Р Е Ш Е Н И Е

 

№53

 

гр. Добрич, 13.02.2018г.

 

В    И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 695 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 във вр. с чл.171, т.2а  от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М.Х.Г. ***, подадена чрез адв.К.И.- ДАК, с адрес *** срещу Заповед № 17-0851—000936 от 25.10.2017г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, Жулиян Минев, с която е  наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а  от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 200 дни и са отнети два броя регистрационни табели № ТХ хххххх и свидетелството за регистрация на МПС № ххххххххх.

          І. Становища на страните

В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна като се оспорва фактическата обстановка и качеството „неправоспособен водач на МПС“ на Х.М.Х., който е управлявал процесния автомобил. Жалбоподателят твърди, че когато отстъпил на сина си Х.М.Х. новозакупения автомобил да го управлява, бил със съзнанието, че той е правоспособен водач. Макар и да знаел, че Х. е бил лишаван от правоуправление, то това е било за един месец, преди доста време и повечето му контролни точки били налични. Жалбоподателят счита, че водачът губи правото си да управлява МПС само при отнемане на всички контролни точки, а не при отказ да му се върне иззетото свидетелство за правоуправление на МПС, поради това, че не е платил глобите си по Закона за движение по пътищата.

По тези съображения, подробно изложени от процесуалния му представител иска заповедта като издадена при липса на материално-правните предпоставки да бъде отменена като незаконосъобразна.

 Ответникът, началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич, представя писмено становище с вх. № 276/30.01.2018г., съдържащо твърдения, че жалбоподателят е предоставил собствения си лек автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач с отнето и невърнато свидетелство за управление на МПС. Началникът на Сектор „Пътна полиция“ се позовава на чл.159, ал.2 от ЗДвП, съгласно който не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби.

ІІ. Допустимост на жалбата

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от неговия адресат. Заповедта е връчена на 13.12.2017г., а жалбата е постъпила на 21.12.2017г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

ІІІ. От фактическа страна

Оспорената заповед е издадена за това, че М.Х.Г., в качеството си на собственик на лек автомобил  „Форд Фиеста“ с рег.ххххх, е предоставил на Х.М.Х. лекия автомобил и последният го е управлявал на 25.10.2017г. в гр.Добрич, след като не е притежавал съответното свидетелство за управление на МПС. Посочено е, че тази фактическа обстановка е установена с Акт за установяване на административно нарушение № 333577 от 25.10.2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ –Добрич, от чието съдържание е видно, че на 25.10.2017г. около 23,00 часа в гр.Добрич, по улица „Суха река“, в посока към Градски парк, в близост до № 20, Х.М.Х. управлява лек автомобил  „Форд Фиеста“ с рег. № ТХ 9858РХ, след като е бил лишен от това право.

По делото не се спори, че автомобилът е собственост на жалбоподателя (за което обстоятелство са представени и писмени доказателства). Не се спори и че на 02.12.2014г. свидетелството за управление на МПС на водача на автомобила Х.М.Х. е било отнето въз основа на наказателно постановление № 2005/2013г. от 31.10.2013г., издадено от Сектор „Пътна полиция“ –Добрич, с което му е било наложено административното наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“. Не се установява Х.М.Х. да е искал връщане на СУМПС след изтичане на срока, за който му е било отнето. Установява се също ( Справка за водача), че с горепосоченото наказателно постановление от 31.10.2013г., на Х. Х. са наложени няколко административни наказания „глоба“ в общ размер от 200 лв. В писмо с вх. № 276/30.01.2018г. на началника на сектор „Пътна полиция“ –Добрич се твърди, че наложената глоба не била платена. По делото не се представят доказателства за плащане на наложените през 2013г. наказания глоба от 200 лв., както и на глобата от 20 лв., наложена с НП № 14-0445-001180/17.12.2014г.

От писмото се установява също, че на 25.10.2017г. срещу Х.М.Х. е съставен още един акт за установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, затова, че същият управлявал под въздействието на алкохол с установена концентрация 1,45 на хиляда. За това деяние – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - било образувано дознание № 983/2017г. по описа на Първо РУ -Добрич, приключило с определение № 275/19.12.2017г. на Районен съд –Добрич, постановено по нахд № 1678/29018г., с което на Х.М.Х. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, приведено в изпълнение.

Установява се също и че към момента на издаване на заповедта, Х.М.Х. има налични 39 контролни точки.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Спорът е правен и е относно понятието „ правоспособен водач“.

ІV. По съществото на спора

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната мярка е наложена по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП и е издадена от началника на Сектор“ Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич, който е ръководителя на службата за контрол по Закона за движение по пътищата на територията на област Добрич. Затова съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган. Заповедта е в писмен вид, подписана е, в съдържанието й се сочат както фактическите, така и правните основания за издаването й, затова тя не страда от порока липса на форма или липса на мотиви.

Видно е, че нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП в редакцията й, публ. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., действала към момента на издаване на заповедта, не си служи с понятието „правоспособен водач“ а с „лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление“.

В този смисъл заповедта е съобразена с материалния закон. Посочените в нея фактически основания съответстват на правното основание по чл.171, т.2а от ЗДвП в действащата му редакция на ДВ бр.77 в сила от 26.09.2017г. При наличието на установените по делото факти, началникът на Сектор „Пътна полиция“ – Добрич правилно е приложена предвидената в чл.171, т.2а, предл.2 от ЗДвП принудителна административна мярка в редакцията, действала към момента на извършване на деянието, според която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения за срок от 6 месеца до една година се прилага прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е предоставил на Х.М.Х. собствения си лек автомобил и че последният го е управлявал на посочената в заповедта дата без да притежава свидетелства за управление на МПС.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Следователно, правото за управление на МПС се доказва само чрез факта на притежаването на валидно СУМПС за съответната категория. А непритежаването на свидетелство за управление на МПС е условието, предвидено в хипотезата на чл.171, т.2а, предл.2 от ЗДвП, при наличието на което контролните органи са длъжни да наложат процесната ПАМ.

Обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта Х. е изтърпял наложеното му на 02.12.2014г. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ (което е само едно от наложените му за предходните нарушения наказания), не означава, че същият „притежава СУМПС“.

Свидетелството за управление на МПС не е било върнато на Х., поради незаплащане на наложените наказания „глоба“. А незаплащането на наложените глоби е законоустановена в чл.159, ал.2 от ЗДвП пречка за връщането на отнетото СУМПС. Съгласно цитираната норма, не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби.

Фактическото действие по отнемане на СУМПС означава, че водачът се лишава от правото да осъществява правно регламентирана дейност. Фактическото действие по връщане на СУМПС означава, че на водача се възстановява правото да управлява МПС. Следователно, целта на чл.159, ал.2 от ЗДвП е да не се допуска връщане на СУМПС, т.е. да не се признава право на управление на МПС на водачи-нарушители, които не са изтърпели всичките им наложени наказания за установени нарушения по ЗДвП, в това число и наложените им парични задължения към държавата.

Приемането на противното становище, т.е., че водачът „притежава“ СУМПС, защото в един минал момент е придобил правоспособност, макар и то да не му е било върнато от контролните органи, би означавало обезсмисляне на правно регламентираните в ЗДвП фактически действия по отнемане и връщане на СУМПС и незачитане на установения правов ред ( чл.150а, ал.1 и чл.159, ал.2 ЗДвП), определящ условията, при наличието на които се допуска лицата да извършват дейност по управление на МПС.

Настоящият състав намира освен това, че независимо дали се цели доказване качеството „правоспособен водач на МПС“ или доказване изискването водачът „да притежава СУМПС“, то това се извършва само чрез представяне на валидно свидетелство за управление на МПС от съответната категория, чийто срок не е изтекъл. По тези съображения съдът не възприема тезата на жалбоподателя, че Х. Х. е правоспособен водач или че притежава СУМПС, защото не държи такова.

При извършване на цялостна проверка на оспорения акт, съдът установи, че в рамките на определения срок „за срок от 6 месеца до една година“ в чл.171, т.2а от ЗДвП в заповедта е конкретизиран срокът на наложената ПАМ от 200 дни, който клони към минимума от 6 месеца. Предвид фактите по конкретния случай така определения срок на мярката съответства на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

В заповедта не е посочено правното основание, въз основа на което е наредено да бъдат отнети двата броя регистрационни табели и свидетелството за регистрация на МПС. Съгласно чл. 172, ал.4 от ЗДвП, изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017.,  в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "и", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т.2а се изземват и табелите с регистрационен номер. В оспорената заповед е следвало да се посочи и правното основание по чл.172, ал.4 от ЗДвП. Тъй като правното основание съществува и изземването е наредено в съответствие с него, съдът намира, че пропускът в заповедта да се визира и нормата на чл.174, ал.2 от ЗДвП не може да се определи като съществено процесуално нарушение, което да послужи като основание за отмяна на наложената ПАМ.

Предвид гореизложеното се налага извод, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалният закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазена целта на закона. Това мотивира съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

V. Разноски

Страните не претендират присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Добрич

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.Г. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед № 17-0851—000936 от 25.10.2017г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, Жулиян Минев.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд в 14 ( четиринадесет) -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: