Р Е Ш Е Н И Е

 

44/07.02.2018г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д.№ 629/2017год. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от П.Е. Станев, с ЕГН **********, в качеството му на кмет на с.Дончево, община Добричка, срещу решение № 394/18.10.2017г. по нахд № 982/2017г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 0000002307-37/14.07.2017г. на и.д. Директора на РИОСВ - Варна, с което на касатора е наложена глоба в размер на 3000 лева на основание чл.151, ал.2, т.6 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) за извършено нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от същия закон. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че при изясняване на фактическата обстановка по спора районният съд е стигнал до неверни изводи относно действителното поведение на касатора. Оспорва се качеството му на административнонаказателноотговорно лице, както и съставомерността на деянието, тъй като посочената за нарушена норма на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО предвижда, че субект на административнонаказателната отговорност е кметът на общината, а не кметът на кметство. Твърди се, че за изпълнението на дейностите по управление на отпадъците са необходими финансови средства, които трябва да бъдат предвидени в бюджета на общината, за което са отговорни кметът на общината и ОбС. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.                                         

           Ответникът – РИОСВ – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба.   

           Представителят на ДОП счита касационната жалба за неоснователна по съображения, че описаното в НП административно нарушение е безспорно установено и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.  Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. 

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея и е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, тя е и основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения:

           С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № 0000002307-37/14.07.2017г. на и.д. Директора на РИОСВ - Варна, с което на П.Е. Станев с ЕГН **********, в качеството му на кмет на с.Дончево, община Добричка, е наложена глоба в размер на 3000 лева на основание чл.151, ал.2, т.6 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) за извършено нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от същия закон. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено и не са налице допуснати нарушения в производството по издаване на наказателното постановление. От фактическа страна районният съд е приел, че на 19.04.2017г., източно от с.Дончево, община Добричка, на площ не по-малко от 1000  кв.м., е констатирано наличието на нерегламентирано замърсяване с битови и растителни отпадъци. Съгласно заповед № 1295/09.09.2016г. на кмета на община Добричка кметовете и кметските наместници на територията на общината е трябвало да предприемат мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места след тяхното почистване, с оглед на което кметът на с.Дончево е отговорно длъжностно лице, което е допуснало изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места. Нарушението е отразено в КП № 005074/19.04.2017г. на РИОСВ – Варна, въз основа на който е съставен АУАН № 0000002307/12.06.2017г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл.19, ал.3, т.15 (неправилно в мотивите към решението е посочен чл.159, ал.3, т.15, което съдът приема за явна фактическа грешка), във вр. чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, изразяващо се в неизпълнение на задължение за предприемане на мерки за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места след тяхното почистване. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че не носи вина за извършеното административно нарушение по съображения, че преди датата на проверката той не е предприел никакви действия за недопускане на замърсяването в района на с.Дончево, като едва след съставянето и връчването на констативния протокол е организирал почистването на мястото. Приел е, че кметът на селото не е изпълнявал задълженията си за дълъг период от време предвид на площта на замърсения район. Отказал е да квалифицира нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН с оглед на важността на регулираните със ЗУО обществени отношения, свързани с осигуряване на чистотата на природата в селските райони и недопускане на нерегламентирано замърсяване с битови и растителни отпадъци. По изложените съображения районният съд е стигнал до извода за законосъобразност на НП, в резултат на което го е потвърдил.

           Така постановеното решение е неправилно.

 Съгласно посочената за нарушена правна норма на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.

 Съгласно чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им.

 От анализа на горепосочените разпоредби следва извода, че наказателноотговорно лице за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО е единствено и само кметът на общината, а не кметът на кметство, какъвто безспорно е касаторът. Неоснователно в НП и решението на съда е налице позоваване на заповедта на кмета на община Добричка, с която на кметовете и кметските наместници на територията на общината е възложено да предприемат мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места след тяхното почистване, както и да следят, контролират и при установяване на нарушение да съставят актове за образуване на административнонаказателно производство, защото чл.19 от ЗУО не предвижда възможност за делегиране на тези правомощия на трети лица за разлика от разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗУО. Законът вменява в задължение на кмета на общината да отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им и именно той е адресат на въведеното в чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО правило за поведение. Административнонаказателната отговорност е лична и не би могла да се прехвърля с административни актове. Действително в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО е предвидена административнонаказателна отговорност за длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им, но тази разпоредба има предвид длъжностно лице, което по силата на закона, а не по делегация въз основа на упълномощителна заповед е задължено да предприеме тези мерки. Ето защо, като е приел, че кметът на кметството е субект на нарушението по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, което води до незаконосъобразност на НП. 

От друга страна, за да се ангажира отговорността на виновните лица по чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, следва да е посочено какви мерки са били длъжни да предприемат, за да предотвратят изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища. В конкретния случай в НП е посочено само, че при извършена на 19.04.2017 г. проверка от служители на РИОСВ –Варна на територията на община Добричка, източно от с.Дончево, на площ от около 1000 кв.м., е установено налично нерегламентирано замърсяване с битови и растителни отпадъци, с което П.Е.С. е допуснал изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани места и създаване на незаконни сметища. От така изложените фактически обстоятелства не става ясно за какво конкретно нарушение е наказан С., както и какви кои свои задължения не е изпълнил. Нито в акта за установяване на административното нарушение, нито в наказателното постановление е посочено какви конкретни мерки/действия не е предприел С., за да бъде ангажирана отговорността му, както и дали тези мерки/действия се отнасят за "предотвратяване" на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или за "създаването" на незаконни сметища. Формулирано по този начин, административнонаказателното обвинение обхваща няколко отделни нарушения по смисъла на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, които не са разграничени по своя вид и съдържание. Липсата на конкретизация в какво точно се изразява бездействието на нарушителя безспорно ограничава процесуалните му права и препятства възможността му да разбере какво конкретно действие не е извършил, за да бъде ангажирана отговорността му по посочената за нарушена правна норма. Тези пропуски в съдържанието на наказателното постановление го правят незаконосъобразно като несъответстващо на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Като не е отчел горните нарушения, районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени, и вместо него да се постанови друго такова, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление, без да се разглеждат останалите възражения в касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, във вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд  

                                   

Р  Е Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ решение № 394/18.10.2017г. по нахд № 982/2017г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 0000002307-37/14.07.2017г. на и.д. Директора на РИОСВ - Варна, с което на П.Е. Станев с ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 3000 лева на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО за извършено нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО.                      

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: