Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………/06.03.2018г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

с участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, изслуша докладваното от съдия САНДЕВА к. а. н. д. № 13/2018 год.

 

          Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

          Образувано е по касационна жалба от Т.Ш.Р. *** срещу решение № 443 от 17.11.2017г., по н.а.х.д. № 731/2017 г. по описа на ДРС, с което  е потвърдено наказателно постановление № НД-03-25/10.05.2016г. на кмета на община Крушари, с което на касатора за нарушение на чл.20, ал.1 от Наредба №7 за стопанисване, управление и предоставяне за ползване на общински пасища и мери на територията на община Крушари е наложена глоба в размер на 11 445 лв.

Решението се обжалва като незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилна преценка на свидетелските показания относно авторството на деянието. Основното възражение в жалбата е, че липсват безспорни и категорични доказателства, че именно касаторът е извършил вмененото му с НП административно нарушение. Твърди се, че съставеният акт и издаденото въз основа на него НП почиват единствено на предположението на кмета на с.Капитан Димитрово А.С., че касаторът е извършил разораването на общинския парцел, тъй като на неустановена дата е видял трактор, сходен на притежавания от касатора, да извършва обработка в или до процесния общински имот. Твърди се, че неправилно районният съд се е позовал единствено и само на констатациите в протокола от извършената проверка, пренебрегвайки показанията на самия А.С., дадени във въззивното производство, че не знае на кого е тракторът, който е видял да разорава имота, нито кой го е управлявал, защото е бил някъде на 3 км разстояние. Счита се, че неправилно и незаконосъобразно районният съд е кредитирал показанията св. И.Й.и св. Д.Б., защото от тях не може да се установи безспорно какво точно е казал кмета на с.Капитан Димитрово при извършване на проверката на място. Претендира се отмяна на  решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП.             

          Ответникът – община Крушари, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, че районният съд правилно и законосъобразно е преценил показанията на свидетелите и не е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата. Счита, че авторството на деянието е безспорно доказано от доказателствения материал и най-вече от снимковия материал, от който се вижда, че дълбоката оран, която е извършена в имота на наказаното лице, продължава без прекъсване към общинския имот.    

          Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че от събраните в административнонаказателното производство, както и в производството пред ДРС доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че именно касаторът Т.Р. е разорал без основание 54, 50 дка общински имот, с което на практика е извършил нарушение на чл.20, ал.1 от Наредба № 7 на община Крушари. Поради това иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. 

          Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съобразно посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна по следните съображения:

          С процесното НП Т.Ш.Р. е бил наказан за това, че на 28.02.2017г. около 11, 00 часа в землището на с.Капитан Димитрово, община Крушари, като физическо лице е унищожил част от общински имот с идентификационен № 000057, с начин на трайно ползване “пасище, мера”, в размер на 54, 500 дка, като го е превърнал в обработваема земеделска земя – нива. Прието е, че с поведението си касаторът е нарушил чл.20, ал.1 от Наредба № 7 за стопанисване, управление и предоставяне за ползване на общински пасища и мери на територията на община Крушари (Наредбата), поради което и на основание чл.21, ал.1 от Наредбата му е наложена глоба в размер на 11 445 лева, представляващи трикратния размер на средното годишно плащане за земеделска земя за землището за съответната стопанска година на декар площ, изчислено съобразно чл.20, ал.1 от Наредбата.  

          За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Анализирал е събраните по делото писмени и гласни доказателства и след като е приел, че показанията на актосъставителя и свидетелите по акта са последователни, логични и непротиворечиви, ги е кредитирал като обективни и потвърждаващи констатациите в акта и НП. Съдът е отхвърлил показанията на св.А.С., тъй като противоречат на обясненията му, дадени по време на проверката, извършена от назначената от кмета на община Крушари комисия, на която той самият е бил председател. Съдът не е кредитирал и показанията на св.Е.Й.и Т.М., преценявайки ги като уклончиви, двусмислени и израз на защитната позиция на жалбоподателя. Подчертал е, че в административнонаказателното производство не са били представяни каквито и да било доказателства за отсъствие на жалбоподателя от населеното място по време на извършване на нарушението, а такива твърдения се навеждат едва в хода на съдебното производство. Въз основа на извършения доказателствен анализ съдът е приел, че фактическата обстановка по делото съответства на описаната в АУАН и НП, в резултат на което е стигнал до извод, че е налице извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя, за което правилно е бил санкциониран с обжалваното НП.   

          Така постановеното решение е правилно, като настоящият съдебен състав възприема изцяло изводите на ДРС относно авторството на деянието.

          Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно съдът е оценил свидетелските показания по делото, пренебрегвайки едни за сметка на други. Суверенно право на решаващия съд е да прецени на кои свидетели да даде вяра, стига да изложи съображения за това. В обжалваното решение въззивният съд е обяснил подробно защо кредитира показанията на едната група свидетели и съответно не кредитира показанията на другата група свидетели. Изложените мотиви се споделят от касационната инстанция и не са налице основания за ревизиране на вътрешното убеждение на съда. Изводите на съда се основават на прякото и непосредствено възприемане на показанията на свидетелите и техния всеобхватен и цялостен анализ. Правилно е становището на съда, че съществуват основателни съмнения в обективността и безпристрастността на св.А.С., който сам преди това като председател на комисията, извършила проверката за състоянието на общинския имот, е заявил, че теренът е разоран от касатора Т.Ш.Р.. Свидетелят се е подписал собственоръчно върху протокола от извършената проверка и последващите му уклончиви и несигурни показания, че не знае на кого е тракторът, който е разорал общинската земя, нито кой го е управлявал, правилно са отхвърлени от съда като противоречиви и недостоверни. Другият свидетел Е.Й., който е присъствал на проверката, също се е подписал под констатациите на комисията, и никъде при разпита му пред съда не е отрекъл, че разораването на имота е установено по данни на кмета на с.Капитан Димитрово. Такива данни се съдържат и в показанията на останалите членове на комисията - св. И.Й.и св. Д.Б., които изрично са заявили, че констатациите в протокола се основават на изявленията на кмета на с.Капитан Димитрово, поради което правилно и законосъобразно съдът ги е кредитирал като обективни и непротиворечиви. Това, че св. Сюлейман не е заявил пред тях с какво техника е изоран имотът или че свидетелите не си спомнят дали лично им е казал кой е изорал имота или просто го е заявил за протокола, не дискредитира показанията им и не води до друг, по-различен извод, че данните за изораването на имота от Т.Ш.Р. са взети именно от кмета на с.Капитан Димитрово. Законосъобразно районният съд не е дал вяра на показанията на св.М. като обслужващи защитната теза на жалбоподателя, който в нито един момент от административнонаказателното производство не е твърдял, че е отсъствал от населеното място по време на извършването на нарушението. От разпита на този свидетел се установява, че той е в близки взаимоотношения с жалбоподателя и му помага в земеделската работа включително в орането и засяването на нивите, което навежда на извод за неговата възможна предубеденост и заинтересованост от изхода на делото и правилно съдът не е приел показанията му за достоверни.

Независимо от така съществуващите противоречия между свидетелските показания относно това кой е разорал земята, по делото са налице категорични данни, че общинският имот е съседен на обработваната от жалбоподателя земеделска земя, че и двата имота са били прясно изорани, като оранта между тях е била слята, т.е. браздата от единия имот е преминавала последователно към другия имот без прекъсване, че виденият в общинския имот трактор, с който той е бил изоран, е бил марка “Клас”, цвят зелен, какъвто притежава и жалбоподателят. Всички тези данни, макар и косвени, в своята съвкупност и единство подкрепят по категоричен и несъмнен начин констатациите в АУАН и НП, че именно жалбоподателят е изорал общинския имот, което законосъобразно е мотивирало съда да приеме, че той е автор на процесното административно нарушение и правилно е бил привлечен към административнонаказателна отговорност.

С оглед на изложеното касационната инстанция счита, че не са налице пороци в процесуалната дейност на съда, които да водят до неправилност или необоснованост на постановеното от него решение. Районният съд е взел всички възможни мерки за разкриване на обективната истина, като е уважил доказателствените искания на страните, които имат отношение към предмета на обвинението. Обсъдил е внимателно и задълбочено всички събрани по делото доказателства и след като ги е преценил в тяхната логическа взаимовръзка и последователност, е стигнал до правилни фактически и правни изводи относно авторството на деянието, които съответстват на данните по делото и материалния закон.    

          В съответствие с това решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2 от АПК.          

          Воден от горното, Добричкият административен съд

 

                                        Р  Е  Ш  И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 443/17.11.2017 год., постановено по н.а.х.д. № 731/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич.  

          Решението е окончателно. 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: