Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Добрич,  08.01.2018 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети декември  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА

 

При участието на секретаря Ирена Димитрова и прокурор Румяна Ж.разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм.д. №615/2017 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на глава ХІІ от  АПК.

              Образувано е по  касационна жалба от М.Д.К. ***  срещу Решение №378 от 05.10.2017 г. по нахд №962/2017 г. на Добричкия районен съд. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че определеното наказание – глоба в размер на 200 лева е много високо за извършеното деяние, което според оспорващия е извършено при крайна необходимост. Моли, да се отмени решението.

              В с.з. касатора се представлява от процесуалния си представител адв. Д. Ж.– ДАК, която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли се да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или в алтернатива да се намали размера на наложеното наказание.

             Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.

             Становището на окръжния прокурор е че жалбата е  неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

             Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е  неоснователна. 

           С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление ПИОС-1108/29.06.2017 г., издадено от Кмета на Община гр. Добрич, с което на М.Д.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на осн. чл.49, ал.1, приложение 12 от НОБДДВПСП за извършено нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата.

За да потвърди наказателното постановление, съдът правилно с оглед изложеното е приел, че в административното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да съставлява основание за отмяна на атакуваното постановление, счел е нарушението за безспорно доказано от обективна и субективна страна и е приел, че административният орган точно е приложил материалния закон.

Тези изводи на съда се споделят изцяло от настоящия състав, поради което неоснователни са оплакванията на касатора, че решението на ДРС е незаконосъобразно. То е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, действал към момента на постановяването му. Изводите на първоинстанционния съд се основават на извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства, като е обсъдено всяко едно от възраженията на жалбоподателя.

С оглед изложеното, несъстоятелни са доводите на касатора за нарушение на закона от ДРС. ДРС е приложил закона правилно, изтълкувал го е точно, като не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на своя акт.

Възражението, че глобата е висока, поради което и следва да бъде намалена, тъй като деянието е извършено при крайна необходимост, настоящият състав счита за неоснователно. Първоинстанционния съд е развил доводи и в тази насока, които настоящият състав счита, че не следва да преповтаря. Определеният в наказателното постановление размер на административното наказание е в предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието              

И не на последно място съдът следва да отбележи, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, както е посочил и въззивния съд. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая се касае за неизпълнение на административното задължение по НОБДДВПСП, а именно паркиране на място, определено за инвалиди. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.

В този смисъл правилно районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е съобразил, както материалния, така и процесуалния закон .

          С оглед изложеното, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а решението на ДРС като правилно и законосъобразно – потвърдено.

          Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 АПК,

 

                                 Р  Е  Ш  И:

 

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение №378/05.10.2017 год. по нахд №962/ 2017 год. на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановеление ПИОС-1108/29.06.2017 г., издадено от Кмета на Община гр. Добрич, с което на М.Д.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на осн. чл.49, ал.1, приложение 12 от НОБДДВПСП за извършено нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата.

     Решението е окончателно.    

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:        1.

                                                                                        2.