Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 28.02.2018г., град Добрич

 

В    И  М Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р О  Д  А

 

Административен съд - Добрич,  в публично заседание на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:    Нели Каменска

                           Милена Георгиева

при участието на секретаря, Ирена Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Милена Георгиева к.адм.д.№ 620 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) .

            Образувано е по касационна жалба на М.Р.К. ***, подадена чрез адв.К.К. –ДАК срещу решение № 402/19.10.2017г., постановено по нахд № 483/2017г. по описа на Районен съд –Добрич, с което е изменено, по отношение размера на административното наказание, наказателно постановление № 17-0851-000104/24.02.2017г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич.

            В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че описаното в наказателното постановление (НП) нарушение не било извършено и че неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност. Касаторът счита, че наказателното постановление е издадено и при несъобразяване на предвидените в закона срокове за това. Иска отмяната на съдебното решение и на наказателното постановление на изложените по-горе основания.

            Ответникът по касационната жалба, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич не изразява становище.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита, че жалбата е неоснователна, решението правилно и законосъобразно и пледира оставянето му в сила като излага съображения, че е доказано извършеното административно нарушение.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

             Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящата инстанция съобрази следното:

            С оспореното пред районния съд наказателно постановление № 17-0851-000104/24.02.2017г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, на М.Р.К., за нарушение по чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177,ал.1, т.2, пр.1 от същия закон, е наложено административното наказание глоба от 200 лв. Извършвайки проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, съдът е приел за установено, че на 26.02.2016г. в гр.Добрич, по бул.“25-ти септември“ до Туристическа спалня, в посока към гр.Варна М.Р.К. управлява лек автомобил „Ланд Роувър“ с рег. № СА 3223 ХР, без съответното свидетелство за управление на МПС. Нарушението е установено с АУАН № 320/26.02.2016г., съставен от актосъставител при Сектор „Пътна полиция“.

Въз основа на този акт срещу М.К. е било образувано досъдебно производство № 423/2016г. по описа на Първо РУ на МВР за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, впоследствие прекратено с постановление от 09.02.2017г. Видно от Постановлението за прекратяване материалите по досъдебното производство са изпратени на началник сектор „Пътна полиция“ –Добрич по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН за ангажиране на административно-наказателна отговорност на дееца.

Оспореното пред районния съд наказателно постановление от 24.02.2017г. е издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН и затова сроковете за издаването му, считано от датата на изпращане на досъдебното производство, не са изтекли.

За да достигне до извод за извършване на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдът е съобразил данните в приложената по делото справка „Картон на водача“, от която е видно, че издаденото на М.К. свидетелство за управление на МПС с № 221726322 е с изтекъл срок на валидност, считано от 26.09.2013г. и няма данни да му е издавано ново. Съдът е установил, и че СУМПС на водача било отнето със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20039/20.03.2012г., отменена с решение № 141/20.10.2013г. на АдмС-Добрич. Въпреки отмяната на заповедта, СУМПС на К. продължавало да се съхранява в ОД на МВР, тъй като водачът не направил постъпки за възстановяване на правата си на водач. Въз основа на тези факти съдът е извел извод, че към датата на установяване на нарушението, 26.02.2016г. М.К. не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Съдът е извършил и проверка за справедливост на наложеното наказание „глоба“ от 200 лв., при което е приел, че деецът би могъл да бъде превъзпитан и с наказание „глоба“ в по-нисък размер от 100 лв., поради което е изменил наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че решението на Районен съд - Добрич е законосъобразно. Касационните оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Следователно, правото за управление на МПС се доказва само чрез факта на притежаването на валидно СУМПС за съответната категория. А непритежаването на свидетелство за управление на МПС е условието, предвидено в хипотезата на чл.177,ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, при наличието на което се ангажира административно-наказателната отговорност на дееца.

Съгласно чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението и издаване на НП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4;

Обстоятелството, че към момента на издаване на наказателното постановление К. е имал СУМПС с изтекла валидност не означава, че същият „притежава СУМПС“. Не е било издадено ново свидетелството за управление на МПС, следователно водачът не притежава валидно СУМПС.

Приемането на противното становище, т.е., че водачът „притежава“ СУМПС, защото в един минал момент е придобил правоспособност, макар и то да не му е било върнато от контролните органи и макар  срокът му на валидност да е изтекъл, би означавало обезсмисляне на правно регламентираните в ЗДвП фактически действия по отнемане и връщане на СУМПС и незачитане на установените срокове на валидност на документите, удостоверяващи правоспособност за извършване на определена дейност, свързана с висок риск.

По изложените съображения Административен съд гр.Добрич намира касационната жалба за неоснователна. Не са налице твърдяните в нея пороци на въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

                                                            Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 402 от 19.10.2017г., постановено по нахд № 483/2017г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: