Р Е Ш Е Н И Е

 

39/ 05.02.2018 г., град Добрич

 

В    И М  Е  Т  О    Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Добрич,  в публично заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година, Първи касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                   СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа докладваното от председателя КАНД № 653 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба вх. № 2703/ 08.12.2017 г. на ТД на НАП гр. Варна, подадена чрез старши юрисконсулт С.М., редовно упълномощена, съгласно пълномощно № 502/ 01.09.2016 г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП, срещу Решение № 122 от 17.10.2017 г., постановено по нахд № 277/2016 г. по описа на РС - Балчик.

         Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като излага съображения в тази насока. Прави оплакване, че изводът на съда, че неправилно е определено виновното лице,  не се подкрепя от доказателствата по делото. Сочи, че в сайта на Сдружението изрично е било указано, че организатор на киноложкото изложение на 14.06.2016 г. е самото Сдружение. Настоява, че в случая не се касае до дарения по смисъла на чл. 225 и сл. от ЗЗД, защото предварително е обявено, че се приемат дарения, тяхната стойност за вид куче. Неправилно според касатора съдът е счел, че лицето е наказано за две нарушения. Обръща внимание, че нарушението е едно и то по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н - 18/ 2006 г. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърдено НП изцяло.

         Ответникът по жалбата, Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр. София, представлявано от К.Г.Л., редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. С вх. № 194/ 23.01.2018 г. представя Писмена защита чрез адв. А.Л. - САК, с която оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено като правилно, обосновано и постановено при недопускане на съществени процесуални нарушения, Решението на БРС. Настоява, че не е налице извършване на стопанска дейност от сдружението, както и че то не е събирало фиксирани такси за участия, а доброволни дарения, които нямат определен размер и не са с цел реализиране на печалба. Според процесуалния представител на ответника, АНО не е съобразил, че сдружението е с нестопанска цел и не се явява търговец по смисъла на закона, както и не извършва търговска дейност, свързана с продажба на услуги или стоки. Пространно е обяснено какво представлява „независима икономическа дейност“, осъществена ли е възмездна сделка между федерацията и участниците в киноложката изложба и какво представляват направените в нейна полза дарения. Оспорват се изводите на органите по приходите, че даряваните суми представляват вноски за участие на кучета в различни киноложки изложби и реализираните от тях приходи са приходи от стопанска дейност. Твърди се, че предоставените парични суми са в изпълнение на действителни договори за дарения, които не могат да бъдат определени като доставки по смисъла на ЗДДС. В подкрепа на твърденията адв. Л. се позовава на съдебна практика на СЕС, както и на решения на районни съдилища и на административни съдилища, вкл. на АдмС - Добрич. 

         Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мнението му е, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд - Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените  от касатора касационни основания, прие следното.

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. Съображенията за това са следните:

         С обжалваното решение БРС е отменил наказателно постановление № 16 - 199714/ 30.06.2016 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр. София, представлявано от К.Г.Л., за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.  на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и на основание чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв.

         За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че от анализа на събраните доказателства се установявало, че освен Сдружение "БРФК" с провеждането на киноложкото изложение е бил ангажиран още един субект, а именно: "ВОКСБГ" ЕООД. Според БРС единствено и само този субект е събирал такси за участие, респ. е осъществявал стопанска дейност, като видно от събраните гласни доказателства, е имал надлежно инсталиран и действащ в момента на проверката ЕКАФП. Счел е, че неправилно проверяващите и впоследствие АНО са приели, че Сдружението виновно е нарушило визираните в АУАН и НП административни разпоредби. Според първоинстанционния съд, АНО е счел неправилно, че Сдружението е дружество по чл. 3 от Наредба № Н - 18/ 2006 г., което извършва услуга, за която получава определена сума пари. Съставът на БРС счита, че не се касае за услуга по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, тъй като в конкретния случай посредством оформен договор за дарение  се дава възможност за участие в киноложката изложба. Тъй като Сдружението било с нестопанска цел, то то не се явявало "търговец" по смисъла на закона и не извършвало търговска дейност, свързана с продажба на услуги или стоки. Освен това съдът добавя, че приема, че се касае за дарения, тъй като "дарителите" давали различни суми, а не една и съща в полза на Сдружението. На последно място, излага мотиви, че административнонаказващите органи са установили няколко деяния, за които обаче е наложено едно наказание, поради което е налице противоречие с чл. 18 от ЗАНН и на това основание също следва да бъде отменено НП.

         Решението е неправилно, поради което е и незаконосъобразно.

         Съдът правилно е установил фактическата обстановка, а именно, че: На 14.06.2016 г. е извършена данъчна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - импровизиран офис на киноложка изложба "BLACK SEA WINNER 2016", находящ се във външна открита беседка, разположена на тревна площадка на комплекс "Дружба бей гардън" в с. Кранево. Теренът е предоставен от "Ефект 3" ООД за безвъзмезднвно ползване и провеждане на киноложка изложба през периода 13.06.2016 г. до 19.06.2016 г. на "ВОКСБГ" ЕООД с представляващ А. П. С Протокол от заседание на УС на Сдружението организирането и провеждането на изложбата е възложено на последното дружество. На мястото на провеждане на изложбата са обявени такси за участие в размер на 2.00 лв. за българи и 2.00 евро за чужденци. "ВОСБГ" събира тези такси, като има инсталиран и действащ ЕКАФП. По време на проверката е установено, че едновременно с това се приемат и заплащат и други суми в брой от участниците в лева и/или евро, оформяни като дарения в полза на Сдружението. Приемат се пари от две лица - едното от "ВОКСБГ" ЕООД, а другото от Сдружението. Във вид на такси са събрани 64.00 лв., а във вид на дарения - 1077.00 евро и 1141.00 лв. При тази обстановка АНО е издал НП, след като е взел предвид, че се касае за повторност, доколкото към датата на нарушението е приел, че има влязло в сила НП № 166806/ 15.10.2015 г. на Зам. Директор на ТД на НАП - Варна, посочено за влязло в сила на 28.04.2016 г., приложено по делото.

         На първо място, съдът следва да отбележи, че се касае за отговорност на ЮЛ. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН при неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на дейност се ангажира административно-наказателната отговорност и на юридическите лица чрез налагане на имуществена санкция. Тази отговорност е обективна и въобще не може да се обсъжда въпросът за наличие или не на вина.

Противоречи на материалния закон и доказателствата по делото изводът, че Сдружението не било организатор на процесното киноложко изложение. Този извод се опровергава от договорите за дарения и разпечатка на обява за провеждане на киноложка изложба, организирана от Сдружението. Това, че с решение на УС е възложено на друго ЮЛ да проведе и организира изложбата, но от името на Сдружението, не променя факта, че Сдружението е реалният организатор.

Районният съд неправилно е преценил, че чрез представените по делото договори за дарения, сключени с участниците в киноложкото изложение, Сдружението не е извършвало стопанска дейност и не е действало като търговец, тъй като било Сдружение с нестопанска цел. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, но само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. В случая извършваната дейност е точно такава. Сдружението става задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/200г. на МФ, поради което правилно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

От събраните по делото доказателства се установяват безспорно относимите за спора факти, а именно, че Сдружението е допускало участниците след заплащане на конкретно фиксирана сума, съобразно предварително обявени цени в сайта на Сдружението. (л. 200 от НАХД). Към момента на проверката е установено, че лицето Михаела Денчева (в трудови правоотношения със Сдружението) е приемала суми в брой, плащани от участниците в изложбата под формата на дарения в полза на Сдружение "БРФК", за което са съставени договори за дарения, конкретно описани и приложени. Органът по приходите е приел, че дарените на сдружението суми представляват неотчетени (неотразени) приходи, за които е трябвало да има инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП от датата на започване на дейността на обекта, т.е. от 13.06.2016 г.

Даренията са направени от участници в процесното събитие и сумите по тях съвпадат с предварително обявените суми на сайта на Сдружението като "дарения" според порода, вид куче и т.н.

Касационната инстанция намира с оглед изложеното, че в случая не се е извършвало дарение, а заплащане на определена услуга, тъй като в обявлението е фиксирана минимална сума за участие в киноложкото изложение, а дарителят по действителния договор за дарение не би следвало да е ограничен предварително от надарения по отношение на размера на сумата, която желае да дари.

Като се има предвид, че всеки един от участниците в киноложката изложба е предоставил конкретно определена сума по предварително обявени цени и по този начин е придобил право за участие в изложбата, то безспорно не е направил дарение, а е заплатил такса за участие в изложбата, и в този смисъл е заплатил за ползването на услугата да представи кучето си пред публика и съдии.

С оглед изложеното, допускането до участие в киноложката изложба срещу получаване на предварително определена парична сума, не е дарение, а заплащане на услуга в полза на надарения. От това следва, че Сдружение „БРФК“ извършва независима по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС икономическа дейност, която го квалифицира като данъчно задължено лице, което попада в приложното поле на цитираните в обжалваното НП разпоредби на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Правилно АНО е преценил мястото на дейността като търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, тъй като там е извършвана услугата. При провеждането на изложбата са събирани парични суми за участие, което се явява "услуга" за целите на данъчното облагане.

За пълнота съдът следва да отбележи, че с цитираното решение на Административен съд – Добрич по КАНД с № 450/2016 г. е отменено първоинстанционното решение и делото е върнато на друг състав за ново разглеждане, а с решението по КАНД № 451/ 2016 г. е отменено НП, но не защото са приети доводите на Сдружението, а защото АНО не е представил необходимите доказателства в подкрепа на изложеното в АУАН и НП.

Предвид горното, Решението на БРС за отмяна на НП поради липса на нарушение е неправилно и следва да бъде отменено.

При отмяната съдът обаче следва да прецени дали правилно е наложена имуществена санкция при квалифицирания състав на "повторност". Вярно е, че върху приетото като доказателство по НАХД Наказателно постановление № 166806/ 2015 г. срещу същото Сдружение, има отметка, че е влязло в сила на 28.04.2016 г. С оглед стореното против това отразяване възражение от страна на Сдружението с въззивната жалба още, съдът извърши служебна справка. Последната сочи, че по това НП има окончателно произнасяне с Решение от 24.10.2016 г. по КАНД № 427/ 2016 г., с което е изменено НП и е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. С оглед на това НП е влязло в сила на 24.10.2016 г., поради което към датата на извършване на деянието – 14.06.2016 г., предмет на настоящото дело, не е било налице влязло в сила НП № 166806/ 2015 г., на което се позовава АНО, за да наложи санкция при условията на повторност, тъй като съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС "повторно"е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Освен това обвинението за извършено нарушение при условията на "повторност" се появява едва в НП, където е посочено и, че до момента на издаването му има вече 40 съставени АУАН и издадени НП срещу Сдружението за същото нарушение, както е посочено и конкретното НП, на което АНО се позовава, за да приеме наличието на повторност. Такова обвинение в АУАН не е повдигано. С оглед изложеното следва да бъде изменено НП в частта на санкционната норма, като бъде наложена санкция не  на основание чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗДДС, а на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС само, в която норма предвиденият размер е от 3000 лв. до 10000 лв. Като се отчете обстоятелството, че към момента на деянието има вече издадени 40 АУАН и НП по тях, но липсват данни колко от тях са потвърдени, като се има предвид и размерът на оборота, неотчетен с ЕКАФП - 1077.00 евро и 1141.00 лв., съдът счита, че за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН би било справедливо наказание при среден размер на предвиденото в закона, с оглед на което след отмяната на решението, следва да измени НП, като намали санкцията на 5000 лв.(пет хиляди лева) на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

             Водим от горното, както и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. посл. от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Добрич, Първи касационен състав  

                                    Р   Е   Ш   И  :

             ОТМЕНЯ Решение № 122 от 17.10.2017 г., постановено по нахд № 277/2016 г. по описа на РС - Балчик, с което е отменено наказателно постановление № 16 - 199714/ 30.06.2016 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр. София, представлявано от К.Г.Л., за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.  на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и на основание чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16 - 199714/ 30.06.2016 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр. София, представлявано от К.Г.Л., за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.  на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и на основание чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв., като НАМАЛЯВА на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДСналожената санкция от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) на 5000 лв. (пет хиляди лева).

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: