Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 22.02.2018г., град Добрич

 

В    И  М Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р О  Д  А

 

Административен съд -Добрич,  в публично заседание на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:   Нели Каменска

                           Милена Георгиева

при участието на секретаря, Ирена Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 11 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .

            Образувано е по касационна жалба на Т.И.Ж. *** срещу решение № 463/29.11.2017г., постановено по нахд № 758/2017г. по описа на Районен съд –Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0851-002114/05.12.2016г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добри по отношение на пет от шесте, описани в него административни нарушения по Закона за движение по пътищата и изменено по отношение на размера на административното наказание „глоба“ за шестото нарушение.

            В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че описаните в наказателното постановление (НП) нарушения не били извършени. Касаторът счита, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, понеже в НП не била посочена формата на вината- умисъл или непредпазливост, която била от значение при преценката за маловажност на деянието или дали изобщо е извършено административно нарушение по смисъла чл.6 от ЗАНН. Оспорва фактическата обстановка като твърди, че отказът му да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство не е установен по безспорен начин. Счита, че според нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът може да избира начина, по който да бъде тестван за употреба на алкохол- с техническо средство или с кръвно изследване и в тази връзка твърди, че не му е издаван талон за медицинско изследване. Иска отмяната на съдебното решение и на наказателното постановление на изложените по-горе основания.

            Ответникът по касационната жалба, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич не изразява становище.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита, че жалбата е неоснователна, решението правилно и законосъобразно и пледира оставянето му в сила.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

             Касационният състав разгледа искане за отменяне хода по същество и насрочване на нова дата на съдебното заседание, обективирано в молба от 31.01.2018г., постъпила в съда в деня, следващ деня на съдебното заседание от 30.01.2018г. и намира следното: За заседанието на 30.01.2018г.  Т.Ж. е бил редовно призован на 11.01.2018г., лично. Представените от касатора медицински документи, удостоверяващи, че на 30.01.2018г. му е поставена диагноза вирусна инфекция –ентероколритен синдром и му е предписано 5 дни домашно лечение, не доказват невъзможността му да организира защитата си и да се яви в съдебното заседание, тъй като не отговарят на изискването по чл.18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза. В представените документи не е отбелязано от лекуващия лекар, че заболяването на гражданина не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Освен това в молбата за отлагане на делото не са изтъкнати уважителни причини за отмяна на хода по същество, каквато причина е събирането нови доказателства, нито са направени  доказателствени искания. По тези съображения съдът намира, че  искането на касатора за отменяне хода по същество и насрочване на нова дата на съдебното заседание не следва да се уважава, тъй като е неоснователно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :

            С оспореното пред районния съд наказателно постановление № 16-0851-002114/05.12.2016г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, на Т.И.Ж. за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административното наказание глоба от 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Със същото наказателно постановление са наложени още пет административни наказания глоба в размер на 30 лв., 10 лв., 10 лв., 10лв. и 20 лв. за нарушения съответно на чл.183, ал.3, т.7; чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ; чл.183, ал.1, т.1, пр.3; чл.183, ал.1, т.2 и чл.181, т.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата.

Съдът е приел за установено, че на 10.11.2016г. около 02,25 часа в гр.Добрич, на ул.“Генерал Гурко“ до клуб „Бакарди“, в посока към улица „Отец Паисий“ Т.Ж. е управлявал лек автомобил с марка и модел „Фолксваген  Голф“ с регистрационен № ТХ 8523НХ, бил е спрян за проверка от контролните органи, при която се установило, че не свети задната лява светлина на автомобила му, не носи необходимите документи: свидетелство за управление на МПС, контролен талон към свидетелството, свидетелството за регистрация на МПС втора част, задължителната застраховка „ГО“ и свидетелство за техническа изправност на управляваното МПС. Контролните органи са поискали да изпробват водача за употреба на алкохол с техническото средство „Алкотест 1047 плюс“, но същият отказал. За гореописаните нарушение на водача бил съставен АУАН бл. № 395952/10.11.2016г., предявен и връчен в момента на проверката. В акта е отразено, че на водача е издаден и талон за медицинско изследване № 0028527/10.11.2016г. Водачът е подписал акта като собственоръчно е отбелязал, че няма възражение по констатациите в него. Същата фактическа обстановка е възпроизведена в издаденото наказателно постановление.

Съдът е разгледал поотделно всяко деяние, приел е за доказано извършването на сочените в наказателното постановление нарушения, намалил е размера на глобата за нарушението по чл.181, т.3, пр.1 от ЗДвП от 20 лв. на 10 лв., а останалите наложени наказания е потвърдил в определения от наказващия орган размери. За да постанови този резултат районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени при спазване на процесуалните правила по ЗАНН и са в съответствие с материално-правните разпоредби на ЗДвП. В жалбата до районния съд жалбоподателят е направил оплаквания за допуснато процесуално нарушение в НП на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в непосочването на формата на вината и на твърдения, че е следвало да се приложи чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Като не е твърдял, че не му е бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта. Жалбоподателят не се е явил на нито едно от проведените четири съдебни заседания (за които е бил редовно призован, лично,  видно от отрязък от върната призовка на л.16) не е правил доказателствени искания и не е сочил доказателства, които да установят нещо различно от установеното в АУАН.

При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че решението на Районен съд - Добрич е законосъобразно. Касационните оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

ЗАНН не въвежда изискване в наказателното постановление да се посочва формата на вината - умисъл или непредпазливост и затова твърдението за допуснато нарушение на чл.58, ал.1, т.6 от ЗАНН е неоснователно. Деянията, обявени за административни нарушения, могат да бъдат, както умишлено извършени, така и извършени по непредпазливост, съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН. Формата на вината според чл.7, ал.1 от ЗАНН не е съставомерен белег на деянието, обявено за административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН. Затова формата на вината – умисъл или непредпазливост няма значение за преценката за маловажност на деянието, а още по-малко има значение за ангажиране на административно наказателната отговорност.

Съвкупността от множеството допуснати нарушения на ЗДвП в настоящия случай изключва възможността за прилагане на чл.28, б.“а“ от ЗАНН и в този смисъл преценката на наказващия орган и съда е правилна.

С касационната жалба изрично е заявено оплакване единствено за  неправилно приложение на чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП с довода, че водачът може да откаже тестване с техническо средство поради хигиенни, здравословни или др. подобни съображения като може да избере да бъде тестван чрез кръвно изследване.

Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради което и отказа е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът няма право и да избира начина, по който да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките, установени в Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на МПС, за издаване на талон за медицинско изследване на кръвта не включват избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка. Самата Наредба е издадена на основание чл.174 ал.4 от ЗДвП, който изрично овластява министъра на вътрешните работи да определи реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо средство. Материалните административнонаказателно правни разпоредби, каквато е и чл.174, ал.3 от ЗДвП, се тълкуват според точния им смисъл, който не може да бъде извеждан от подзаконов нормативен акт, имащ за предмет процесуалния ред за установяване на елементи от техния състав. За да се ангажира административно-наказателната отговорност на водача на МПС по реда на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, е достатъчно той да откаже да бъде изпробван с техническо средство.

По изложените съображения Административен съд гр.Добрич намира касационната жалба за неоснователна. Не са налице твърдяните в нея пороци на въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

                                                            Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 463 от 29.11.2017г., постановено по нахд № 758/2017г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: