Р Е Ш Е Н И Е

 

29

град Добрич, 31.01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Добрич, І кас. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                      СИЛВИЯ САНДЕВА

 

                      При участието на прокурора Радослав Бухчев и секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм.д. № 655/2017 год. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба от С.Д.П. *** против решение № 61/01.06.2017 год. по НАХД №20/2017 год. на Районен съд гр. Ген. Тошево. В жалбата си  касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излагат се доводи, че касаторът не е нарушил разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и че управляваният от него трактор не попада в категорията на МПС, посочени в чл.139, ал.5 от ЗДвП, за което да носи отговорност и да му се налага наказание по чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП. Сочи, че ако някой е извършил нарушенията, то това е собственика на МПС-то.

В с.з., процесуалния представител на касатора адв. В.И.– ДАК поддържа подадената жалба, като излага допълнително съображение, че никъде не е констатирано, че ППС-то се е движило по път от Републиканската пътна мрежа. Моли да се отмени решението на въззивния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

 Ответникът по жалбата   сектор „ПП“ при ОД на МВР Добрич  не изразява становище по жалбата..

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба на С.Д.П. *** срещу Наказателно постановление  1-0851-000505/09.04.2015 год. на Началник група към ОД на МВР Добрич, сектор „ПП“, с което на касатора на осн. чл.175, ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца”  за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от същия закон; “глоба” в размер на 50. 00 лв. на осн. чл.181, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП; на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500 лева за извършено от касатора нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Районният съд е отменил наказателното постановление в частта по т.2 от същото, а именно за извършеното нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.  В другата си част наказателното постановление е потвърдено.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Районният съд е направил своите фактически изводи въз основа на показанията на свидетелите, както и въз основа на приложените и приобщени по делото писмени доказателства. Той е приел, че в производството са приложени категорични доказателства за това, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство, без поставени табели с регистрационни номера на определеното за това място, приел е, че същият не носи свидетелството за управление на МПС, както и свидетелството за регистрация на МПС-то, което управлява и не на последно място е приел, че за същото не е заплатена винетна такса. Съдът е констатирал, че процесното наказателно постановление е съобразено с материалния закон, както в частта му на посочените в него нарушения, така и в частта му на наложените санкции. Основавайки се на тези изводи съдът е направил крайното заключение, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и го е потвърдил изцяло.

Правилно районният съд е установил и възприел фактическата обстановка по повдигнатия спор и е изградил съответни на нея и закона решаващи изводи относно формата на вина, авторството на деянието и неговата съставомерност. Тези изводи изцяло се споделят от настоящия съд.

Относно наведените доводи в касационната жалба, настоящият състав намира следното:

            За извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП се твърди, че отговорност следва да носи собственика на автомобила, а не водача. Това твърдение е неоснователно. Видно от разпоредбата на санкционната  норма – чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, изрично е посочено, че се наказва водача. След като при проверката е установено, че касаторът управлявал ППС със стар образец регистрационна табела, то същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Ирелевантни за съставомерността на деянието са причините и подбудите за извършване на нарушението.

             Относно направеното възражение, че управлявания от касатора трактор не попада в категорията МПС, посочени в чл.139, ал.5 от ЗДвП, настоящият състав също го намира за неоснователно. Въззивният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, поради което и настоящият състав, счита че не следва да ги преповтаря. Относно възражението, че не е ясно посоченият път в НП дали е част от републиканската мрежа, съдът установи следното: След направена служебна справка със Списъка на пътищата, който е публичен, безспорно се установи, че посоченият път Трети клас, №9002 е част от републиканската мрежа. Гласните доказателствени средства и презумптивната доказателствена сила на АУАН, доказват по категоричен начин, че в деня и часа на проверката жалбоподателят е ползвал част от републикански път на РБългария без да е заплатил дължимата винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПътищата. В този смисъл се налага извода, че след като заплащането на тази такса се удостоверява чрез залепване на винетка на ППС-то, а такава е липсвала на предното стъкло на управлявания от Стилиян П. трактор по време на проверката, то лицето е осъществило административно нарушение по чл.79, ал.3, т.2 от ЗДвП /приложимата норма с оглед вида на МПС-то. Задължението по чл.139, ал.5 от ЗДвП възниква за всеки водач на пътно превозно средство след като предприема управлението му по републиканските пътища на РБългария. Това му поведение предполага и спазване на всички задължения, които ЗДвП му вменява като водач на МПС. Нарушението е извършено безспорно на посочената дата и час в НП, поради което правилно водача е привлечен към административнонаказателна отговорност.

          Като е потвърдил НП в частта по пункт 1, 3, 4 и 5, въззивният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд Добрич, І кас. състав

Р      Е      Ш      И      :

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №61 от 01.06.2017 г., постановено по нахд №20/2017 г. на Районен съд гр. Ген. Тошево.

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.       

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                       2.