Р Е Ш Е Н И Е

 

№30

Гр. Добрич, 31.01.2018 год.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                    СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Т. Милева КАД №661/2017 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от  АПК.

         Образувано е по  касационна жалба от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Овча купел,  бул. „Цар Борис ІІІ“ №136, представлявано от Изп. директор С.Д.Д., чрез юриск. С.П.срещу Решение №104 от 04.10.2017 г. по нахд №197/2017 г. на Каварненския районен съд. В жалбата се твърди, че постановеният от съда акт е неправилен и необоснован, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че събраните по делото доказателства не обосновават по безсъмнен начин съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на приложените административнонаказателни състави и в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че за извършената документална проверка не е съставен констативен протокол и констатациите на извършилите проверката не са отразени в такъв протокол, както и че представител на дружеството не е присъствал при извършване на проверката. Релевират се доводи, че в НП няма посочената датата когато е извършено нарушението, нито такава на откриване на нарушителя. Твърди се, че е следвало контролните органи да установят точно момента, в който са достигнати от санкционираното дружество допустимите, съгл. конкретното разрешително годишни водни обеми и съответно – момента на превишаване на тези обеми. Сочи се, че от АНО е нарушена разпоредбата на чл.34 ЗАНН и в този смисъл не е следвало да се издава процесното НП. Моли се за приложението на чл.28 от ЗАНН, като се излагат и обстоятелства в тази насока. Моли, да се отмени решението на РС Каварна, както и потвърденото с него наказателно постановление.

      Ответникът по касационната жалба в представено писмено становище оспорва предявената жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Релевира доводи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в АНП, както и че безспорно е установено извършеното нарушение и правилно е санкционирано виновното лице. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила като такова.

      Становището на окръжния прокурор е че жалбата е  неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

       Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

        Административният съд, съобразявайки се с касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт, събраните по делото доказателства и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с 222, ал.1 от АПК, приема за установено следното:

         Касаторът е наказан за това, че като титуляр на разрешително за водовземане  621/08.07.2010 г., и при извършена проверка от служители на Басейнова дирекция "Черноморски район" на 21.02.2017 г. е констатирано, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. при разрешен годишен воден обем на водовземане до 94 000 куб.м., титулярът е ползвал 206 753 куб.м. вода, което е с превишение в размер на 112 753 куб.м., равняващо се на 3,58 литра на секунда. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите и е санкционирано на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "б. " от същия закон.

           Според чл. 48, ал. 1, т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. В процесния случай е приложена първата хипотеза.

            Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "Б" от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора - с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв.

           С Решение №104 от 04.10.2017 г. по нахд №197/2017 г. Каварненският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №110/24.07.2017 г., на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на „Напоителни системи“ ЕАД гр. София на осн. чл.200, ал.1, т.1, б.“Б“ от Закона за водите е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че в административното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да съставлява основание за отмяна на атакуваното постановление, счел е нарушението за безспорно доказано от обективна и субективна страна и е приел, че административният орган точно е приложил материалния закон. Първоинстанционния съд е изложил подробни доводи, във връзка с всяко от наведените в жалбата основание. Изложил е и доводи, защо приема, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Тези изводи на съда се споделят изцяло от настоящия състав, поради което неоснователни са оплакванията на касатора, че решението на КРС е неправилно и необосновано. То е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, действал към момента на постановяването му. Изводите на първоинстанционния съд се основават на извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства, като е обсъдено всяко едно от възраженията на жалбоподателя.

          Възраженията по процедурата, по която е проведено административнонаказателното производство в случая са неоснователни. Безспорно е, че е извършена документална проверка от АНО. Никъде в нормативната уредба не е описано съставянето на констативен протокол за установяване на нарушение, което е видно по документи. В изпълнение на чл.36 от ЗАНН, административнонаказателното производство е образувано със съставянето на съответния АУАН. Дружеството е било уведомено за започналата проверка с изпращането му на писмо с изх. №26.00-280/7 от 21.02.2017 г. от БДЧР за представяне на документи и за изясняване на обстоятелствата по издадените разрешителни. Т.е. не отговаря на истината, твърдението на касатора, че не е присъствал при извършената проверка.

            Относно възражението по съдържанието на акта и наказателното постановление относно датата на извършване на нарушението, то дата на извършване е датата, на която е констатирано неизпълнението на условията по разрешителното - 21.02.2017 г.

             Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на въззивния съд, че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай, предвид важността на обществените отношения, регулирани със ЗВ и в тази връзка - степента на обществената опасност на деянието и отношенията, които същото засяга. В мотивите към решението първоинстанционният съд е обосновал и защо приема наложената от административнонаказващия орган санкция за законосъобразно определена и съответна на извършеното от касатора нарушение. Въззивният съд е извършил преценка на всички относими към този въпрос обстоятелства по смисъла на чл. 27 от ЗАНН. Обсъдени са смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и при съблюдаване на законоустановените критерии и принципи за определяне на наказанието, районният съд е приел, че правилно е индивидуализирано наложеното наказание като е определено в минимален размер, при превес на смекчаващите обстоятелства. Настоящата инстанция споделя изцяло извода за законосъобразност на наложената имуществена санкция.

          Предвид на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че решението на виззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

          Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 АПК, І кас. състав

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №104/04.10.2017 год. по нахд №197/2017 год. на Районен съд гр. Каварна.

         Решението е окончателно.    

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: