Р  Е  Ш Е  Н  И  Е

78

28.02.2018 г., гр. Добрич

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година, I едноличен състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

           При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 639 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

         Образувано е по жалба на С.Т.В., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Е.Ф., САК, против Отказ на Главния архитект на община Тервел за издаване на виза по заявление вх. № ТС - 01 - 6447/ 02.11.2016 г. за собствения й имот УПИ V в квартал № 107 по ПУП на гр. Тервел, намиращ се на адрес: гр. Тервел, ул. "Димитър Дончев" № 65.

         Производството е по чл. 226 от АПК, след като е отменено Решение № 99/ 02.03.2017 г. по адм. дело № 645/ 2016 г. на Административен съд - Добрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно мотивите в отменителното решение.

         Жалбоподателката счита, че отказът е неправилен, като постановен при съществено нарушение на материалноправните разпоредби на закона и е в несъответствие с целта на закона. Допълва, че отказът е мотивиран с това, че за изготвянето на РУП не било предвидено издаване на виза за проектиране, както и че при конкретния имот не би следвало да може да се приложи чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, тъй като възможността за намаляване на нормативно установените разстояния с изготвяне и процедиране на РУП се отнасяла до разстояние между заварени сгради и предвидените с плана сгради в съседни имоти, а не за създаване на предпоставка за узаконяване и/или преценка за търпимост на незаконно изградени сгради. Според жалбоподателката тези мотиви не могат да бъдат споделени, като излага конкретни съображения в тази насока. На първо място, сочи, че със Заявлението е поискала издаване на виза за проектиране на РУП на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 113, ал. 2 от ЗУТ в качеството й на един от собствениците на УПИ V - 1386, квартал № 107 по плана на гр. Тервел и на построената в имота еднофамилна жилищна сграда. Жалбоподателката прави изявление, че сградата не отговаря на изискваното минимално отстояние от 3 метра от страничните регулационни линии. Тя настоява, че всеки собственик на недвижим имот може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране по чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 113, ал. 2 от ЗУТ и то следва да бъде уважено, тъй като административният орган не разполагал с оперативна самостоятелност в случая. На следващо място, твърди, че отказът е неправилен, тъй като за изработването на РУП се изискват данните, които се съдържат във визата за проектиране, която пък от своя страна представлява съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ скица - извадка от действащия ПУП с обхват имота и съседните на него имоти с обозначение на сградите и параметрите на застрояване. Позовава се на чл. 61, т. 2 от Наредба № 8 от 14.07.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове и изтъква, че визата за проектиране ѝ е необходима, за да може да възложи проект за изработване на РУП на процесния имот. На последно място, прави възражение, че е неправилно виждането, че изработването и процедирането на РУП по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ не може да служи за преценка за търпимост в процедурата по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, но обръща внимание, че тези мотиви не са относими към конкретното Заявление. В тази връзка се позовава на отговор на ответника по друго дело и по повод друга жалба, който отговор е приет като доказателство по време на касационното производство. В резултат иска да бъде отменен обжалваният отказ и претендира съдебно - деловодни разноски, вкл. адв. хонорар.   

         Ответната страна - Главен архитект на община Тервел, редовно призован, се явява лично, не се представлява. При първоначалното разглеждане на делото е приет отговор по жалба, но срещу Отказ за издаване на удостоверение за търпимост, заявено с молба вх. № ТС – 01 – 997/ 16.02.2016 г. Отделно от това с вх. № 203/ 24.01.2017 е постъпил и отговор по процесната жалба. С отговора се настоява, че писмо с изх. № ТС – 02 – 6727/ 16.11.2016 г. не представлява отказ за издаване на виза, а кореспонденция по повод подадено от ищците заявление за изработване на РУП. Твърди, че изпратеното писмо представлява становище, което би могло да е предпоставка за издаване или отказ от издаване на индивидуален административен акт. Допълва, че РУП е вид подробен устройствен план по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, а компетентен да разреши или откаже изработването му е Кметът на Общината по реда на чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ по предложение на Главния архитект. Излага становище, че ако конкретното заявление е по същество искане за разрешение за изработване на РУП, то не е комплектовано според изискванията на чл. 125, ал. 2 от ЗУТ - липсва задание от възложителя, обосноваващо необходимостта от изработването на плана. По същество указва, че в имота, представляващ УПИ V – 1386 в кв. 107 по плана на гр. Тервел, с констативни актове № 7 и № 8 от 28.02.2011 г. е констатиран от служители на РДНСК – СИР и община Тервел незаконен строеж на пристройка към съществуваща сграда. Описва в какво се състои отклонението и в тази връзка с оглед основанието, което е посочено в заявлението, прави извод, че се иска изработване на РУП за допускане на намалено отстояние от незаконния строеж в УПИ V до съществуващата сграда в УПИ VІ. С оглед на това счита, че искането противоречи на действащата законова уредба, като се позовава на чл. 134, ал. 4 от ЗУТ и чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. (л. 24 – 25 от АД 645/ 2016) В съдебно заседание ответникът моли да бъде оставена жалбата без уважение по мотивите, на отговора.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се отказ на Главен архитект на община Тервел за издаване на виза по заявление вх. № ТС – 01 - 6447/ 02.11.2016 г. за урегулиран поземлен имот (УПИ) – V в кв. 107 по плана на гр. Тервел. В Заявлението е указано, че се желае виза за проектиране на РУП по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 113, ал. 2 от ЗУТ.

         От изброените в бланката за Заявление документи няма отметка срещу нито един от тях.

 

         По делото е приета като доказателство скица № 421 от 02.11.2016 г. на УПИ V – 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел, в която е отразено, че имотът е собственост на ******по н. а. № 24, т. ІІ, дело № 290/ 1996 г. (л. 13 от АД 645/ 2016 г.)

         Като доказателства от ответника са представени КА №№ 7 и 8 от 28.02.2011 г.

         От нотариален акт № 24/ 1996 г. на Нотариус Д. Пъков, се установява, че ******В. и ******продават на сина си ******своя недвижим имот – дворно място с площ от 1280 кв. м., съставляващо парцел V с пл. № 1386 в кв. 107 по регулационния план на гр. Тервел, по ул. Димитър Дончев № 65, ведно с построеното в същото масивно жилище. (л. 17)

         Към касационната жалба е приложено Удостоверение за наследници изх. № АО – 0585/ 16.02.2016 г., издадено от длъжностно лице при община Тервел, в което е удостоверено, че ******е починал на 14.10.2010 г. и е оставил като наследници С.Т.В. – съпруга, ******– син и ******- дъщеря.  

         При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

В случая е подадено Заявление за издаване на виза. Заявлението е подадено от собственик на имота. В искането е посочено, че визата е необходима за проектиране на РУП по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 113, ал. 2 от ЗУТ, поради което за жалбоподателката като собственик е налице правен интерес от издаването на скица - виза за имота. Компетентен да се произнесе по искането е Главният архитект на община Тервел, до когото е депозирано и заявлението. Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗУТ визата за проектиране се издава в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Ако компетентният административен орган прецени, че освен представените от заявителя доказателства, липсват и други в изпълнение на изискванията на закона, то негово задължение е да укаже на молителя да представи допълнително такива, като даде указания за това, а не да бездейства, с което бездействие засяга интересите на заявителя, който не е в равностойно положение с административния орган. Разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ визира случаите, в които скицата – виза е задължителен реквизит в процеса на инвестиционното проектиране. Същевременно, съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, т.е. преди произнасянето си административният орган следва да провери налице ли е КК за имота, кога е влязла същата в сила, преди или след одобряването на ПУП, кои са заинтересованите лица в производството и в зависимост от данните за това да прецени представени ли са всички относими към преписката доказателства.

В случая към Заявлението няма отразени представени доказателства. От приложените към административната преписка доказателства и изложеното в оспорения отказ, се налага изводът, че същият е постановен при липса на фактически основания и при невъзможност по тази причина за съда да изследва конкретната воля на административния орган. Последният е цитирал нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, на чл. 110, ал. 1, т. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 113, ал. 2 от с.з., като накрая е изложил принципно становище относно приложимостта на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, като е указал, че приема, че в случая се цели създаване на предпоставка за узаконяване и/ или преценка за търпимост на незаконно изградени сгради.(л. 14 от АД 645/ 2016 г.)

Съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК, ако направеното искане не удовлетворява изискванията на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това, с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В случая липсват данни административният орган да е извършил проверка на подаденото заявление, да е изискал конкретни документи, удостоверяващи активната легитимация на заявителя, респ. липсва позоваване на такива, ако по някакъв начин е разполагал с тях.

В приетите по делото отговор от Главния архитект по процесната жалба и по жалба срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост са изложени противоречиви аргументи от страна на ответника, но те не могат да заместят необходимостта от фактически основания в оспорения акт. При липса на фактически основания, съдът не може едва в съдебната фаза да установява факти и обстоятелства, на които следва АО да се е позовал – има ли влязъл в сила ПУП за имота, какви са неговите предвиждания, по какъв начин искането е относимо към тях и съответства ли то на отразеното в ПУП. От друга страна, доколкото искането е направено по чл. 113, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, както и предвид че в имота има законно изградена сграда (само пристройката към нея е приета за незаконна), то липсват изложени доводи за причините, поради които не са налице предпоставки за удовлетворяване на искането. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ  за запазване на заварени годни сгради се допуска в работните устройствени планове фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най - малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство. В тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най -много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. Мотиви за липсата на предпоставките по чл. 36, ал. 1 липсват. Същевременно не са дадени указания към възложителя да посочи в какво точно ще се състои  конкретизирането на действащия подробен устройствен план, съобразно изискванията на чл.113, ал. 2 от ЗУТ.

Всички тези нарушения, допуснати в административното производство от страна на административния орган, правят оспорения акт незаконосъобразен и налагат неговата отмяна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в административното производство (настоящият състав счита, че въобще не може да се говори за проведено такова) не е изследвано кои са заинтересованите лица при издаване на исканата виза, не са уведомени тези лица и не е изискано тяхното становище, което само по себе си представлява процесуално нарушение.

Предвид изложеното, след отмяната на отказа преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по същество по подаденото заявление вх. № ТС – 01 - 6447/ 02.11.2016 г. за урегулиран поземлен имот (УПИ) – V в кв. 107 по плана на гр. Тервел, съдържащо искане за издаване на виза за проектиране на РУП по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 113, ал. 2 от ЗУТ. След връщане на преписката, административният орган след запознаване с преписката, респективно направеното искане, имайки предвид посоченото в Заявлението основание, в случай, че установи, че към заявлението следва да се приложат други доказателства и да се направят уточнения и с оглед нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, следва да се остави заявлението без движение, като даде указания за отстраняване на констатираната нередовност и/или представяне на изискуемите доказателства, след което да се произнесе с изричен административен акт, при спазване на административнопроизводствените правила и излагане на конкретни фактически и правни основания за своето решение.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съответно приложения списък на разноските, както и наличните по делото доказателства и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 620лв., от които 20лв. - ДТ и 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АД № 4877/ 2017 г. на ВАС.

Водим от гореизложеното, Ад0министративен съд – Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Т.В., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Е.Ф., САК, Отказ на Главния архитект на община Тервел за издаване на виза по заявление вх. № ТС - 01 - 6447/ 02.11.2016 г. за собствения й имот УПИ V в квартал № 107 по ПУП на гр. Тервел, намиращ се на адрес: гр. Тервел, ул. "Димитър Дончев" № 65, обективиран в писмо изх. № ТС – 02 – 6727/ 16.11.2016 г.

ВРЪЩА преписката на Главния архитект на община Тервел за разглеждане и произнасяне по Заявление с вх. № ТС - 01 - 6447/ 02.11.2016 г. на С.Т.В., ЕГН **********,***, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА община Тервел да заплати на С.Т.В., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 620 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщението на страните.

 

 

СЪДИЯ: