Р  Е   Ш   Е  Н   И   Е

79

Добрич, 01.03.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на деветнадесети февруари  две хиляди и осемнадесета година, І едноличен` състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 3/ 2018 год.

         Производството е по чл. 226 във връзка с чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 62, ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на Г.В.В., Ж.М.В., С.Т.В., Ж.В.Г. и Г.В.Г., всички с постоянен адрес:*** и адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. “Три уши” № 6А, бл. 5, ет. 2, офис 10, чрез адв. Е.Ф.,  срещу Заповед № ДК – 02 – СИР - 09/ 19.10.2016 г. на Началника на РДНСК - СИР.

По жалбата е било образувано адм. дело № 601/ 2016 г. по описа на Административен съд – Добрич, по което е налице произнасяне с Решение № 112/ 16.03.2017 г., с което е прието, че се претендира само обявяване нищожност на оспорената Заповед и е отхвърлена жалбата в този смисъл.

 С молба вх. № 783/ 06.04.2017 г. жалбоподателите са поискали допълване на Решението чрез произнасяне по отправените възражения относно незаконосъобразността на оспорения акт. С Решение № 194/ 16.05.2017 г. по адм. дело № 601/ 2016 г. съставът на АдмС – Добрич е приел молбата за неоснователна и в този смисъл я е отхвърлил.

С Решение № 15952/ 22.12.2017 г. по адм. дело № 6454/ 2017 г., състав на Второ отделение на ВАС, е оставил в сила Решение № 112/ 16.03.2017 г. и е отменил Решение № 194/ 16.05.2017 г., като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав по заявените претенции за незаконосъобразност на оспорената заповед. 

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправните разпоредби на закона и е в несъответствие с целта на закона, поради което се претендира нейната незаконосъобразност. В тази връзка се излага следното:

 С Решение по АД № 631/ 2011 г. на АдмС – Добрич е потвърдена Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12. 07. 2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, с която същият на основание чл. 225, ал. 1, правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ  и предоставените му от Началника на Дирекцията за национален и строителен контрол правомощия със Заповед № РД – 13 – 446/ 01. 11. 2010 г. НАРЕЖДА да бъде премахнат незаконният строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда - жилищна сграда” – пета категория, намиращ се в град Тервел в УПИ VІ – 1386, кв. 107, собственост на наследници на ***** Г.В.. Решението е влязло в сила, след като с Определение № 4022 от 20.03.2012 г. , постановено по адм. дело № 3643/ 2012 г. по описа на ВАС, е оставена без разглеждане касационната жалба на същите жалбоподатели. В този смисъл с настоящата жалба се твърди, че Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район е влязла в сила след съдебна проверка и контрол и не подлежи на преразглеждане, вкл. и на поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК от административния орган, който я е издал. Доводи в тази насока се черпят от разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Жалбоподателите добавят, че с поправката на заповедта в случая се извършва отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че заповедта е законен и точен административен акт. Според тях администрацията и административните органи не разполагат с правомощие за поправка на грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК по отношение на административни актове, по отношение на които е осъществен съдебен контрол и има влязъл в сила съдебен акт.

На следващо място възразяват, че не е налице явна фактическа грешка в Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12. 07. 2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, тъй като не е налице несъответствие между сформираната в мотивите воля и външното й изразяване в диспозитива на заповедта. Следващите доводи са на практика доводи, с които се настоява незаконосъобразност на влязлата в сила Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, както и обсъждане законосъобразно ли е предприетото принудително премахване на незаконния строеж.

В молба вх. № 328/ 05.02.2018 г. релевират допълнителни основания за незаконност на оспорения акт, като изтъкват, че заповедта е незаконна, тъй като представлява акт на превратно упражняване на власт и цели заобикаляне на закона, защото според жалбоподателите с нея се цели преодоляване на вече изтеклата давност по чл. 285 от АПК за изпълнение на  Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район. Правят възражение за изтекла давност по чл. 285 от АПК за изпълнението на Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12. 07. 2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, поради което настояват, че поправката й с оспорената в настоящото производство заповед е лишена от основание и предмет. (л. 14)  

 В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Процесуалният им представител участва в процеса изцяло и само чрез писмени молби и становища.

Ответникът – Началник на РДНСК Североизточен район – Добрич, редовно призован, представлява се от юрисконсулт З.Г., която оспорва жалбата. В писмено становище с изпращане на жалбата и преписката по нея, изразява мнение, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Жалбата срещу Заповед № ДК – 02 – СИР - 09/ 19.10.2016 г. на Началника на РДНСК - СИР е с вх. № Т – 449 – 01 – 193/ 15.11.2016 г. От приетите по делото доказателства за съобщаване и подаване на жалбата се установява, че е подадена в срок, от заинтересованите по първоначалната заповед лица, които с оглед на това се явяват заинтересовани и по настоящата заповед, и в този смисъл се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения, като съдът, с оглед задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК, провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт:

Заповед № ДК – 02 – СИР - 09/ 19.10.2016 г. на Началника на РДНСК - СИР е издадена от компетентен орган. Доколкото с тази заповед се поправя допусната в Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год., издадена също от Началника на РДНСК – СИР, то е спазено изискването на чл. 62, ал. 2 от АПК, съгласно който очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал. Спор по този въпрос не съществува между страните. Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването.

От обстоятелствената част на оспорения акт се установява, че действията по поправка са предприети служебно. Касае се за поправка на Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12. 07. 2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1, правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ  и предоставените му от Началника на Дирекцията за национален и строителен контрол правомощия със Заповед № РД – 13 – 446/ 01.11.2010 г. същият нарежда да бъде премахнат незаконният строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда - жилищна сграда” – пета категория, намиращ се в град Тервел в УПИ – 1386, кв. 107, собственост на наследници на ***** Г.В.. Заповедта, чиято поправка е предприета, е преминала през съдебен контрол и е влязла в сила. Впоследствие е образувано адм. дело № 483/ 2016 г. по жалба срещу принудително премахване на незаконния строеж, приключило с влязло в сила Решение № 269/ 26.09.2016 г., при което съдът е счел, че макар и влязла в сила, заповедта не е годно изпълнително основание, доколкото в нея обект на премахване е имот в УПИ , а имотът на жалбоподателите е в УПИ V, като е счел в тази връзка за неоснователно възражението на ответника, че е налице техническа грешка в изписването на номера на УПИ. Като неподлежащо на обжалване, това Решение също е влязло в сила. След това решение, административният орган е извършил служебен преглед на материалите, съдържащи се в образуваната в РДНСК – СИР административна преписка, при което е установил, че в Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на местонахождението на незаконния строеж, като вместо находящ се в „УПИ V – 1386, кв. 107“ по плана на гр. Тервел, е посочено „УПИ VІ – 1386, кв. 107“ по плана на гр. Тервел. За да обоснове техническата грешка, административният орган се е позовал на съставените констативни актове № 7 и 8/ 2011 г. (л. 20 – 24), въз основа на които е издадена Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, от които безспорно се установява, че се касае за УПИ V, а не УПИ VІ. Допълва, че УПИ VІ е отреден за друг имот - 1389, а не за имот 1386. (л. 11)

По делото е приета като доказателство и първоначалната заповед, чието поправяне е предприето с оспорената в настоящото производство. В нея подробно е описано начина на изпълнение на пристройката, доказателствата, въз основа на които е издадена заповедта, респективно нотариалния акт за собственост (л. 28) и Разрешението за строеж, които еднопосочно установяват, че се касае за имот в УПИ V. Като доказателство по делото е приложена и скица № 421, от която се вижда, че УПИ V е отреден за имот 1386, а УПИ VІ – за имот 1389, както е посочил в оспорения акт административният орган. (л. 37) По делото е прието като доказателство и РС № 16/ 04.06.1991 г., отклонение от което се претендира с първоначалната заповед. (л. 106) Всички тези доказателства налагат единствено възможния извод, че в потвърдената с Решение № 216/ 20.12.2011 г. по адм. дело № 631/ 2011 г. Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район е допусната очевидна фактическа грешка, както правилно е преценил административният орган.

Оплакванията на жалбоподателите са, че след като заповедта е преминала през съдебен контрол, е недопустимо да бъде издаван акт спрямо нея по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК; че с поправката на заповедта в случая се извършва отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че заповедта е законен и точен административен акт; че не е налице явна фактическа грешка в Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12. 07. 2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район, тъй като не е налице несъответствие между сформираната в мотивите воля и външното й изразяване в диспозитива на заповедта; че заповедта е незаконна, тъй като представлява акт на превратно упражняване на власт и цели заобикаляне на закона, защото според жалбоподателите с нея се цели преодоляване на вече изтеклата давност по чл. 285 от АПК за изпълнение на  Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район; правят възражение за изтекла давност по чл. 285 от АПК за изпълнението на Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район. В тази връзка съдът прецени следното:

Съгласно нормата на чл. 62, ал. 2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. По мнение на настоящия съдебен състав, в случая безспорно е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на посочената правна норма. Очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 62 ал. 2 АПК, представлява несъответствие между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в писмения текст на акта. Това могат да бъдат грешки, допуснати при пресмятане, при изписване на думи, имена на страните и др. подобни, в т.ч. и при цифровото изписване на относимите правни норми. Не може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, грешката във фактите или при прилагането на закона при формиране на волята. Актът, с който се допуска поправката, не трябва да води до промяна на правното или фактическо положение на страните в административната процедура, да не им вменява задължения и да не се предоставят права, различни от тези в поправения акт. В случая, от подробно изложените в административния акт мотиви се налага категоричният извод, че предмет на Заповед № ДК – 02 – СИР – 141/ 12.07.2011 год. на Началника на РДНСК Североизточен район е строеж в УПИ V – 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел. В този смисъл, като е предприел действия по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, да приведе обективираната в писмения текст на акта воля в съответствие със своята действителна, административният орган е процедирал при точно прилагане на закона. Действителната воля се извежда от правните и фактически основания за издаването на акта, а външната воля е тази, която следва от буквалния текст. Обсъдените по – горе фактически основания, безспорно сочат на действителната воля за конкретния имот. Тъй като правнорелевантна е действителната воля, отстраняването на очевидната фактическа грешка може да стане по всяко време и е наложително, за да не е налице възможност за злоупотреба с действителната воля на органа. Съдебната практика е еднопосочна, че поправката може да бъде извършена и след влизане в сила на акта, респ. след образуване на дело за съдебния му контрол, поради което са неоснователни възраженията за недопустимост на заповедта на това основание, още по – малко на основание чл. 14, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, който текст има съвсем друго значение. Не се касае за отмяна на влязло в сила съдебно решение, тъй като поправеният и поправящият акт са едно цяло и като такова изразяват действителната воля на административния орган.

Неоснователно е възражението за превратно упражняване на власт. Административният орган е действал съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК и съобразно събраните в административната преписка доказателства. Поправянето предполага разкриването на вече формираната действителна воля на административния орган, който след като е установил, че очевидната фактическа грешка пречи на изпълнението на акта, правилно е предприел действия по нейното отстраняване чрез поправка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Неоснователно и неотносимо към спора е стореното възражение за изтекла погасителна давност. Разпоредбата на чл. 285 от АПК е в Раздел ІІ от Глава седемнадесета „Изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела“, поради което в настоящото производство не може да се разглежда възражение за изтекла давност по чл. 285 от АПК и съдът не се произнася по него. 

Гореизложеното сочи на законосъобразно издаден акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна, оставена без уважение. 

С оглед изхода на спора и липсата на искания за присъждане на разноски от страна на ответника, съдът не присъжда такива.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

         Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.В.В., Ж.М.В., С.Т.В., Ж.В.Г. и Г.В.Г., всички с постоянен адрес:*** и адрес за призоваване и съобщения гр. София, ул. “Три уши” № 6А, бл. 5, ет. 2, офис 10, чрез адв. Е.Ф.,  на Заповед № ДК – 02 – СИР - 09/ 19.10.2016 г. на Началника на РДНСК - СИР.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването пред ВАС.

 

                                                        СЪДИЯ: