Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 37 /02.02.2018г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                    СИЛВИЯ САНДЕВА

 

с участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Сандева КАД № 660/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

                                     

           Производството е по реда на глава ХІІ от  АПК.

          Образувано е по  касационна жалба на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Овча купел”,  бул. „Цар Борис ІІІ“ №136, представлявано от изпълнителния директор С.Д.Д., срещу решение №105 от 09.10.2017 г. по нахд №191/2017 г. на Каварненския районен съд. В жалбата се твърди, че постановеният от съда акт е неправилен и необоснован, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че събраните по делото доказателства не обосновават по безсъмнен начин съставомерността на деянието по приложения административнонаказателен състав. Сочи се, че за извършената документална проверка не е съставен констативен протокол, както и че в НП няма посочени дата и място на извършване на нарушението. Твърди се, че контролните органи е следвало да установят момента, в който са превишени допустимите годишни водни обеми от санкционираното дружество. Излагат се доводи за нарушаване на чл.34 от ЗАНН. Настоява се и за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на РС Каварна, както и на потвърденото с него наказателно постановление.

 Ответникът по касационната жалба оспорва основателността й в писмено становище по делото. Навежда доводи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и че е безспорно установено извършеното нарушение и неговият автор. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

          Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че жалбата е  неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Сочи, че е налице превишение на разрешения годишен воден обем, което се доказва документално от записванията в дневниците на дружеството.  

         Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, участвала във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

         Административният съд, съобразявайки се с касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт, събраните по делото доказателства и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с 222, ал.1 от АПК, приема за установено следното:

          С процесното наказателно постановление касаторът е наказан за това, че при извършена проверка от служители на Басейнова дирекция "Черноморски район" на 21.02.2017 г. е констатирано, че като титуляр на разрешително за водовземане  № 2152 0036/01.04.2008 г. за периода от 01.02.2016 г. до 30.11.2016 г., при разрешен годишен воден обем на водовземане от 80 000 куб.м., е ползвал 128 220 куб.м. вода. Съгласно данните от дневника за добитите водни обеми за 2016 г. превишението е започнало след 01.09.2016г. При посочения разрешен лимит отчетеното превишение е в размер на 48 220 куб.м., равняващо се на 1,86 литра на секунда. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите и е санкционирано на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "б. " от същия закон с имуществена санкция в размер на 500 лева.

          Според чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

            Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора - с количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда - от 500 лв. до 5000 лв.

          С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление с мотива, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. Приел е, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна и административният орган правилно е приложил материалния закон. Счел е за неоснователни възраженията за нарушаване на чл.34 от ЗАНН и за маловажност на деянието по чл.28 от ЗАНН, в резултат на което е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на НП.

Така постановеното решение е правилно.

Изводите на съда за доказаност на нарушението и за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон се споделят изцяло от касационната инстанция и не е необходимо да се преповтарят в настоящото решение. Районният съд е установил всички правнорелевантни факти и обстоятелства по спора и въз основа на тях правилно и обосновано е приел, че санкционираното дружество е превишило разрешените водни количества за 2016г. съгласно издаденото му разрешително за водовземане, поради което следва да бъде санкционирано по реда на чл.200, ал.1, т.1, б. “б” от ЗВ. Решението на съда се основава на извършена внимателна преценка на събраните по делото доказателства, като в мотивите към него е обсъдено всяко едно от възраженията на жалбоподателя.

          Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Безспорно е, че е извършена документална проверка от АНО. Никъде в нормативната уредба не е предвидено съставянето на констативен протокол за установяване на нарушение по документи. В изпълнение на разпоредбата на чл.36 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставянето на съответния АУАН в присъствието на упълномощен представител на дружеството. Касаторът е уведомен за започналата проверка с изпращането на писмо с изх. № 26-00-280/7 от 21.02.2017г. от БДЧР за представяне на документи и за изясняване на обстоятелствата по издадените разрешителни. Данните за отчетеното превишение са взети от справката за ползваните водни количества за предходната година, която той самият е подал по реда на чл.194б от ЗВ, поради което не е налице нарушаване на правото му на защита.     

          Правилно е становището на районния съд, че датата на документалната проверка (21.02.2017г.) е и дата на откриване на нарушителя и считано от тази дата не е нарушен тримесечният срок за съставяне на АУАН (14.03.2017г.). Неоснователно е възражението на касатора, което при това е направено едва в касационното производство, че НП не съдържа конкретна дата и място на извършване на нарушението. В текста на НП изрично е посочено, че извършената документална проверка за ползваните водни количества се отнася за водовземно съоръжение – сондаж Р-9 “КНОГ – Каварна”, находящ се в имот № 35064.23.114 по КК на гр.Каварна, като според данните от дневника за показанията на водомера по месеци превишението на разрешения лимит е започнало след 01.09.2016г. Именно тази дата следва да се приеме за дата на извършване на нарушението и считано от нея не е изтекъл едногодишният срок за съставяне на АУАН. Следователно сроковете за образуване на административнонаказателното производство са спазени и правилно районният съд е отхвърлил като неоснователно възражението за нарушение на чл.34 от ЗАНН.      

          Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на въззивния съд, че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай предвид важността на обществените отношения, регулирани със ЗВ, за нарушаването на които е предвидена по-строга отговорност в закона. Заплащането на дължимата такса за надвишените водни количества не изключва наличието на извършено административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и не може да обоснове маловажност на деянието, защото е последващо действие, което има значение на смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, но не и на обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Правилен е също така изводът на районния съд за законосъобразност на наложената санкция, която е  определена в законовия минимален размер и не подлежи на преразглеждане по аргумент от чл.27, ал.5 от ЗАНН.  

          С оглед на изложеното настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

          Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд  

                                                          Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №105/09.10.2017 год. по нахд №191/2017 год. на Районен съд - Каварна.

         Решението е окончателно.    

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: