Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 01.02.2018г., град Добрич

 

В    И  М Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р О  Д  А

 

Административен съд - Добрич,  в публично заседание на шестнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:   Нели Каменска

                          Милена Георгиева

при участието на секретаря Ирена Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Румяна Желева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 617 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

          Образувано е по касационна жалба на Първо районно управление към ОД на МВР –Добрич, представлявано от И.Иванов – началник срещу решение № 393 от 13.10.2017г., постановено по нахд № 239/2017г. по описа на Районен съд Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 1717а-907/01.02.2017г., издадено от И.Д.И.– началник на Първо РУ на МВР-Добрич, с което на А.Б.З. *** е наложена глоба от 10 000 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 за нарушаване на чл.28, ал.1 от същия закон, наричан накратко Закон за ЕЕН 112.

          Касационният  жалбоподател  не е съгласен с решението на районния съд като счита, че съдът е тълкувал и приложил неправилно закона без да се аргументира. Счита, че нарушението и вината на нарушителя са безспорно доказани, поради което наказателното постановление е следвало да бъде потвърдено. Моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

          Ответникът по жалбата, А.Б.З., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на постановеното решение, поради като моли същото да бъде оставено в сила.

          Участващият по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и че районният съд правилно е отменил порочното наказателно постановление.

          Административен съд гр.Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведеното от касатора касационно основание за противоречие с материалния закон по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

          С обжалваното решение Районен съд Добрич е отменил наказателно постановление № 1717а-907/01.02.2017г., издадено от И.Д.И.– началник на Първо РУ на МВР-Добрич, с което на А.Б.З. *** е наложена глоба от 10 000 лв. на основание чл.38, ал.2 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 за нарушаване на чл.28, ал.1 от същия закон, наричан накратко Закон за ЕЕН 112.

          За да отмени наказателното постановление, съдът е констатирал множество съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. На първо място съдът е констатирал липса на идентичност между фактическата обстановка, описана в АУАН и тази, описана в наказателното постановление по отношение на датата на извършване на нарушението. На второ място, съдът  установил, че след предявяването на АУАН било извършено, и то не от актосъставителя, дописване на правни норми по отношение правната квалификация на деянието като била добавена нормата на чл.38, ал.1 от Закона за ЕЕН 112. Освен това съдът констатирал, че в наказателното постановление не било цитирано в пълнота правното основание, въз основа на което е определено наказанието, като не било посочено, че наказанието по чл.38, ал.2 от Закона за ЕЕН 112 се налага във връзка с чл.38, ал.1 от с.з. Съдът приел горепосочените нарушения за съществени и неотстраними във фазата на съдебното оспорване. По съществото на спора съдът приел, че в противоречие с чл.53, ал.1 от ЗАНН не е установено по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е подал „неверни сведения и сигнали“, а самото наказателно постановление било издадено въз основа на предположение, че А.Б. е извършил това нарушение. И на последно място съдът приел, че подаденият от административно наказания сигнал касаел извършване на престъпление от други лица- сделка с наркотици и не можел да се квалифицира като сигнал за спешна помощ по см. на чл.3, ал.1 от Закона за ЕНН 112, поради което и извършеното от А.Б. деяние било несъставомерно по чл.28, ал.1 от Закона за ЕЕН 112.

Така постановеното решение е правилно, законосъобразно, а изложените мотиви напълно се споделян от настоящата инстанция.

Несъответствието на посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка по отношение на датата на извършване на нарушението е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като винаги води до нарушаване на правото на защита на обвиненото в извършване на правонарушение лице. Дописването на правната квалификация на деянието също е съществено процесуално нарушение, съществено ограничило правото на защита на обвиненото в извършване на правонарушение лица, тъй като то не е узнало за него при предявяването на акта. Неточната правна квалификация на санкционната разпоредба също е поредното съществено процесуално нарушение, тъй като хипотезата на санкционната разпоредба на чл.38, ал.2 от Закона за ЕЕН 112 не съответства с фактическата обстановка , описана в наказателното постановление. Всяко от горните нарушения на процесуалните правила е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

          Решението е правилно и по съществото на спора, тъй като данните по делото безспорно установяват липса на противоправно деяние, т.е. липса на нарушение на чл.28, ал.1 от Закона за ЕЕН 112.

Установената по делото фактическа обстановка, по която страните не са спорили е, че административно-наказаният, А.Б. подал сигнал на спешен номер 112, адресиран до полицейските органи, с цел да ги уведоми за предстояща сделка с наркотични вещества. От доказателствата по делото е видно, че подателят на сигнала е бил убеден, че двама други граждани планирали да извършат сделка с наркотични вещества. Подателят на сигнала присъствал и изчакал идването на полицейския екип на предполагаемото място на извършване на престъплението.

При тази фактическа обстановка неправилно сигналът на Б. до полицейските органи е бил квалифициран от полицейските служители като „неверни и заблуждаващи сведения“  по см. на § 1, т.4 от ДР на Закона за ЕЕН 112 и по см. на чл.28, ал.1 и чл.38, ал.1 от с.з. В подадения сигнал на първо място липсват твърдения за необходимост от спешна помощ с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Следва да се отбележи, че подателят на сигнала нито е компетентен, нито е длъжен да осигури и да докаже пред органите на МВР твърденията си, че евентуално се извършва или ще се извърши престъпление. Установяването на противоправното деяние е задача, възложена на органите на МВР със Закона за МВР. В съответствие с тези свои задължения законосъобразно полицейските органи са се отзовали на подадения сигнал за евентуално извършване на престъпление, тъй като дейността по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения е тяхна основна дейност, възложена им със закон, видно от чл.30а, ал.1 от ЗМВР. Обстоятелството, че полицейският екип получил сигнала чрез телефон 112, както и обстоятелството, че не установил извършване на престъпление, тъй като не открил наркотични вещества у гражданите, посочени от подателя на сигнала, не означава, че подателят на сигнала е нарушил забраната по чл.28, ал.1 от Закона за ЕЕН 112 като е подал неверни или заблуждаващи сведения. От така подадения сигнал е явно, че полицейските органи са сезирани за осъществяване на превантивните си функции, възложени им със Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.30а, ал.1 и ал.2, т.3 и т.4 от ЗМВР, превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция.(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез: 3. разработване и осъществяване на мероприятия за установяване на лица, замислили или подготвящи престъпления или други правонарушения, и вземане на мерки за разубеждаването им; 4. осъществяване на мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.

Законът за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 ( Закон за ЕЕН 112) урежда обществени отношения, различни от дейността по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, възложена на служителите на МВР. Целта на този закон, съгласно чл.2 от същия е да осигури намесата на службите за спешно реагиране при получаване на сигнал за помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Сочената за нарушена норма на чл.28, ал.1 от Закона за ЕЕН 112, както и санкционната норма на чл.38, ал.1 не могат да се разбират и тълкуват в противовес и при несъответствие с тази цел, която е изрично посочена в л.2 на Закона за ЕЕН 112 и е получаване на помощ от службите за спешно реагиране при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. В съответствие с тази цел следва да се разбират и ползваните в Закона за ЕЕН 112 понятия „неверни и заблуждаващи съобщения“, т.е те следва да се разбират като неверни и заблуждаващи съобщения, съдържащи сигнали за нужда от спешна намеса с цел оказване на спешна помощ.

Общоизвестно е обстоятелството, че гражданите не разполагат с друг телефон за връзка с органите на МВР освен единният европейски номер 112, т.е само на този номер граждани могат да се свържат с органите на реда, за да осигурят тяхната намеса в различни ситуации от пътно-транспортно произшествие без пострадали, сигнали за дребни правонарушения или престъпления, неналагащи спешна намеса и помощ до визираните в Закона за ЕЕН 112 сигнали, налагащи спешна намеса за оказване на спешна помощ. Презумцията е, че полицейските служители разполагат с експертни знания и професионален опит, позволяващи им  да разграничат случаите, в които се налага да окажат спешна помощ, т.е. да действат като екип за спешно реагиране за спасяване живота, здравето, имуществото на гражданите от случаите, когато по сигнал на гражданин извършват превантивната дейност по евентуално предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения и при които няма първоначални данни за необходимост от спешна помощ.

От установените по делото безспорни факти е явно, че отзовавайки се на подадения от Б. сигнал за евентуално престъпление, полицейският екип не е действал в качеството си на спешен екип за незабавно реагиране и оказване на спешна помощ по смисъла на Закона за ЕЕН 112, а е извършвал друга своя основна дейност, възложена му със закон, а именно превантивна дейност по см. на чл.30а, ал.2, т.4 от ЗМВР.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че отменяйки като незаконосъобразно наказателното постановление, районният съд е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Добрич

 

                                     Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 393 от 13.10.2017 г., постановено по нахд № 239/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: