Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………… /06.03.2018год., град Добрич

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :                                                           

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА    

                                                                    СИЛВИЯ САНДЕВА      

 

         при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдия Сандева КАНД № 8/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.И.П. с ЕГН ********** *** срещу решение № 437/13.11.2017 год., постановено по нахд № 1048/2017 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП № 980/11.07.2017 г., издадено от Директора на РДГ – Варна, с което на касатора за извършено нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.61 и чл.47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че решението не е съобразено с установените по делото факти и събраните доказателства. Излага доводи, че районният съд не е обсъдил изобщо възраженията на защитата и не се е мотивирал защо приема или не приема едно или друго възражение. Счита, че решението е повърхностно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на доказателства за това, че е увредена немаркирана дървесина. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.   

Ответникът – РДГ - Варна, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

          Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неправилност на съдебното решение. Счита, че в хода на административнонаказателното производство, както и в хода на производството пред Добричкия районен съд е останало неизяснено обстоятелството дали увредените дървета са били маркирани или немаркирани, поради което извършването на нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин.          

          За да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази следното:

          Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП № 980/11.07.2017 г., издадено от Директора на РДГ – Варна, с което на П.И.П. за извършено нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.61 и чл.47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ. За да постанови този резултат, районният съд е приел от фактическа страна, че на 06.06.2017г. при извършена от длъжностни лица на РДГ – Варна проверка в землището на с.Божурово, горска територия, отдел 141, подотдел „Б“ е установено, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд, упражняващ лесовъдска практика, съобразно издаденото му позволително за сеч, не е осъществил контролните си правомощия при извършването на сечта, като при извличането на отсечените стъбла от котлите, обособени в отдел 141, подотдел „Б“, както и между котлите е бил увреден около 50 % от подраста и са нанесени повреди на 22 броя дървета, стоящи на корен, от дървесен вид „цер“, които са били с обелена кора. За резултатите от извършената проверка са изготвени два констативни протокола от 06.06.2017г. и 12.06.2017г., в които са описани и систематизирани констатираните нарушения. Въз основа на втория констативен протокол е съставен АУАН, в който е прието, че с поведението си П. е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.61 и чл.47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011г. Прието е, че нарушението е извършено в периода 16.02.2017г. – 06.06.2017 г., като при описание на фактическата обстановка е направено препращане към т.1.2 от констативния протокол. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева по реда на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

От правна страна въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че извършването на нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното НП. За нанесените повреди върху насажденията решаващият състав е съдил по показанията на разпитаните по делото длъжностни лица, извършили проверката, както и по приложения към преписката снимков материал, от които не е установил увредените дървета да са маркирани с КГМ. Съдът е приел, че НП съдържа пълно и подробно описание на изпълнителното деяние, както и че описанието на нарушението съответства на неговата цифрова квалификация и не поражда никакво съмнение относно това в какво качество е бил привлечен деецът към административнонаказателна отговорност. Счел е, че за по-голяма прецизност на правната квалификация на нарушението наказващият орган е следвало да направи привръзка към разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ, но непосочването на тази разпоредба не е довело до неяснота на обвинението, тъй като субектът на нарушението по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е установен именно в чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011г. на МЗХ. Съдът е констатирал, че в НП е допусната техническа грешка при изписването на началната дата на периода, през който е извършено нарушението, като вместо 16.01.2017г. е записано 16.02.2017г., но е приел, че това не е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на нарушителя, тъй като периодът на нарушението и неговото начало обективно се свързват със срока на действие на издаденото в полза на жалбоподателя позволително за сеч, което е публично известно. Съдът е приел като несъществено процесуално нарушение обстоятелството, че отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетел, който е и свидетел по установяване на нарушението, в резултат на което е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.43, ал.2 от ЗАНН. По отношение на оплакването на жалбоподателя, че са налице съставени два констативни протокола за извършеното нарушение, е приел, че няма никаква пречка нарушението да е описано в няколко констативни протокола, тъй като привличането към административнонаказателна отговорност става със съставянето на АУАН, в който се прави описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и неговата правна квалификация. Въз основа на всичко това съдът е стигнал до крайния правен извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил.  

Така постановеното решение е правилно.

Добричкият районен съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. При извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установяват допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, които да съставляват касационни отменителни основания. Не се доказват твърденията на касатора за извършени порочни процесуални действия от страна на съда. Процесуалното поведение на страните и съда се обективира в съдебните протоколи от проведените заседания и от тяхното съдържание не може да се направи извод, че съдът е ръководил съдебното следствие необективно, тенденциозно и едностранчиво. Обстоятелството, че при първото открито заседание делото е отложено за едновременен разпит на свидетелите на двете страни не е процесуално нарушение, а законово предвидена възможност, чието приложение е изцяло в прерогативите на съда. Съдът е взел решението си, след като е събрал и проверил при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства относно правнорелевантните по спора факти. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите и доказателствата по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност или необоснованост на решението.

В касационната жалба се преповтарят възраженията, изложени във въззивното производство, на които районният съд е дал отговор, излагайки подробни и аргументирани мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не е необходимо да се преповтарят. 

Правилно е становището на съда, че няма обективна пречка констатираното нарушение да бъде описано в няколко констативни протокола. Изискването на закона е за административното нарушение да бъде издаден само един акт за установяване на административно нарушение и само едно наказателно постановление, но констатациите за неговото извършване могат да се съдържат в много и различни документи, към които актосъставителят и наказващият орган имат право да препращат. С препращането тези документи стават неразделна част от административнонаказателната преписка и заедно с акта и НП представляват едно цяло, което обективира волята на актосъставителя и наказващия орган. Без правно значение е какви са причините за съставянето на втория констативен протокол. По-важното е, че в този протокол е описано подробно и детайлно какви контролни правомощия не е изпълнил касаторът в качеството си на лицензиран лесовъд, притежаващ позволително за сеч, поради което правилно актосъставителят и наказващият орган са се позовали на констатациите в него. Неоснователно е оплакването на касатора, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в акта не е описано какво точно е записано в констативния протокол. Възпроизвеждането на съдържанието на протокола би обезсмислило самото препращане като правно – техническо средство за изготвянето на акта, което не е забранено от закона.

Неоснователно е възражението на касатора за несъставомерност на деянието от обективна страна, тъй като не е доказано по безспорен и категоричен начин, че увредената дървесина е немаркирана. Безспорно повредата на немаркирани дървета е едно от основанията за съставомерност на нарушението, но не е единственото, тъй като разпоредбата на чл.47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите задължава да се пазят от повреди не само немаркираните дървета, но и подрастът и младинякът, а в случая е безспорно установено, че увредените насаждения са подраст, който с оглед на разрешената за провеждане постепенно котловинна сеч съгласно документацията за издаване на позволителното за сеч е изключен от изсичане и следователно немаркиран за това. Ето защо, като е допуснал повреждането на подраста при провеждането на сечта, жалбоподателят като титуляр на позволителното за сеч не е изпълнил задълженията си за осъществяване на контрол по спазване на изискванията на чл.47, ал.1, т.2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, с което е извършил нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. чл.61 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, както правилно е преценил и районният съд. Обстоятелството, че в АУАН и НП е допусната техническа грешка при изписването на датата на издаване на позволителното за сеч не води до извод, че е посочено друго несъществуващо в правния мир позволително за сеч, което прави неясно обвинението. От приложените към АУАН и НП документи е видно, че позволителното за сеч за проверяваната територия е едно единствено и именно във връзка с това позволително е констатирано процесното нарушение, което изключва всякакви съмнения относно времето на неговото извършване.                          

С оглед на изложените съображения настоящата касационна инстанция счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.  

          Воден от горното, Добричкият административен съд

 

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437/13.11.2017г., постановено по нахд № 1048/2017г. по описа на Районен съд - Добрич.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно.      

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :