Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е

54

Добрич, 14.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


        Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година, І едноличен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА             

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 697/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба вх. № 2836/ 21.12.2017 г. на С.Б.К., ЕГН **********,***, против Решение рег. № 1717р - 7405 от 27.11.2017 г. на Началника на Първо РУ град Добрич, с което на същия е отнето разрешение № 20170393273 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси поради липса на конкретен мотив в преписка с вх. № 387800 – 224/ 27.06.2017 г. на V РУ – Варна и на основателна причина за притежанието му в представеното допълнително обяснение в І РУ – Добрич.

С жалбата се настоява, че оспореното Решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че настоящото Решение е съпоставимо на решение за отказ, а не на отпаднало основание за издаване разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Добавя, че в конкретния случай липсват обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 от ЗОБВВПИ, а не са и посочени отпадналите причини по смисъла на т. 10. Прави оплакване, че не е посочено, каквото и да е изменение във фактическата обстановка от издаването на разрешението за дейности с ООБ до издаване на атакуваното решение. Моли да бъде отменен оспореният акт и да бъде разпоредено връщането на иззетите пистолет, пълнител към него и съответен брой патрони. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

Ответникът, Началникът на І Районно управление - Добрич, изпраща цялата преписка по издаване на оспорваното решение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М.Ж., който оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение. Моли да бъде присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебен контрол е Решение рег. № 1717р - 7405 от 27.11.2017 г. на Началника на Първо РУ град Добрич, с което на С.Б.К. е отнето Разрешение № 20170393273 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси поради липса на конкретен мотив в преписка с вх. № 387800 – 224/ 27.06.2017 г. на V РУ – Варна, и на основателна причина за притежанието му в представеното допълнително обяснение в І РУ – Добрич.

Първоначално, през 2016 г., с рег. № 1717р – 4180/ 24.06.2016 г. по постъпило в І РУ град Добрич Заявление с вх. № 171700 – 1402/ 24.03.2016 г. от С.Б.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, е постановен отказ. Заявлението е било мотивирано с това, че оръжието е необходимо на заявителя за самоотбрана във връзка с дейността на фирмата му „С. 2016“ ЕООД с предмет търговия с употребявани автомобили. Административният орган е приел, че в подаденото Заявление няма изложени основателни причини, които по несъмнен начин да обосновават необходимостта от придобиване на ООБ. Такива не са били посочени и в дадения тридесетдневен срок за възражения или посочване на нови доказателства. С оглед на това е бил постановен отказ.(л. 21)

През 2017 г. С.К. променя своя постоянен адрес, при което е регистриран в гр. Варна, ул. „Обзор“ № 14, ет. 2. Издадена му е лична карта по постоянен адрес на 14.06.2017 г.(л. 62)

Със Заявление вх. № 387800 – 264/ 28.07.2017 г. до Началника на Пето РУ „Златни пясъци“ при ОДМВР – Варна К. заявява желанието си да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на пистолет Глок – 19, калибър 9х19мм, № BAYU557. Като мотив за необходимостта от придобиване е посочил „самоотбрана“.(л. 39) Към Заявлението са приложени декларации по чл. 26 и 27 от ЗОБВВПИ и чл. 76, ал. 4, т. 2 от същия закон. (л. 40) На 28.07.2017 г. е изготвен и Протокол за приемане на ОБВВПИ от служител на V РУ МВР  - Варна, като с цел прострелване са приети пистолет Глок – 19, калибър 9х19, № BAYU557, 5 (пет) броя боеприпаси кал. 9х19 и един брой пълнител. (л. 41) Прострелването е извършено на 31.07.2017 г. от назначената  със Заповед рег. № 365з – 4133/ 16.11.2016 г. на Директора на ОДМВР – Варна Комисия. В Протокола за прострелване на късоцевно огнестрелно оръжие е описано оръжието, начин на придобиване, изразходени боеприпаси. (л. 42) Като доказателства по делото са приети Докладна записка с предложение да бъде издадено разрешение на С.К. за придобиване на късоцевно оръжие и 50 бр. боеприпаси (л. 45), Докладна записка по проверка за условия за съхранение на оръжие и обкръжение на лицето (л. 50), Докладна записка от МлПИ КОС до Началника на Пето РУ І Варна при ОДМВР – Варна за разпореждане да бъде извършена проверка на заявителя за системно или грубо нарушение на обществения ред, извършени криминални деяния, наложени мерки по Закона за защита от домашно насилие, данни за психични заболявания и условия за съхранение на ООБ (л. 51). След извършената проверка е установено, че К. има регистрация за нанасяне на лека телесна повреда по чл. 130 от НК по ЗМ № 05803/ 2015 г. по описа на РУ Добрич, като е посочено в ДЗ на ОР, че няма информация за подготвяни от същия криминални деяния или нарушения на обществения ред, както и няма данни да поддържа контакти с криминално проявени лица и лица от криминалния контингент. (л. 53) В Анкетен лист от 27.06.2017 г. лицето е посочило, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, както и че не са отправяни заплахи срещу него или член от семейството му, нито е подавало жалби за отправени заплахи. (л. 56) От Окръжна прокуратура – Варна е издадено Удостоверение на 16.06.2017 г. в уверение на това, че към 14.06.2017 г. срещу С.Б.К. няма образувани или неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения от общ характер, като е отбелязано, че Удостоверението е издадено след извършване на проверка в Унифицираната информационна система на Прокуратурата  на Република България и Единната информационна система за противодействие на престъпността. (л. 57) Видно от Психиатрично освидетелстване към 15.06.2017 г. лицето е психично здраво. (л. 58) същото не е осъждано към 15.06.2017 г., като притежава Удостоверение след завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. (л. 59 – 60) В резултат е издадено Разрешение № 20170373654/ 27.07.2017 г. от РУ 05 Златни пясъци – ОДМВР Варна по Заявление вх. № 387800 – 224/ 27.06.2017 г. (л. 46) за придобиване на 1 брой за самоотбрана  късоцевно огнестрелно оръжие (пистолет, револвер) с дължина на цевта до 30 см и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ, с Контролен талон към него (л. 44), а впоследствие и Разрешение № 20170378343 от 09.08.2017 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, валидно до 08.08.2022 г. (л. 36)

На 12.09.2017 г. С.К. има издадена нова лична карта по постоянен адрес:***. Във връзка с промяната на постоянния си адрес подава Заявление до І РУ при ОДМВР – Добрич с вх. № 171700 – 5216 от 05.10.2017 г., с което заявява, че желае да му бъде променено разрешението за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие за самоотбрана № 20170378, издадено от Пето РУ – Варна, валидно до 08.08.2022 г., поради промяна на постоянния му адрес.(л. 32) Във връзка с подаденото Заявление е извършена проверка от МлПИ, като в Докладната записка от 17.10.2017 г. по повод извършената проверка е изложено, че лицето живее на посочения адрес със съпругата си, от която има две деца. От проведен разговор със съседи е установено, че същият не е конфликтна личност, в добри взаимоотношения с тях и няма данни за повдигане на скандали и злоупотреба с алкохол. При ПИ не са постъпвали до съответния момент на проверката сигнали или жалби срещу К.. МлПИ е посочил, че от проверката е установено, че има условия за съхранение според изискванията на закона. (л. 31)

В резултат на 23.10.2017 г. от Началника на І РУ Добрич – ОДМВР Добрич е издадено Разрешение № 20170393273 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по новия постоянен адрес на лицето, като е запазен срокът на валидност според първоначалното Разрешение – 08.08.2022 г., ведно с Приложение за вида оръжие, калибър, номер. (л. 29 – 30) След издаване на горното Разрешение  на 26.10.2017 г. е върнато на Началника на Пето РУ – Варна, служба „КОС“ първоначално издаденото Разрешение и Приложение към него, като е указано, че на лицето е издадено съответно Разрешение и е заведено на отчет по постоянен адрес. (л. 28)

В деня на издаване на Разрешение № 20170393273 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по новия постоянен адрес на лицето – 23.10.2017 г. е изготвена Докладна записка до Началника на І РУ – Добрич от Мл ПИ – КОС, ******С., за извършена проверка по подаденото Заявление за промяна на постоянен адрес, в която е отразено, че на основание Разпореждане рег. № 357р – 9406/ 18.10.2017 г. на Директора на ОДМВР – Добрич за прецизиране на издадени разрешения за дейности с ООБ, е извършена служебна проверка, в хода на която е установено, че на лицето е издаван Отказ за придобиване на ООБ с цел самоотбрана поради липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Според докладващия в материалите от постъпилото в І РУ – Добрич наблюдателно дело също не са налице данни, които по несъмнен начин да обосновават притежаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие за самоотбрана, поради което се предлага да бъде дадена възможност на К. в тридесетдневен срок да изложи писмено допълнително мотиви относно необходимостта си от притежаване на късо нарезно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. (л. 27) С рег. № 171700 – 5652/ 25.10.2017 г. от ВПД Началник на І РУ – Добрич е изпратено писмо до К., с което същият е уведомен, че поради неналичие на данни, които по несъмнен начин да обосновават притежаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие за самоотбрана, му се дава възможност на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ и чл. 26 от АПК в тридесетдневен срок да изложи допълнителни мотиви относно необходимостта от притежаването му. (л. 26) Писмото е получено на 26.10.2017 г. от К., видно от отразеното в долната част на писмото. На 21.11.2017 г. с оглед изисканите обяснения, К. е изложил мотивите си за необходимост от притежаване на съответното разрешение – полага системни грижи за възрастните си баба и дядо в село Победа, като ги посещава както през светлата, така и през тъмната част от денонощието; не е живял в селото, не познава хората там и не би могъл да разчита на помощ при евентуално посегателство над него и семейството му, а в селото има достатъчно регистрирани посегателства над имоти и личността на граждани, които пораждат в него основателни притеснения за живота и здравето му; дядо му е споделил, че назад в годините имотът му е бил обект на посегателство. В обясненията си е посочил, че устно е изложил тези мотиви и пред административния орган, издал Разрешението му. (л. 25) След получаването им МлПИ – КОС изразява становище до Началника на І РУ - Добрич, че мотивите на К. не сочат по несъмнен начин на необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, и счита, че е налице основание за прилагане на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. (л. 24)

В резултат е издадено оспореното Решение на Началника на Първо РУ – Добрич при ОДМВР Добрич с рег. № 1717р – 7405/ 27.11.2017 г., в което е посочено, че административният орган, като е взел предвид наличието на обстоятелства – липса на конкретен мотив в преписка с вх. № 387800 – 224/ 27.06.2017 г. по описа на Пето РУ – Варна, който по несъмнен начин да обосновава придобиването на късо нарезно оръжие за самоотбрана, както и липса на такава основателна причина за притежанието му в представеното допълнително обяснение в Първо РУ – Добрич с вх. № 171700 – 6118/ 21.11.2017 г., на основание чл. 59 и чл. 60, ал. 1 от АПК и чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от с. з., поради което отнема Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20170393273, валидно до 08.08.2022 г. и притежаваното огнестрелно оръжие и боеприпасите за него.      

На 04.12.2017 г. С.К. е предал с Протокол за приемане оръжието и боеприпасите за него. (л. 22)

От събраните по делото доказателства, изложеното в оспорения акт, в Докладната записка при извършената проверка при преместване на постоянния адрес на лицето и от пледоарията в съдебно заседание на процесуалния представител на ответника се налага изводът, че между страните по делото не се спори, че няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу жалбоподателя. Същият не е осъждан и не страда от психически заболявания. Няма нарушения на обществения ред и по режима на боравене и съхранение с огнестрелно оръжие в рамките на действие на разрешителното.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган на 06.12.2017 г., видно от отбелязването на вх.№ върху самата нея. Решението е връчено лично на К. на 04.12.2017 г. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, с интерес от оспорването по чл. 147, ал. 1 от АПК, като засегнато от действието на Решението и пред местно компетентния административен съд. Оспорен е административен акт, който подлежи на съдебен контрол на основание чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

Правното основание за издаване на акта - чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, систематично се намира в Глава осма от закона, уреждаща реда за контрол, който полицейските органи на МВР осъществяват върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия.

Оспорваното решение е постановено на основание чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според който, издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях се отнема с решение на органа, който го е издал. Съгласно чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, Началникът на РУ на МВР по постоянния адрес на физическото лице - заявител, респ. по адреса на съхранение, е компетентен да издава разрешение за съответната дейност. В случая Разрешението за носене, съхранение и употреба първоначално е издадено от административния орган в гр. Варна, където е бил постоянният адрес на лицето. Доколкото впоследствие, при промяна на постоянния адрес, контролът се осъществява от местните полицейски органи, като е издадено Разрешение с нов номер от Началника на І РУ – Добрич, то същият разполага с правомощието да го отнеме, упражнено с процесното Решение. Този индивидуален административен акт е издаден от надлежен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

В случая административният орган е смесил двете производства по издаване на разрешение и по отнемане на вече издадено и влязло в сила разрешение. Това е така, защото на 09.08.2017 г. има издадено и влязло в сила Разрешение за съхранение, носене и употреба № 20170378343 на Началника на Пето РУ – Варна. След влизането му в сила то става стабилен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, уведомява ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при промяна на постоянния адрес - за физическите лица, като съобразно чл. 86, ал. 4 от с.з. в този случай Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, или началникът на РУ на МВР по местонахождение на обектите за съхранение в 14-дневен срок от датата на подаване на документацията отразява промяната в издаденото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба. Проверка в случая се извършва според регламента на чл. 86, ал. 2 и 3 от закона на документите, свързани с промяната и местата за съхранение. Вярно е, че с текста на чл. 86, ал. 3 е разписано, че  оценяването на документацията по ал. 2 и проверката на място на складовете за съхранение, когато е необходимо, се извършват по реда на чл. 83, ал. 1 - 3 от закона, но това е относимо само, както е посочено, за документацията, свързана с преместването и с начина на съхранение. В процесния случай няма спор, че лицето е разполагало с условия за съхранение, както и че постоянният му адрес е бил променен от гр. Варна на гр. Добрич. Административният орган, независимо че е установил тези факти, отразил е промяната на постоянния адрес и съответно е преиздал Разрешението вече по постоянен адрес, е предоставил отново срок по смисъла на чл. 83, ал. 2 от закона за обосноваване необходимостта от притежаване на оръжие по един влязъл в сила акт. Законодателят е указал, че се отразява промяната на постоянния адрес в издаденото разрешение, което сочи, че всъщност не се касае до ново Разрешение, а само се регистрира извършената промяна на адреса. В този смисъл изискването отново на мотиви за обосноваване необходимостта от притежаване на ООБ, сочи на действия по преразглеждане на акта, т.е. възобновяване на административното производство. В случая обаче няма позоваване на чл. 99 и следващите от АПК, нито лицето е уведомено за подобно производство, за да упражни правото си на защита, да изложи аргументи, представи доказателства и възражения.

За да отнеме Разрешението, административният орган се е позовал на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона.

Според разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1 т. 10, издаденото разрешение за някои от дейностите по този закон се отнема с решение на органа, издал разрешението. От друга страна, на основание чл. 58, ал. 1 т. 10 от същия закон разрешения за придобиване и/или съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение". Следователно, при проявлението на посочените в нормата на чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ обстоятелства, административният орган трябва да издаде индивидуален административен акт, с който да отнеме издаденото разрешение.

В развилото се административно производство, към датата на издаване на оспорваното решение не се установява наличието в правния мир на настъпило обстоятелство по смисъла на чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ – отпадане на основателната причина.

Материалният закон е приложен неправилно.

За да се приеме, че основателната причина е отпаднала, следва да се установи промяна във фактите и обстоятелствата, при наличието на които вече е било издадено разрешение. При хипотезата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, горното е в тежест на административния орган. Такава промяна във фактите според ответника е, че липсва основателна причина за притежанието му в представеното допълнително обяснение от К.. Посочено е и, че липсва конкретен мотив в преписката по издаване на разрешението, който по несъмнен начин да обосновава придобиването за самоотбрана на оръжието. От доказателствата по делото – Анкетен лист се установява, че Заявлението за Разрешение притежанието, носенето, съхранението и употребата на ООБ, се е основавало на необходимост от самоотбрана. Вярно е, че липсват конкретно изложени писмени мотиви в Заявлението и в Анкетния лист. Такива са изложени в допълнителното обяснение, но те не могат да сочат на промяна в обстоятелствата, доколкото такива обстоятелства липсват в първоначалната преписка.  Вероятно в случая административният орган е приел, че изначално е липсвало основание за издаване на разрешението и то е издадено при наличие на предпоставката по чл. 58, ал. 1, т. 10, тъй като в преписката липсват доказателства за настъпили нови факти, сочещи на отпаднала причина. За органа, при констатиране, че разрешението е издадено при наличие на обстоятелство по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ, остава възможността да отнеме издаденото разрешение на основание чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

В настоящия случай обаче при произнасянето си органът е изложил съображения, относими към отказ за издаване на разрешение и те се заключават именно в отсъствието на данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за заявителя от ползването на огнестрелното оръжие.

Случаите на отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение по смисъла на чл. 155, ал. 1 от с.з., преди да е изтекъл срокът на действието му, но само ако се установи, че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват. 3а да бъде направена преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по надлежния ред разрешение (предпоставка за отнемане по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ), следва да се установи каква е била необходимостта, наложила неговото издаване. Доказателствената тежест в този случай е на административния орган, който след като укаже на лицето да заяви кои са били обстоятелствата, обосновали необходимостта да носи огнестрелно оръжие, следва да провери съществуването им към момента на произнасяне с правопрекратяващия административен акт (за отнемане на съответното разрешително на извършване на дейности под режима на специалния закон). В случая произнасянето е сторено, без въобще да е извършвана проверка по изложеното в обясненията на К.. Липсват доказателства за подобна проверка. Липсата им сочи, че административният орган се е произнесъл в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

На следващо място, е нарушен съществено процесуалният закон. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК, не е уведомен К., че е започнало административно производство по отнемане на издаденото му разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, като на лицето не е указана възможността в 7 - дневен срок да представи своите възражения и доказателства. Липсва уведомяване, което да съдържа посочване на фактическото и правното основание, въз основа на които служебно е било инициирано административното производство за отнемане на издаденото Разрешение. Това е ограничило възможността лицето да упражни в пълен обем процесуалните права, които законът му предоставя в качеството на страна в производството и е довело до издаване на един порочен акт, който подлежи на отмяна.

Поради изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на установената в закона форма и в противоречие с материалноправните разпоредби. Подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена, а Решението - отменено.

С оглед изхода на делото и своевременно стореното в тази насока искане от страна на жалбоподателя, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 310 лева - платена държавна такса и адвокатски хонорар. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в минимален размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2836/ 21.12.2017 г. на С.Б.К., ЕГН **********,***, Решение рег. № 1717р - 7405 от 27.11.2017 г. на Началника на Първо РУ град Добрич, с което на същия е отнето разрешение № 20170393273 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 08.08.2022 г. и притежаваното огнестрелно оръжие – пистолет „Глок 19“, кал. 9х19 мм, № BAYU557 и боеприпасите за него. 

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР - Добрич да заплати на С.Б.К., ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 310 лв. (триста и десет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ: