Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

50 /13.02.2018 г., гр.Добрич

 

В   И М Е ТО   Н А   Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на седми февруари  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА

        

           При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 26/2018 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). 

           Предявеният от М.Т.М. ***  срещу ОД на МВР гр. Добрич иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление №15-0851-001209 от 03.07.2015 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Добрич, отменено с влязло в сила решение №23 от 23.02.2017 г. по НАХД №268/2015 г. по описа на Балчишки районен съд, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

          В исковата си молба ищцата твърди, че след обжалване на наказателното постановление е било образувано нахд №268 по описа на БРС за 2015 г., като същото е било отменено изцяло от БРС. Решението е влязло в законна сила на 21.03.2017 г. В съдебното производство ищцата е направила разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 300 лева, които е заплатила при подписване на договора за правна защита и съдействие на 21.10.2015 г.

           Твърди, че със заплатеното в производството по обжалване на наказателното постановление възнаграждение за адвокат е претърпяла имуществена вреда в общ размер на 300 лева, които са в пряка връзка с неправомерните действия на служители на ответника по издаване на порочен административен акт – наказателно постановление, който акт е отменен от съда като незаконосъобразен.

         В с.з. процесуалния представител на ищцата поддържа предявения иск на изложените в него основания. Моли, да се уважи исковата претенция, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

         Ответникът – ОД на МВР гр. Добрич, чрез процесуалния си представител, счита предявения иск за неоснователен, необоснован и недоказан. Твърди, че с наказателното постановление е наложено наказание в размер на 170 лева, а е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е несъразмерно. Сочи се, че делото не е с правна сложност и ползването на адвокатска защита не е било необходимо. Релевират се доводи и че претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство също не следва да се присъжда, тъй като в договора за правна защита не е посочен номера на делото. Моли, да се остави без уважение исковата молба като неоснователна и недоказана и се присъдят сторените по делото съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

       Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска. Сочи, че платеното адвокатско възнаграждение на адвоката за правна защита и съдействие, респ. за процесуално представителство по административно-наказателно дело, с предмет законосъобразността на наказателно постановление, след отмяната на същото следва да се възстанови, тъй като ищцата е била принудена да направи тези разходи, поради незаконосъобразна дейност на администрацията, издала наказателното постановление и те представляват за нея вреда. Поради това, според представителя на ОП Добрич е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

   Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  страна :             

    От представените по делото писмени доказателства включително и от приложеното по делото нахд №268/2015 г. по описа на БРС се установява, че срещу М.Т.М. е издадено НП №15-0851-001209/03.07.2017 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР гр. Добрич, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и на осн. чл.175, ал. 1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, както и на осн. чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.Ищцата е обжалвала наказателното постановление пред Балчишкия районен съд, който с решение № 23/23.02.2017 г. по нахд № 268/2015 г. го е отменил поради допуснати съществени процесуални нарушения. Решението на районния съд е влязло в сила на 21.03.2017 г., видно от приложените по делото съобщения за изготвеното решение. В производството пред районния съд ищецът е бил защитаван от адвокат, на когото е заплатил сумата от 300 лева, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие /лист 11/ № 0000016689 от 21.10.2015 г., в който изрично е записано, че сумата за адвокатски хонорар е заплатена в брой при сключване на договора.   От представеният в настоящото производство  оригинален първи екземпляр от адвокатски кочан, получен от Адвокатска колегия – Добрич, се установява, че не са налице данни за некоректно попълване или допълване на договора за правна помощ и съдействие включително и за неговото антидатиране, поради което съдът счита, че следва да го кредитира като годно доказателствено средство за извършените от ищеца разходи за платено адвокатско възнаграждение по нахд № 268/2015 г. по описа на БРС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Добрич Добрич. Ищец е адресатът на отмененото наказателно постановление. Ответникът – Областна дирекция на МВР  гр. Добрич. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд - Добрич, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото настоящия адрес на  ищеца е в гр. Балчик.

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Макар със ЗОДОВ да се създава сравнително облекчен режим за ангажиране на отговорността на държавата и общините за вредите, причинени при изпълнение на административна дейност, доказателствената тежест за установяване на изброените по-горе предпоставки за ангажиране на отговорността, е изцяло на ищеца.

В разглеждания случай безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищцата – НП 15-0851-001209/03.07.2015 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Добрич, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от цитираното по-горе Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Т.е. е  доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

При това положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледа всяка една от исковите претенции, така както са заявени от ищеца. Както се каза, в настоящия случай тези претенции касаят репарирането на имуществени  вреди, за които следва да се докаже тяхното действително настъпване и причинно-следствената връзка с незаконосъобразното наказателно постановление.

    По делото не е спорно, че срещу ищеца е издадено наказателно постановление от Началника на сектор ПП при ОД на МВР Добрич. С влязлото сила решение по нахд № 268/2015 г. по описа на Балчишкия районен съд е установено, че при осъществяване на тези правомощия административнонаказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. В резултат на това, като пряка и непосредствена последица са възникнали имуществени вреди в патримониума на ищцата – претърпени загуби под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на НП в общ размер на 300 лева. Заплащането на адвокатското възнаграждение е осъществено в брой, като това е отразено в договора за правна помощ, който в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.       

При тези обстоятелства съдът приема, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменено наказателно постановление, което, макар и да не е същински индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от административен орган в резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл ТП № 2 от 19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ОСК на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС.

Налице са и претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за защита в производството по обжалване на НП, както и пряка причинно следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните. В производствата пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, включително и за процесуално представителство, подобно на случаите, при които, след като подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска защита в хода на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред, имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ. В тази насока са и мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ОСК на ГК и І и ІІ колегия на ВАС. 

Неоснователно е възражението на ответника, че делото не е с правна сложност, поради което и ползването на адвокатска защита не е било необходимо, както и че определеното възнаграждение е несъразмерно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление, а от друга страна, ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на наказателно постановление, е израз на нормалната грижа на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самото наказателното постановление е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва наказателно постановление и без което условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. В тази строго каузална връзка следва да се отчита, че договорът за правна защита и съдействие не е общ и абстрактен (от типа например на договор за абонамент, при който възнаграждението се дължи за определен период, без значение от извършената работа), а е в пряка и непосредствена връзка именно и само с конкретното дело, в което е оспорено процесното наказателно постановление, поради което и няма как връзката между платеното възнаграждение на адвоката за защита по това дело и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление в това същото дело, макар и опосредена от договор, да не е причинно - следствена. Доколкото се твърди несъразмерност на определеното възнаграждение,  то съгл. чл. 18. (2) от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., то отново същото е неоснователно.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 268/2015 г. на РС – Балчик, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

В съответствие с изхода от спора, ищецът има право на разноски по делото в общ размер на 310 лева, от които 10 лева - платена държавна такса по иска, 300 лева – разноски за адвокатски хонорар. 

          Водим от изложеното, съдът

 Р  Е   Ш  И  :

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Добрич да заплати на М.Т.М.  ЕГН **********о***   сумата от 300 /Триста/ лева, представляващи обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление №№15-0851-001209 от 03.07.2015 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Добрич, отменено с влязло в сила решение №23 от 23.02.2017 г. по НАХД №268/2015 г. по описа на Балчишки районен съд, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва от 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Добрич да заплати на М.Т.М.  ЕГН **********о***  сумата от 310 /Триста и десет/ лева, сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                        Административен съдия: