Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./06.03.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                СИЛВИЯ САНДЕВА  

         

            При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.х.д. № 702/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

            Образувано е по касационна жалба на “Мобилтел” ЕОД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на  управление гр. София, ул. “Кукуш” № 1, представлявано заедно от изпълнителните директори А.В.Д. и М.М., срещу решение № 418/27.10.2017г. по а.н.х.д № 1172/2017 г. по описа на РС – Добрич, с което е потвърдено НП № В-0044099 от 17.08.2017 г. на директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.210в от ЗЗП. Касаторът счита решението на ДРС за незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и липса на задълбочена преценка на доказателствата по делото. Твърди, че неправилно районният съд е приел, че дружеството прилага нелоялна практика, като не е съобразил, че всички ползвани от потребителя услуги се регламентират въз основа на един рамков договор, а не чрез отделни споразумения. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП.                                          

             Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.      

             Представителят на ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.     

              Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

              Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.                   

              С процесното НП търговското дружество е наказано за това, че не изпълнява заповед № 141/26.02.2015г. на Председателя на КЗП за забрана на нелоялна търговска практика, като спира без правно основание услугите на потребител по договор, по който той е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор, по който той има неплатени месечни вноски. В НП е прието, че поведението на търговеца представлява нарушение на чл.210в от ЗЗП, за което следва да бъде санкциониран с имуществена санкция в размер на 3000 лева. За да потвърди НП, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които да водят до неговата отмяна. Счел е за неоснователно оплакването за нарушение на чл.34 от ЗАНН с мотива, че датата на откриване на нарушението и нарушителя е датата на извършената проверка в офиса на дружеството, а не датата на подаване на жалбата от потребителя. Отхвърлил е възражението на жалбоподателя, че в случая не се касае за два отделни договора, а за един договор с две отделни приложения към него, като е приел, че поставянето на един и същ номер на двата договора и препращането към едно и също приложение не води автоматично до извода, че е налице едно общо рамково споразумение между страните. Изложил е съображения, че всеки един от двата договора има пълно съдържание и в достатъчна степен регламентира правоотношенията между страните. От самото съдържание на договорите не може да се формира еднозначен извод, че неизпълнението на единия договор може да служи като основание за прекратяване на другия. В мотивите към решението е посочено, че няма ясно изразена воля на страните, че взаимоотношенията между тях ще се уреждат от един общ рамков договор, поради което в случая са налице два самостоятелни договора, неизпълнението по всеки един от които е обвързано неправомерно със санкционни последици по другия договор. Районният съд е приел, че такъв вид обвързване представлява извъндоговорна обременителна пречка за упражняване на правата на потребителя по договора, по който той е изряден платец, с оглед на което търговецът прилага нелоялна търговска практика, за която има установена забрана съгласно заповед на председателя на КЗП № 141 от 26.02.2015 г., влязла в сила на 18.08.2016г. Най-после съдът е приел, че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от другите нарушения от същия вид, с оглед на което е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на обжалваното НП и го е потвърдил.

              Така постановеното решение е правилно и законосъобразно.       

              По делото не е имало спор по фактите. Единственият спорен въпрос между страните е бил дали ползваните мобилни услуги по два различни номера са предмет на отделни облигационни договори със самостоятелни правни последици или на едно общо рамково споразумение/договор с две приложения към него. В мотивите си районният съд е изложил подробни и задълбочени доводи и аргументи защо приема, че в случая става дума за два самостоятелни договора за ползване на мобилни услуги, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не е необходимо да се преповтарят в настоящото съдебно решение.

              При спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Именно това е сторил и районният съд, който след като е изследвал внимателно цялостното съдържание на двата договора и е издирил действителната обща воля на страните, отнасяща се до желаните от тях правни последици, е стигнал до единствения правилен извод, че липсва взаимозависимост и обвързаност между двата договора, която да ги прави част от един общ рамков договор. Изискването за добросъвестност при тълкуването по чл.20 от ЗЗД изключва възможността да се приеме, че смисълът на двата договора е неизпълнението по единия договор да води до санкционни последици по другия договор, давайки право на търговеца да преустанови достъпа на потребител до услуги, за които той съвестно изпълнява задълженията си. Съществуването на два самостоятелни и независими един от друг договора води до обоснования правен извод, че спирането на услугите по единия договор, по който потребителят е изряден платец, за сметка на другия договор, по който той има просрочени задължения, съставлява нелоялна търговска практика, която е забранена със заповед на председателя на КЗП, и правилно търговското дружество е било санкционирано за нарушение на чл.210в от ЗЗП.               

             С оглед на изложеното настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение, с което е потвърдено НП, е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила.     

   Водим от гореизложеното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418/27.10.2017г., постановено по н.а.х.д. № 1172/2017г. по описа на Районен съд - Добрич.                   

              РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: