Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е

56

Добрич, 15.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


        Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, І едноличен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА             

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 6/ 2018 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба вх. № 25/ 04.01.2018 г., подадена чрез Директора на ТП на НОИ Добрич, от А. Феридинов А., ЕГН ********** ***, чрез адв. К., ДАК, срещу Решение № 36/ 08.12.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/ 17.05.2017 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

С жалбата се настоява, че решението е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 9, ал. 1 от ДР на КСО и при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви – нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените от него доказателства и справка за осигурителен стаж, положен в България, е приело, че А.А. към дата 09.04.2017 г. е имал навършени 66 г., като сборът от осигурителния му стаж, превърнат към трета категория труд, е 16 години 00 месеца и 01 дни, като в това число 14 години действителен осигурителен стаж и 02 години 00 месеца и 01 дни стаж от военна служба. С оглед на това е стигнало до извода, че жалбоподателят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж, а има 14 години. По същите мотиви, изтъква жалбоподателят, е издадено и обжалваното от него Решение № 36/ 08.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, като е прието, че А. няма 38 години осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението, за да придобие право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, както и че няма действителен осигурителен стаж 15 години за право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Според А., той отговаря на изискванията и неправилно му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Прави оплакване, че липсват мотиви за отказа относно стажа, свързан с отбиване на военната служба. Обръща внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба,  а според чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Излага допълнителни доводи в същата насока и иска да бъде отменено оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане. Претендира съдебно – деловодни разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид че делото не е с висока сложност и протече в едно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административното производство е започнало по Заявление на А. Феридинов А. вх. № 2113 – 24 - 211 на ТП на НОИ - гр. Добрич от 06.03.2017 г. Заявлението е подадено в Турския осигурителен институт за отпускане на пенсия и във връзка с прилагането на Споразумението за изплащане на български пенсии в Република Турция от 04.11.1998 г. е препратено до НОИ София, като Дирекция „Европейски Регламенти и международни договори“ го е изпратила на надлежния орган – ТП на НОИ – Добрич. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи стажа на жалбоподателя.

С Разпореждане № **********/ 17.05.2017 г., на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, Ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Добрич е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. За дата на заявлението е приета датата 09.04.2017 г. (л. 30) Прието е, че лицето има необходимата навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Изчислен е осигурителен стаж в Република България за периода от 01.10.1971 г. до 31.12.1989 г. с прекъсване (л. 29 – 30), както следва: осигурителен стаж от 2 категория труд - 07 г. 08 м. и 21 дни, осигурителен стаж от 3 категория труд - 07 г. 10 м. и 01 дни; по чл. 104, ал. 3 (5, 6, 7) от КСО – 00 г. 05 м. 09 дни и общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към 3 категория труд - 16 г. 00 м. и 01 дни. Указано е, че сборът осигурителен стаж включва 14 г. 00 м. 00 дни действителен осигурителен стаж и 02 г. 00 м. и 01 дни от военна служба. Посочено е, че съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО през 2016 г. право на пенсия се придобива при 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на 65 години и 10 месеца за мъжете и жените, а през 2017 г. право на пенсия се придобива при 15 години действителен осигурителен стаж и навършване на 66 години за мъжете и жените.

А.А. обжалва Разпореждането с жалба вх. № 1012 – 24 - 108/ 09.11.2017 г. (л. 45 – 46) С жалбата се изразява несъгласие със становището на длъжностното лице по отношение приетото, че лицето няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14 години стаж. Според жалбоподателя законодателят ясно е изразил волята си да се зачете за осигурителен стаж стажът за отбиване на военна служба. Излага подробни съображения в тази насока и предвид факта, че няма спор относно наличието на периода на наборна военна служба, счита, че заедно с останалия зачетен стаж А. има необходимия стаж за пенсиониране, а към датата на Разпореждането и навършената възраст от 65 години и 10 месеца, изискуема за 2016 г.

С Решение № 36 от 08.12.2017 г. Директорът на ТП на НОИ – Добрич е приел жалбата за допустима, отчел е, че искането е да се преразгледа преписката и да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, при което е приел, че правилно не е отпусната ПОСВ. За да стигне до този извод, е възпроизвел разпоредбите на чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО, след което е посочил, че жалбоподателят няма осигурителен стаж 38 години към датата на подаване на заявлението, за да придобие право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО, както и няма действителен осигурителен стаж 15 години за право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Добавил е, че „действителен стаж“, съобразно разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е „действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежала на задължително осигуряване за своя сметка и е внасяло дължимите осигурителни вноски“. Административният орган е приел, че в случая жалбоподателят има само 14 години действителен стаж и не следва да му бъде отпусната лична пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В резултат е отхвърлил жалбата срещу Разпореждането. (л. 48 - 49)

А.А. е уведомен за Решение № 36 от 08.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич на 19.12.2017 г., видно от приложената по делото разписка и отбелязването на самото решение. (л. 49 – 50) Жалбата е с вх. № 1012 – 24 – 108#4/ 03.01.2017 г. По делото липсват доказателства как е подадена, но с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, жалбата се явява подадена в срок, от активно легитимирано лице, чиито законни права и интереси са засегнати от Решението, срещу годен за обжалване акт, поради което се явява допустима.

Като писмени доказателства по делото са приети всички документи, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, като изявленията на процесуалните представители и на двете страни са, че няма други относими към спора доказателства. Приета като доказателство е и военна книжка на редник Абдула Феридинов Абдулов (по делото няма спор, че е едно и също лице с жалбоподателя, на когото първото и фамилното име вместо с „б“ е изписано с „п“). Според военната книжка лицето е изпратено на редовна военна служба на 01.10.1971 г. и е приключило военната си служба на 01.10.1973 г. поради навършване срока на военната служба. (л. 51 – 53)

При така установената фактическа обстановка, приетите доказателства, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът излага следните правни изводи:

Решението, предмет на спора, изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се отпусне лична пенсия за за осигурителен стаж и възраст, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Добрич.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. В същия обаче липсват конкретни мотиви защо стажът на редовна военна служба не е зачетен като стаж за пенсиониране. Административният орган се е задоволил само да посочи легалното определение за „действителен осигурителен стаж“, без да изложи своите основания каква е относимостта на този регламент към периода на прослужване на наборната военна служба и по какъв начин пречи да се приеме, че този период следва да бъде зачетен като стаж за пенсиониране. Нещо повече, административният орган въобще не е изложил никакви мотиви защо не кредитира възраженията в жалбата срещу Разпореждането, свързани с приложимостта на чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44 от НПОС. Липсата на мотиви за сторените от административния орган изводи са самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, тъй като пречат да се разбере начина, по който е формирана волята на органа.

За пълнота следва да се отбележи, че в Решението ответникът се е произнесъл и че не са налице предпоставките за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като жалбоподателят няма към момента на подаване на заявлението 38 години осигурителен стаж, но не е съобразил, че в тази част Разпореждането не е обжалвано. Последното е обжалвано само в частта на приложимостта на чл. 68, ал. 3 от КСО.

На следващо място, оспореният акт противоречи на материалния закон и целта на закона, съответно на установената съдебна практика. Това е така, защото:

Спорът по делото касае именно приложимостта на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО и то по отношение на необходимите години стаж. Тази разпоредба съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 - 2 и създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември 2016 г., да придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най - малко 15 години действителен осигурителен стаж.

В случая административният орган е зачел общ осигурителен стаж от 16 г. 00м. и 01 дни, от който за действителен осигурителен стаж е признал такъв в размер на 14 г. 00 м. и 00 дни, а за непопадащ в приложното поле на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, е счетен зачетеният за периода 01.10.1971 г. - 01.10.1973 г. стаж, положен на наборна военна служба.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

От приетата, без оспорване от страните по делото, като писмено доказателство, военна книжка на жалбоподателя е видно, че същият е бил на редовна военна служба (понастоящем наборна служба) в периода 01.10.1971 г. - 01.10.1973 г. Това обстоятелство не е спорно по делото, отразено е и в Описа на осигурителен стаж.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Същевременно съобразно текста на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Нормите на чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44 от НПОС са приети след, като е била отбита военната служба от жалбоподателя, но са действащи към момента на подаване на Заявлението и към настоящия момент. Същевременно, както бе посочено, действаща е и относима предвид периода на военната служба, разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО. Релевантна към периода на военната служба на А. е и разпоредбата на чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), съгласно която изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория: „Зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория.“ Анализът на цитираните текстове от различните нормативни актове сочи, че законодателят е бил последователен във волята си да зачита редовната военна служба за стаж за пенсиониране.

След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т. 12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в редица решения по административни дела № 9460/2012 г., VI о., адм. д. № 1961/2016 г., VI о. и др. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е изтълкувал и приложил закона, респективно неправилно е изчислил и размера на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, което е довело до едно порочно решение.

След признаването за действителен осигурителен стаж на периода на редовна (наборна) служба за времето 01.10.1971 г. - 01.10.1973 г., то осигурителният стаж на А. безспорно надвишава 15 г. и с оглед навършената от него възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, то същият несъмнено е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.

Като не е достигнал до този правен извод, а вместо това с оспореното решение административният орган е отказал да отпусне на жалбоподателя ЛПОСВ, същият е издал акта си в противоречие с материалния закон.

Предвид материалната незаконосъобразност на обжалвания акт, същият се явява и в несъответствие с целта на закона.

С оглед горното оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич макар и постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, е издадено при липса на мотиви за сторените изводи и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ, гр. Добрич за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, както и изрично стореното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски във вид на адвокатско възнаграждение, съдът следва, предвид стореното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, да прецени дължимия размер на жалбоподателя.  Според чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАд). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАд, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по административни дела, образувани по жалби по КСО, минималният размер е 350 лв. (триста и петдесет лева) за процесуално представителство, защита и съдействие. В случая, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 68), жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител сумата от 500 лв. (петстотин лева) Мотивите на процесуалния представител на ответника са, че делото е приключило в едно заседание и не е с висока сложност. Според настоящия състав възражението е неоснователно. Вярно е, че делото приключи в едно заседание, но процесуалният представител на жалбоподателя е защитавал своя клиент още в административното производство, подал е жалба от негово име срещу Разпореждането, жалбата, по която е образувано делото, също е изготвена и подадена чрез него. В съдебно заседание се яви, за да изложи своите аргументи. Договореното и заплатено възнаграждение дори не е двоен размер на предвиденото минимално такова. С оглед всичко това настоящият състав счита, че не следва да намалява размера на адвокатското възнаграждение и следва да осъди ответника да заплати същото, а именно в размер на 500 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 25/ 04.01.2018 г., подадена от А. Феридинов А., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.К., ДАК, Решение № 36/ 08.12.2017 год. на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена на А.Ф.А. срещу Разпореждане № **********/ 17.05.2017 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Добрич.

ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне по подаденото от А.Ф.А. Заявление № 2113 – 24 – 211/ 06.03.2017 г. съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението, относно тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на А. Феридинов А., ЕГН **********,***  направените по делото разноски в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

СЪДИЯ: