Р Е Ш Е Н И Е

 

41/05.02.2018 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, І касационен състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                    СИЛВИЯ САНДЕВА

 

             При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 689/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 2799/ 18.12.2017 год. на АдмС – Добрич от "Био Фрут България" ЕООД, представлявано от управителя Р.И.Р., подадена чрез адв. Г.С., срещу Решение № 426/ 03.11.2017 год. по нахд № 1108/ 2017 год. по описа на РС – Добрич, с което е изменено НП № 08 - 000213/080 от 04.05.2017 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Добрич, като е намалена наложената санкция от 300.00 лв. (триста лева) на 100.00 лв. (сто лева).

Касаторът счита, че  обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според касатора следва да бъде отменено първоинстанционното решение и съответно НП изцяло. Касаторът настоява, че нарушението не е квалифицирано правилно, което е нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Според него нормата, под която е подведено описаното нарушение - чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5, възпроизвежда задължение на работодателя, произтичащо от нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ, поради което нарушената норма следва да бъде тази на чл. 63, ал. 1 от КТ. С оглед на това сочи, че като не е квалифицирал правилно деянието, АНО не е приложил правилно закона и така е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касаторът изтъква на второ място, че съдът не е отчел обстоятелството, че неправилно е приложена и санкциониращата норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като тя изрично изключва от обхвата си нарушенията по чл. 63, ал. 1 от КТ, а доколкото конкретното деяние според касатора е следвало да бъде подведено под тази норма, то е недопустимо приложението на "маловажен случай" за него и се явява съществено нарушение, което не може да бъде санирано в фазата на съдебната проверка.   

           Ответникът, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

           Представителят на ДОП счита подадената жалба за неоснователна, а решението на ДРС за правилно и незаконосъобразно.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

         С обжалваното решение районният съд е изменил наказателното постановление, с което на ответника по касационната жалба е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв., като е намалил санкцията на 100 лв. Санкцията е наложена на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

За да измени наказателното постановление, съдът е приел за доказана фактическата обстановка, така както е описана в АУАН и НП. След много подробен и задълбочен анализ, е счел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, както и че материалният закон е приложен правилно. По отношение размера на наказанието подробно е изложил съображения, поради които е стигнал до извода за необходимост от изменение на НП, като е посочил изрично, че АНО не се е обосновал защо налага максимално предвидения размер на санкцията по чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Касационният състав счита решението за правилно.

От събраните по делото доказателства вмененото на дружеството нарушение е безспорно установено. РС е отговорил на всяко едно от оплакванията на въззивника, като се е мотивирал конкретно и точно защо не ги приема. За пълнота следва да се отбележи само, че в случая е повдигнато обвинение и е наложено наказание за неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, с който на работодателя е вменено задължение да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното от ТД НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, като с тази норма е разписано изискване връчването да се удостовери с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. За да бъде изпълнено горното задължение, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. издадена от ТД НАП справка, която съдържа списък на заверените уведомления /в случая за сключените трудови договори/; 2. връчване на копие от завереното от ТД НАП уведомление, удостоверено с подписа на работника срещу името му в справката за заверените уведомления и 3.предвидено е това връчване на копие от завереното уведомление да е извършено преди работникът да е постъпил на работа. В случая така разписаните предпоставки за изпълнение задълженията на работодателя не са били изпълнени, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност за нарушение на нормата от Наредбата. Последната, съобразно своята роля на подзаконов нормативен акт, доразвива и поставя конкретни изисквания за изпълнение на задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, поради не е налице нарушение с квалифициране на деянието под текста на Наредбата. С оглед на това, както РС е отчел, правилно е ангажирана отговорността на наказаното лице по чл. 415в, ал. 1 от КТ. Настоящият състав счита, че не е нужно да преповтаря мотивите за този извод.      

Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на ДРС като валидно, допустимо и правилно - потвърдено.

Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

                                          

Р   Е   Ш   И  :

        

         ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 426/ 03.11.2017 год. по нахд № 1108/ 2017 год. по описа на РС – Добрич, с което е изменено НП № 08 - 000213/080 от 04.05.2017 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Добрич, като е намалена наложената санкция от 300.00 лв. (триста лева) на 100.00 лв. (сто лева).

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:       1.

 2.