Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е

№ ………….

Добрич, 23.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, І едноличен състав:

         

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА               

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 25/ 2018 год.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 69/ 10.01.2018 г. от С.В.С., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 18 – 0851 - 000009/ 05.01.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“.

Със заповедта, на основание чл. 22 от ЗАНН, му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъда отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., ДАК, редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Представя и писмена защита, в която настоява, че органите, установили наличието на кокаин, са действали по отменена Наредба, поради което счита заповедта за незаконосъобразна и иска нейната отмяна.

Ответникът - Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Добрич, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В придружително писмо вх. № 226/ 24.01.2018 г. (л. 15) е отправил искане да бъде оставена жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Административен съд - Добрич намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Заповедта е издадена на 05.01.2018 г. Връчена е на процесуалния представител на жалбоподателя неясно кога, тъй като адв. А. е отбелязал в разписката датата 15.01.2018 г., но жалбата е подадена директно в канцеларията на Административен съд – Добрич на 10.01.2018 г.  Независимо от неяснотата в датите, то предвид датата на издаване на заповедта, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.

Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните:

На 05.01.2018 г. около 11.40 часа в гр. Добрич, по бул. Русия, срещу Автогара Добрич, до бензиностанция ОМВ е спрян за проверка С.В.С., който управлявал лек автомобил Порше Панамера с рег. № СТ7870ВТ под въздействието на наркотични вещества. Съставен е АУАН с бланков  № 575039/ 05.01.2018 г. (л. 17). от младши инспектор към ОД на МВР - Добрич, Сектор „Пътна полиция“, в който е отразено, че пробата е взета и установена с техническо средство DRUG TEST – 5000 STK и анализатор Дрегер с инв.ARHJ0017 (л. 21), който е отчел наличие на кокаин. В акта е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване № 0003279, както и че не е взета кръвна проба и урина за химичен анализ с протокол № 693/ 05.01.2018 г. на ЦСМП – Добрич. Добавено е в графата за обяснения и възражения: „отказва кръвна проба и урина“. Актът е подписан от нарушителя.

По делото е приет като доказателство Протокол за медицинско изследване, в който е отразено по данни на лицето, че е употребило кокаин едно пакетче. На втора страница на Протокола водачът собственоръчно е записал, че отказва да даде кръв и урина за наркотична проба. (л. 19) В талона за изследване водачът е написал, че не приема показанията на техническото средство. (л. 20) Като доказателство е приета и Докладна записка на мл. автоконтрольор К.К., извършил проверката. (л. 22)

В резултат е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18 – 0851 - 000073 от 05.01.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич (л. 16), на основание чл. 22 от ЗАНН, с която на С.В.С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В самата жалба се твърди от една страна, че лицето не е управлявало автомобила, от друга страна, че не му била дадена възможност да даде кръвна проба, че заповедта му била връчена едва на 02.01.2018 г., както и че не е управлявал след употреба на наркотични вещества. В писмената защита се настоява единствено, че действията на контролните органи не са били в съответствие с новата Наредба за отчитане на наркотични вещества, техните аналози и съответно алкохол.

При така изложените фактически данни, като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, при което се налагат следните изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5 б.”а” и т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от началник на служба за контрол, а именно на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Добрич, с оглед на което се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа разписаните със закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП (последното изменение е в сила от 26.09.2017 г., а оспореният акт е от 05.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване  - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

Видно от изложеното, в посочената законова норма се съдържат няколко хипотези при наличието на които административният орган може да наложи процесната ПАМ, включително и при отказ на лицето да бъде проверено с техническо средство или да даде кръв/урина за медицинско изследване, като това са две самостоятелни хипотези, наличието на които е в условията на алтернативност.

В обжалваната заповед е прието, че лицето е управлявало автомобила под въздействието на наркотични вещества, което е установено с тест чрез техническо средство, указано конкретно и анализатор със съответния инвентарен номер. Отчетено е наличие на кокаин. Допълнено е, че е издаден и талон за медицинско изследване, но не е взета кръвна проба и урина.

С оглед изложеното и събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от страна на водача е било извършено нарушение – управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества. Установяването е надлежно отразено, като с оглед обстоятелството, че лицето е заявило, че не приема показанията на техническото средство, е издаден Талон за изследване Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от  Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), в сила от 29.09.2017 г. Вярно е, че в случая е следвало резултатите да се отразят в Протокол обр. Приложение 2 по Наредбата, съгласно чл. 5, ал. 2 от същата, който разписва, че  резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача. По делото не е приложен такъв протокол, но това не променя факта, че лицето е управлявало след употреба на наркотични вещества. По делото са налице достатъчно доказателства в тази насока, с които лицето е било запознато, положило е и подпис под констатациите на проверяващите, поради което дори и да не е изготвен такъв протокол, то останалите доказателства установяват по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение и липсата на този протокол не е попречила на водача да разбере в какво е обвинен и за какво нарушение му е наложено конкретната ограничителна мярка. Изискванията на чл. 6 от Наредбата са спазени, като с оглед последвалия отказ на лицето за медицинско изследване е приложима нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, съгласно която при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста.

На следващо място, по делото е приет като доказателство Протокол за медицинско изследване, чиято бланка е по старата Наредба - Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.) Бланката не променя факта обаче, че в този протокол е отразен тестът, с който е установено наркотичното вещество, както и че в самия Протокол лицето собственоръчно е записало, че отказва проба чрез даване на кръв и урина. Отказът е удостоверен с подписа на водача. В този смисъл са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 7 от Наредбата, макар и да е използвана стара бланка. (л. 18)

Изложеното сочи, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя в писмената защита, че следва да бъде отменен актът, тъй като органите са процедирали по стара Наредба. Нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, надлежно е документирано, водачът е запознат и е отразил своето отношение. Като е отказал да бъде изследван, чрез даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, водачът е изпълнил и втората алтернативна предпоставка за налагане на ограничителната мярка. 

Предвид горното оспорената заповед е материално законосъобразна. Не са налице съществени процесуални нарушения при издаването й. В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа възпиращо и на останалите водачи. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал след употреба на наркотично вещество, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18 - месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, поради което подадената жалба, като  неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 69/ 10.01.2018 г. от С.В.С., ЕГН **********,***, на Заповед № 18 – 0851 - 000009/ 05.01.2018 г., издадена от Началник Сектор към ОДМВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: