчик, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на С.Б.К., като собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил с рег. № *****, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. Ж.Ж., ДАК, настоява, че заповедта е неоснователна. Излага доводи, че лицето, на което е предоставила автомобила, *****, ЕГН **********, живее в Словакия и притежава свидетелство за управление на МПС № 3209838, издадено на 19.07.2017 г. в гр. Прешов, Словакия, валидно до 04.04.2032 г., което в момента на проверката не носило. Иска отмяна на оспорения акт. 

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Адв. Ж., като пълномощник на С.К., я представлява в съдебно заседание, като  поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Ответникът по жалбата – Началник РУ – Балчик към ОД МВР  Добрич при изпращане на жалбата с преписката към нея, обосновава законосъобразността на мярката, като излага съображения по отношение липсата на валидно българско свидетелство за управление на *****. Допълва, че водачът е написал, че има възражения, но не е представил такива. С оглед на това настоява да бъде потвърдена ПАМ. Прилага съдебна практика. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж., който оспорва жалбата.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

В разписката към заповедта е посочена дата на връчване – 21.12.2017 г. Жалбата е регистрирана с № 240000 – 42/ 03.01.201 г. С оглед датата на постъпване жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт, като същата съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по изложените от жалбоподателката съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 17 - 0240 - 000366 от 15.12.2017 г., издадена от Началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Балчик, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на лек автомобил с рег. № *****, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни.

В самата заповед е записано, че същата се издава на адресата ѝ – С.Б.К., постоянен адрес ***, водеща се на отчет по СУМПС в ОДМВР Добрич, като собственик на лек автомобил рег. № *****, тъй като на 14.12.2017 г. около 20.20 часа в гр. Балчик, по ул. „Дунав“ е предоставила управлението си на собствения си лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ***** на *****, ЕГН **********, който не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. От направената справка е установено, че СУМПС № 22182997 е с изтекъл срок на валидност на 16.08.2015 г. Отнето е СРМПС № 002896341. (л. 8)

         По делото е приложен като доказателство АУАН бл. № 352558/ 14.12.2017 г., в който е записано, че водачът управлява МПС, като не представя съответното СУМПС № 221829497, чийто срок на валидност е изтекъл на 16.08.2015 г. (л. 11) Иззети са с АУАН два броя рег. табели: ***** и СР № 002895341. На 05.01.2018 г. по посочения АУАН е издадено Наказателно постановление № 17 – 0240 – 000509 за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е наложена санкция – „глоба“ в размер на 100 лв. (л. 12)

От СРМПС е видно, че собственик на процесното МПС е С.Б.К..(л. 34)

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,  Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.5 от заповедта – началниците на РУ при ОДМВР - Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ към ОДМВР - Добрич. (л. 9) 

В жалбата е указано, че лицето притежава СУМПС, издадено от Словакия, но не е било представено към жалбата. Съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че не представя доказателства за твърденията си в жалбата за притежавано СУМПС. В съдебно заседание на 12.02.2018 г. процесуалният представител на жалбоподателката представя копие от свидетелство за управление на МПС № 3209838, издадено на 19.07.2017 г. от ОДП-МВР Прешов, Словакия за категории АМ, В1, В, Т и валидно до 04.04.2032 г., придружено с превод на български от заклет преводач. (л. 36 – 39)  

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

С оглед изискването на нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ Балчик към ОДМВР - Добрич.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и последното да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава валидно свидетелство за управление. Необходимо условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава валидно свидетелство за управление. В конкретния случай тази предпоставка не е налице. Видно от събраните по делото доказателства, водачът ***** е притежавал към момента на проверката валидно  свидетелство за управление на МПС № 3209838, издадено на 19.07.2017 г. от ОДП-МВР Прешов, Словакия за категории АМ, В1, В, Т и валидно до 04.04.2032 г.

В случая е вярно, че водачът не е представил никакви доказателства и не е обосновал възраженията си в административнонаказателното производство.

Вярно е, че основа за издаване на ПАМ е съставеният за претендираното от административнонаказващите органи нарушение АУАН. Адресат на ПАМ обаче е различно от наказаното лице. В този смисъл административният орган, за когото поради наличието на АУАН е възникнало по силата на ЗДвП задължение да издаде индивидуален административен акт (ИАА) – ЗППАМ, е следвало на основание чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми собственика на автомобила за започване на административното производство. При това на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК е следвало да осигури възможност на жалбоподателката да прегледа документите по преписката и да изрази становище по тях. Съобразно разпоредбата на чл. 35 от АПК ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В допълнение следва да се отбележи, че доказателствата се събират служебно от административния орган съгласно императивното изискване на чл. 36, ал. 1 от АПК. По делото липсват доказателства за уведомяване на жалбоподателката за започналото административно производство. Неизпълнението на това задължение е довело до издаване на ИАА, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Ако АО беше изпълнил своите задължения, то оспореният акт нямаше да бъде издаден, тъй като щеше да бъде установено, че водачът е притежавал валидно СУМПС, което не е носел, което представлява самостоятелно нарушение, но не е обвързано с прекратяване на регистрацията на МПС.

С оглед изложеното оспореният акт е издаден при съществени процесуални нарушения, лишили адресата на акта от възможността да изложи своите съображения и да организира защитата си, което пък е довело до издаване на ИАА в противоречие с материалния закон.

Приложените по делото доказателства сочат, че се касае за свидетелство за управление, издадено от държава – членка. Словакия е член на ЕС от 01.05.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151 от същия закон. Така разписаната разпоредба указва, че свидетелството за управление, издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, е валидно на територията на България за категорията, за която е издадено, съгласно Закона за движението по пътищата, който транспонира Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, без да е необходимо да се представят допълнителни документи. Това означава, че всеки, притежаващ свидетелство за управление, издадено от някоя от горепосочените държави, и без оглед на гражданството му, има право да управлява МПС на територията на България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в Закона за движението по пътищата. Няма ограничение по отношение на срока, в който лицето може да управлява с притежаваното от него национално свидетелство, това е единствено срокът на валидност на самото СУМПС. В случая СУМПС на ***** е издадено през месец юли 2017 г., т.е. много преди проверката, като е валидно за съответната категория до 2032 г. С оглед на това жалбоподателката не е предоставила, нито допуснала собствения ѝ лек автомобил да се управлява от лице, което не притежава валидно свидетелство за управление, поради което наложената ПАМ се явява незаконосъобразна. Последната е приложена, без да е налице нарушение, поради което на това основание тя е материално незаконосъобразна, в каквато насока е основателно оплакването в подадената жалба.

Предвид изложеното заповедта, като издадена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменена.

С оглед липсата на искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката/процесуалния ѝ представител, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася по такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 107/ 15.01.2018 г. от С.Б.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Ж.Ж., ДАК, Заповед № 17 – 0240 - 000366/ 15.12.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР  Добрич, РУ Балчик, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на С.Б.К., като собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил с рег. № *****, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: