Р Е Ш Е Н И Е

 

45/гр. Добрич, 07.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

                                     

при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ изслуша докладваното от съдия Сандева КАД № 649/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Варна срещу решение № 124/ 17.10.2017г., постановено по нахд № 421/2016г. по описа на РС – Балчик, с което е отменено НП № 212170/08.09.2016г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което на Сдружение “Българска републиканска федерация по кинология”, ЕИК 121050057, гр. София, представлявано от К.Г.Л., за повторно допуснато административно нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 /13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, и на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. Оспорват се изводите на съда за неправилно определяне на субекта на нарушението, както и за неспазване на чл.18 от ЗАНН. Твърди се, че данните по административнонаказателната преписка доказват по безспорен и категоричен начин извършването на нарушението и неговото авторство. Сочи се, че организатор на киноложкото изложение на 16.06.2016г. е санкционираното сдружение и това се установява от обявата, публикувана в сайта на сдружението. Събраните суми от участниците в изложението в полза на сдружението представляват заплащане на услуга, а не дарение. Киноложкото изложение е част от предмета на дейност на сдружението, поради което няма пречка да се третира като стопанска дейност с цел печалба. Излагат се доводи, че в наказателното постановление е описано едно единствено нарушение, изразяващо се в липсата на монтиран и въведен в експлоатация касов апарат, поради което неправилно районният съд е приел, че са налице две административни нарушения, за които следва да се наложат две отделни наказания. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. 

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна по следните съображения:

С процесното НП Сдружение “БРФК” е санкционирано за това, че при извършена на 16.06.2016г. проверка по време на организирано от сдружението киноложко изложение в с.Кранево, община Балчик, х-л “Дружба Бей Гардън”, е установено, че в обекта се извършва заплащане на суми за участие в киноложката изложба от физически лица, собственици на кучета, като при извършване на заплащането за участие се подписват договори за дарение. Към момента на проверката в обекта няма инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП на името на Сдружение „БРФК“, поради което е налице неизпълнение на задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирано в съответната ТД на НАП ФУ, съставляващо нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Прието е, че нарушението е повторно, тъй като има влязло в сила на 15.06.2016 г. НП № 166801/15.10.2015г., поради което и на основание чл.185, ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева. 

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че освен санкционираното сдружение още един субект е бил ангажиран с провеждането на киноложкото изложение, а именно „ВОКС БГ“ ЕООД. Приел е, че единствено и само това дружество е събирало такси за участие, за което е имало надлежно инсталиран и действащ към момента на проверката касов апарат. От друга страна е приел, че не е налице извършена услуга по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, поради което сдружението не е адресат на задължението по чл.7, ал.1 от Наредбата. Изложил е мотиви, че сдружението не се явява търговец и не извършва търговска дейност, свързана с продажба на стоки и услуги. Приел е, че набраните средства са от дарения от участниците в изложението, като представените договори за дарения са действителни, тъй като независимо от посоченото в сайта, всеки дарител е дарявал различна сума в полза на надарения. На следващо място е приел, че е налице съществено нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като в НП са описани две административни нарушения (неиздаване на фискален касов бон и липса на касов апарат), а е наложено едно наказание, което води до неяснота за кое от двете нарушения е санкциониран нарушителят.    

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият състав не споделя изводите на БРС нито за липса на нарушение, нито за неспазване на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.

Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото РС е приел, че организатор на изложбата е било „ВОКС БГ“ ЕООД, поради което сдружението не е извършило нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Действително търговското дружество е било технически организатор на изложбата, но под ръководството на Сдружение “БРФК”, което паралелно с дружеството е събирало суми за участие, оформяни като дарения.

Неправилен е изводът на съда, че сумите за дарения не представляват извършвана от сдружението стопанска дейност. Наблюдението при проверката е установило по безспорен и категоричен начин, че участниците в изложбата са допускани до участие след заплащане на конкретно определена сума съгласно предварително обявена ценова тарифа в сайта на сдружението (л.33 от въззивното дело), срещу което са подписвани еднотипни договори за дарение. Проверяващите органи не са признали безвъзмездния характер на представените договори за дарения, като са приели, че участниците в изложбата не са ги сключили с дарствено намерение, а срещу насрещна престация – участие на кучетата им в организираната от сдружението киноложка изложба и по определен ценоразпис.   

Неприемлива е тезата на РС, че в случая се касае са действително извършени дарения, тъй като са заплащани различни суми, а не една и съща в полза на надарения. Вярно е, че сумите по договорите са различни, но това се дължи на различния брой и възраст на кучетата, с които дарителите са участвали в изложението, като размерите и критериите за определянето им са били предварително обявени на интернет страницата на сдружението, където изрично е записано, че даренията за провеждане на изложбите ще се приемат в офиса или на мястото на провеждане на изложбата от организатора на мероприятието. Всички приложени договори за дарения са с еднакво съдържание и са сключени в с.Кранево на една и съща дата - 16.06.2016, когато е проведено киноложкото изложение. Констатацията на проверяващите органи, че даренията са направени от участници в процесното изложение и сумите по тях съвпадат с ценовата листа за участие в изложбата не е опровергана от жалбоподателя с годни доказателствени средства.

В този смисъл не се касае за доброволно дарение, а за заплащане на определена услуга – участие в изложба, тъй като дарените суми са предварително фиксирани по размер, като дарителят е ограничен по отношение на размера на сумата, която предоставя. Даренията са направени с конкретно определена цел, което изключва дарствения мотив на дарителя да облагодетелства безвъзмездно надарения и доказва наличие на насрещна престация за заплатените суми. От изложеното следва, че събраните суми за дарение се явяват резултат от действия на търговец, извършващ независима стопанска дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, приходите от която трябва да се отчитат чрез инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП съгласно разпоредбите на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. Мястото на дейността се преценява като търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, тъй като определящ е не видът му, а обстоятелството, че там се извършва услуга. Безспорно е, че при провеждането на изложбата са събирани парични суми за участие, които представляват приходи от стопанска дейност, независимо от представените договори за дарения, които са привидни сделки, прикриващи възмездни продажби на услуга - участие в киноложка изложба, както правилно е преценил и наказващият орган.

Не се споделя становището на съда, че в наказателното постановление са описани две административни нарушения, а е наложена една санкция, поради което е неясно за кое от двете нарушения е наложена санкцията. Действително липсата на въведено в експлоатация фискално устройство представлява обективна пречка за издаването на касов бон, но това не е предмет на НП. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено кое е извършеното от сдружението нарушение и то се изразява в неизпълнение на задължението му да монтира, въведе в експлоатация и използва ФУ, регистрирано в компетентната ТД на НАП, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т.1 и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, поради което не е налице нарушение на чл.18 от ЗАНН.

Предвид на горното БРС е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде решено по същество.

 От доказателствата по делото е видно, че деянието е установено по безспорен и категоричен начин. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на процедурата и съобразяване с правата на наказаното лице. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за маловажност на деянието, тъй като от извършването на нарушението са настъпили значителни вреди за фиска с оглед на високия размер на неотчетените суми, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Деянието е обявено за наказуемо от чл.185, ал.2 от ЗДДС, според който извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. От приложеното към административнонаказателната преписка НП № 166801/15.10.2015г. на зам.директора на ТД на НАП – Варна е видно, че сдружението вече веднъж е наказвано за същото по вид нарушение. Посоченото НП е влязло в сила на 15.06.2016г., поради което нарушението, предмет на процесното НП, се явява повторно по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС, както правилно е преценил и наказващият орган. Неправилно и незаконосъобразно обаче наказващият орган е определил размера на наложената имуществена санкция. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.5 от ЗДДС при повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Определената от наказващия орган имуществена санкция е в размер на 15 000 лева, което е значително над предвидения в закона минимум. От мотивите на наказателното постановление не става ясно какви са били съображенията на наказващия орган да определи санкция в този висок размер, което води до необоснованост и несправедливост на наложеното наказание. Разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН изисква при определяне на наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, което не е сторено от наказващия орган. При положение, че по делото липсват отегчаващи вината обстоятелства, така определеният размер е прекомерно завишен и не отговаря на тежестта на нарушението. Ето защо, настоящата касационна инстанция счита, че една санкция към минимума е достатъчна да изпълни целите на административното наказание, поради което НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален от 15 000 лева на 6 000 лева.              

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Добричкият административен съд 

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 124/17.10.2017г., постановено по нахд № 421/2016г. по описа на РС – Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 212170/08.09.2016г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна, с което на Сдружение “Българска републиканска федерация по кинология”, ЕИК 121050057, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 31-33, представлявано от К.Г.Л., за повторно допуснато административно нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, и на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 15 000 лева на 6 000 лева. 

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: