Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/15.01.2018г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

         

        При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 618/2017г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на Г.И.Г. ***, ЕГН ********** срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0355-00154/10.11.2017г., издадена от началника на РУ - Тервел при ОД на МВР – Добрич, оправомощен със заповед № 357з-815/19.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни чрез отнемане на СРМПС № 006760775 и 2 броя рег. табели с № В7487ВА. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и с принципа на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК. Изтъкват се доводи, че заповедта е постановена при липса на мотиви и неясна фактическа обстановка, както и че описаните в заповедта факти и обстоятелства не отговарят на действителното положение. Сочи се, че в обжалваната заповед не е упоменато от кой нормативен акт е правната норма, въз основа на която е наложена процесната ПАМ. Твърди се, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, тъй като към момента на проверката водачът на автомобила е притежавал свидетелство за управление на МПС, но е пропуснал срока за подновяването му. Сочи се, че от текста на заповедта не става ясно, че жалбоподателят е предоставил автомобила си на трето лице, като по начина на описание на фактическата обстановка може да се допусне едва ли не, че той е управлявал МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Излагат се доводи за несъразмерност на наложената мярка, тъй като след издаването на заповедта водачът на автомобила се е снабдил с валидно свидетелство за управление на МПС. Навеждат се доводи и за нарушение на целта на закона по чл.22 от ЗАНН, тъй като обжалваната заповед е издадена седем дни по-късно от установяването на нарушението. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото, т. ч. и платено адвокатско възнаграждение.                                                                              

       Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва нейната основателност по съображения, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.   

       Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :       

       Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

        Със заповед № 17-0355-000154/10.11.2017г. началникът на РУ - Тервел при ОД на МВР – Добрич, упълномощен със заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, е наложил на Г.И.Г. *** с ЕГН ********** принудителна административна мярка –  прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни чрез отнемане на СРМПС № 006760775 и 2 броя рег.табели № В7487ВА. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП за това, че на 04.11.2017г. около 09, 00 часа в гр.Тервел, по ул. „Хан Аспарух“ в посока центъра на града лицето Иван Г.И. с ЕГН ********** управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № В7487ВА с невалидно свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност до 03.04.2017г., което съставлява нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 14.11.2017г., видно от приложената към акта разписка.

       От данните по административната преписка се установява, че на 04.11.2017г. срещу водача Иван Г.И. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 04.11.2017г. около 09, 00 часа в гр.Тервел, по ул. „Хан Аспарух“ в посока центъра на града управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № В7487ВА с изтекъл срок на валидност на СУМПС, без поставен обезопасителен колан и без да носи КТ към СУМПС. Прието е, че водачът е извършил нарушение на чл.150а, ал.1, чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като едновременно със съставянето на акта са иззети СРМПС № 006760775 и два броя регистрационни табели с № В7487ВА. В тази насока е и докладна записка до началника на РУ – Тервел с вх.№ 355р-5884/14.11.2017г. по описа на РУ – Тервел на л. 20 от делото.

       Видно от приложените по делото заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС № 006760775, част ІІ, както и извадка от справка в Централна база в КАТ от 28.11.2017г., като собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № В7487ВА е регистриран жалбоподателят Г.И.Г..      

      От материалите по административната преписка се установява, че със заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на РУ при ОД на МВР – Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, са оправомощени да прилагат  принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП.                            

        По делото е представено заверено копие на заявление за издаване на СУМПС на името на Иван Г.И. без входящ номер и дата.  Според изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя И. се е снабдил с ново СУМПС след датата на издаване на оспорената заповед, но по делото няма приложени писмени доказателства за това. Такава информация не се съдържа и в официалния сайт на МВР.            

         Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :

          Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР - Добрич, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на община Тервел. Актът съдържа необходимите реквизити по отношение на форма и съдържание и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като са описани датата, часа и мястото на извършване на нарушението, регистрационният номер и марката на управляваното МПС, трите имена и ЕГН на лицето, което е управлявало МПС, номерът на свидетелството му за управление на МПС и датата на изтичане на неговата валидност. Вярно е, че в текста на заповедта не е посочено, че управляваният от водача автомобил не е негова собственост, а на лицето, на което е наложена мярката, но това не води до неяснота на фактическата обстановка, в която изрично е направено разграничение между собственика и водача на автомобила чрез описание на основните им идентификационни данни. Вярно е и това, че в диспозитива на заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, посочена като материалноправно основание за налагане на принудителната административна мярка, но доколкото нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически обстоятелства за издаването на заповедта, както и от нейното заглавие, където изрично е посочено, че тя е за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до липса на мотиви и отмяна на акта на това основание. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на наложената мярка, видно и от съдържанието на жалбата до съда, с която е оспорена приложимостта имено на чл.171, т.2а от ЗДвП, с оглед на което следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

        Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.        

        Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година – т.2а на чл.171 от ЗДвП (редакция, ДВ, бр.77/2017г., в сила от 26.09.2017г.). Следователно единствените правнорелевантни факти за налагане на ПАМ по този текст са : лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, и това МПС да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава съответното свидетелство за управление. В случая тези обстоятелства са налице, като без значение са  причините, поради които водачът  не притежава съответното свидетелство за управление. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че пропускането на срока за подновяване на свидетелството за управление на МПС не означава, че лицето не притежава съответното свидетелство за управление на МПС.

         Съгласно посочената в заповедта като нарушена разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Това СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача за посочения в него срок на валидност, т.е. удостоверява, че посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната категория за този срок. По аргумент от разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила удостоверява правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория. Съгласно изричната норма на чл. 51 от ЗБЛД свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност - пет, съответно десет години. По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 2, б. "з" от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС "с изтекъл срок на валидност" е нередовен български личен документ. Следователно СУМПС като официален документ, който удостоверява, че правото на правоуправление съществува за определен срок, с изтичането на този срок удостоверява единствено, че правото е съществувало в рамките на посочения период. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 151, ал. 9, изр. второ от ЗДвП, съгласно която подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност. В чл. 12, ал. 1, т. 5 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на вътрешните работи, е регламентирано, че при подмяна поради изтичане срока на валидност се издава ново свидетелство за управление на МПС, като съгласно ал. 3 от чл. 15 старото свидетелство за управление се унищожава - именно поради неговата невалидност и невъзможността да удостовери правото да се управлява МПС.

        Трайна е съдебната практика, че управляването на моторно превозно средство със СУМПС с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление (Решение № 7071/27.05.2014 г. по адм. д. № 337/2014 г. на ВАС, Решение № 223/09.01.2015 г. по адм. д. № 3037/2014 г. на ВАС и многобройни решения на административните съдилища, както и практиката на ВКС по прилагането на чл. 343в, ал. 2 от НК - Решение № 70/07.04.2016 г. по н.д. № 204/2016 г., III н.о., НК; Решение № 44/19.02.2013 г. по н.д. № 2161/2012 г., I н.о., НК и др.). Без правно значение е обстоятелството, че жалбоподателят е правоспособен водач. Този факт е ирелевантен, тъй като не е предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма. Действително правоспособността за управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС, т.е. издаването на СУМПС не е елемент от сложния фактически състав на придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория, но законът не свързва прилагането на чл. 171, т. 2а от ЗДвП с липса на правоспособност за управление на МПС (изначална или последваща),  а само и единствено с това адресатът на ПАМ да е собственик на МПС, което да е управлявано от лице, непритежаващо съответното СУМПС. Изискването за "съответно свидетелство за управление на МПС" не е свързано единствено с категорията на управляваното МПС, но и със срока на неговата административна валидност, какъвто е и настоящият случай .

       Безспорно документът с изтекъл срок на валидност е невалиден, независимо че водачът е правоспособен. В този смисъл липсата на валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство за категорията на управляваното МПС представлява липса на съответно свидетелство за управление като удостоверителен документ за правоспособността. Това обуславя извод, че управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на налидност запълва съдържанието на законово регламентирания фактически състав за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Противното би означавало, че всеки водач би могъл да управлява МПС без валидно СУМПС с изтекъл срок на валидност, неограничено във времето, без да може спрямо него или собственика на автомобила да се приложи ПАМ, каквато не е целта на закона.

       С изтичането на срока на валидност на СУМПС № 221949309 на 03.04.2017 г. водачът не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Следователно при установеното по надлежния ред управление от лицето Иван Г.И. на МПС – собственост на жалбоподателя, със СУМПС с изтекъл срок на валидност, компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е упражнил публичното си право за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на ППС", с цел да преустанови извършвано правонарушение. Административният орган обосновано е приел, че управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност има правните последици на управление на моторно превозно средство от водач без съответното свидетелство за правоуправление, което съставлява законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка на собственика на автомобила. Следователно оспореният административен акт отговаря на изискванията на материалния закон, като прилагането на обжалваната ПАМ е не само фактически и правно обосновано с оглед на наличието на фактическия състав на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, но и се основава на необходимостта от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

        Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореният акт е издаден в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК, тъй като след издаването му лицето Иван Г.И. се е снабдило с валидно СУМПС. Преди всичко липсват каквито и да е доказателства по делото, че на водача на процесното МПС е било издадено ново СУМПС, но дори и да се приеме, че това е така, то очевидно е станало след издаването на обжалваната заповед, видно от твърденията в жалбата и изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание, кредитирани от съда като признание на неизгодни за страната факти, и не оборва факта, че към датата на нарушението автомобилът на жалбоподателя е управляван от лице, непритежаващо съответното СУМПС.

       С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

        При този изход на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат съдебно – деловодни разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото, поради което и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.      

        Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш  И  :

 

       ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Г. ***, ЕГН **********, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0355-00154/10.11.2017г., издадена от началника на РУ - Тервел при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни чрез отнемане на СРМПС № 006760775 и 2 броя рег. табели с № В7487ВА.

       ОСЪЖДА Г.И.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на началника на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич сумата от 100 лева, сторени разноски по делото. 

         РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Административен съдия: