Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……20.02.2018 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                      СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 710/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 2864/ 28.12.2017 г. на „ЛЕДИ“ ЕООД, ЕИК 124057886, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ильо войвода“ № 5, представлявано от управителя Н.М.П., подадена чрез адв. М.П., ДАК, срещу Решение № 445/ 20.11.2017 г. по нахд  № 1528/ 2016 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 08 - 0803033/004 от 14.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич.

Касаторът е недоволен от решението, поради което го обжалва в срок чрез процесуалния си представител. Според него Решението е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон и необосновано. Прави оплакване, че е постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка. Настоява, че АНО не е отчел факта, че лицето, заради неплащане на трудово възнаграждение на което, е подало на 26.08.2015 г. молба за напускане с едномесечно предизвестие. На лицето е била връчена на 27.08.2015 г. заповед за инвентаризация на обекта, при което същото е напуснало обекта и след това е преустановило всякакви връзки с работодателя. Поради липсата на контакт работодателят не е бил във възможност да оформи документите на работничката, както и да изплати трудовото ѝ възнаграждение. В този смисъл настоява, че е било налице добросъвестно поведение от страна на работодателя и той не следва да бъде санкциониран за обстоятелства, независещи от неговото правомерно поведение. Касаторът настоява, че обжалваното съдебно решение не съдържа задълбочен анализ на доказателствата по делото. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е осигурил възможност да бъде разпитана работничката A.. Твърди, че липсват достатъчно данни за съставомерност на деянието. Излага становище, че за работника не са настъпили вредни последици. Допълва, че е било налице активно поведение за разрешаване на проблема. Иска да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, като бъде отменено първоинстанционното съдебно решение и бъде отменено НП изцяло.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. М.П., който поддържа жалбата и настоява за нейното уважаване.

Ответната страна, редовно призована, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за основателност на касационната жалба. Пледира за отмяна на решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното Решение ДРС е потвърдил НП, с което на дружеството, за нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 от същия кодекс и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че събраните в административнонаказателното производство доказателства, потвърдени в съдебното такова, сочат на правилно установена фактическа обстановка. В този смисъл е счел фактическата обстановка за такава, каквато е описана в АУАН и в НП. Обсъдил е показанията на доведения от жалбоподателя св. Парушев, като правилно е изтъкнал, че липсват по делото доказателства в подкрепа на твърденията му, че работничката е търсена, за да й се плати дължимото трудово възнаграждение, като същевременно е указал, че при изпращането на пощенския запис, същата е получила изпратената й сума от първия път. Добавил е, че изпращането на записа е предприето едва след проверката от контролните органи. Обсъдил е възражението за приложимост на чл. 28 от ЗАНН и ясно и точно е мотивирал защо не са налице предпоставките за това. По отношение размера на санкцията е изтъкнал, че е в минимален размер, поради което не е налице основание за преразглеждането ѝ.

Настоящата инстанция намира, че въззивното решение е постановено при правилно възприета фактическа обстановка. От приетите писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на Татяна A., на която касаторът е бил работодател, за месец август 2015 г. не е заплатено в уговорените срокове трудово възнаграждение за положения от нея труд по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ. По делото е приета като доказателство платежна ведомост (компютърна разпечатка) за заплатите за м. август 2015 г. на работодателя, чрез която се удостоверява по несъмнен начин, че на A. за въпросния месец няма изплатено следващото ѝ се трудово възнаграждение. По това обстоятелство няма спор по делото. Отделен е въпросът, че по ведомост е начислена сума за получаване от 265.96 лв. след направените удръжки. От приетите по делото доказателства (л. 14) се установява, че на лицето е изплатена на 06.01.2016 г. сумата от 55.69 лв., като ръкописно е отразено какви допълнителни удръжки са направени.

Работодателят единствено претендира доказване на обективна невъзможност да изпълни вмененото му от чл. 128 от КТ задължение с довода, че е в забава, поради недобросъвестно поведение на работничката. РС правилно е отчел, че наличните доказателства, установяващи реално опит за заплащане на трудово възнаграждение, са след извършената проверка и те са дали своя резултат, което пък сочи, че твърдяното активно поведение на работодателя не е било налице. При съвкупната преценка на всички доказателства се следва фактическият извод, че работодателят към визираната дата в НП не доказва да е изпълнил задължението си по чл. 128 от КТ, като неговата отговорност е обективна такава, поради което безспорно му се следва предвидената в КТ санкция.

Касационната инстанция намира, че правилно РС е приел, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Освен това за маловажни случаи по КТ  законодателят е приел специална норма, тази на чл. 415в. Конкретното нарушение обаче не може да се подведе и под привилегирования състав на чл. 415в от КТ, тъй като не са налице неговите предпоставки.

Съгласно чл. 415в, ал. 1 / нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., бр. 7 от 2012 г. / за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Данните по преписката сочат, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му на 15.12.2015 г. Вярно е, че към датата на издаване на НП нарушението вече е отстранено, но то е поради активната намеса на контролните органи. Всяко едно неплащане на работника в срок на договореното с него трудово възнаграждение представлява вредна последица за конкретния работник. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 415в от КТ, за да се приложи той към процесния случай на нарушение на трудовото законодателство.

С оглед изложеното при постановяване на съдебното решение не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната му, а материалният закон е изтълкуван правилно и приложен точно, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – отхвърлена.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Добрич, І касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 445/ 20.11.2017 г. по нахд  № 1528/ 2016 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 08 - 0803033/004 от 14.01.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: