Р Е Ш Е Н И Е

 

№……/17.01.2018 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                 НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 614 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

         Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА РЕПУБЛИКАНСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО КИНОЛОГИЯ“, ЕИК 121050057, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 3, представлявано от председателя на УС К.Л., срещу решение № 118 от 10.10.2017 г., постановено по нахд № 9/2017 г. по описа на РС - Балчик. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения за това какво е „икономическа дейност“, осъществена ли е възмездна сделка между федерацията и участниците в киноложката изложба и какво представляват направените в нейна полза дарения. Оспорват се изводите на органите по приходите, че даряваните суми представляват вноски за участие на кучета в различни киноложки изложби и реализираните от тях приходи са приходи от стопанска дейност. Счита се, че предоставените парични суми са в изпълнение на действителни договори за дарения, които не могат да бъдат определени като доставки по смисъла на ЗДДС. Твърди се, че не е налице извършване на стопанска дейност от сдружението, не са събирани фиксирани такси за участия, а доброволни дарения, които няма определен размер и не са с цел реализиране на печалба. Сочи се, че сдружението не се явява „търговец“ по смисъла на закона и не извършва търговска дейност, свързана с продажба на стоки и услуги, поради което неправилно е било санкционирано по Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118 и чл.185 от ЗДДС. Иска се отмяна на решението на БРС и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното НП.

         Ответникът по жалбата – ТД на НАП Варна, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и иска да се остави в сила решението на БРС като правилно и законосъобразно.

         Участващият по делото прокурор от ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Добричкият административен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените  от касатора касационни основания, приема следното от фактическа и правна страна: 

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

         С обжалваното решение БРС е изменил наказателно постановление № 223333/07.11.2016 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, гр.София, ЕИК 121050057, за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв., като е намалил размера на наложената санкция на 3 000 лева.

         Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел от фактическа страна, че на 21.08.2016 г. в двора на Международен лагер „Дружба бей гардън“ в с.Кранево, общ. Балчик, се е провело киноложко изложение, като контролните органи са извършили проверка, обективирана в протокол от същата дата. При проверката контролните органи са констатирали, че участието на кучетата в изложбата е ставало след внасяне на определените в сайта на Сдружение „БРФК“ суми от физически лица според брой кучета на един стопанин, възраст на кучетата, брой излизания на ринга и др. Срещу заплатените суми са били издавани договори за дарение от страна на сдружението с посочен номер, дата, дарител и дарен. На мястото на провеждане на изложбата не е имало въведен и пуснат в експлоатация ЕКАФП на името на Сдружение „БРФК“. Оборотът за деня по договорите за дарения е бил в размер на 1 847 евро и 1287 лева. Въз основа на констатациите в протокола проверяващите са стигнали до извода, че сдружението не е изпълнило задължението си към 21.08.2016 г. да монтира, въведе в експлоатация и използва ФУ, регистрирано в съответната ТД на НАП, с което е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация на фискално устройство, регламентиран в чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 и чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

         За да измени наказателното постановление, съдът е приел, че визираното в НП нарушение е безспорно доказано от обективна страна и е правилно квалифицирано. Стигнал е извода, че правилно е определен субектът на отговорността, тъй като „ВОКС БГ“ ЕООД е само технически организатор на изложбата, а паричните суми са събирани от служител на сдружението, който е издавал и договорите за дарения. Изложил е съображения, че организирането и провеждането на международно киноложко изложение съставлява дейност по занятие, която е източник на приходи. Приел е, че отразените в ПИП суми не са по договори за дарение, а в резултат от действия на търговец, извършващ стопанска дейност чрез вземане на пари за такси за участие и такси за издаване на сертификати за шампиони с цел печалба. Приел е още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на сдружението. По отношение на наложената имуществена санкция е счел, че е завишена по размер предвид на това, че нарушението е извършено за първи път, поради което и с оглед на изпълнение на целите на наказанието я е изменил към законовия минимум от три хиляди лева.

Така постановеното решение е правилно.

Изводите на въззивния съд за доказаност на нарушението и процесуална законосъобразност на НП съответстват на данните по делото и закона и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.

От събраните по делото доказателства се установяват безспорно правнорелевантните факти и обстоятелства, а именно, че сдружението е допускало до участие в киноложката изложба след заплащане на конкретно фиксирана сума съгласно предварително обявена ценова тарифа в сайта на сдружението. Към момента на проверката е установено, че служителка на сдружението (М.Д.) е приемала суми в брой, плащани от участниците в изложбата под формата на дарения в полза на сдружение "БРФК", за което са съставени 43 броя договори за дарения от № 1682 до № 1725. Органът по приходите е приел, че дарените на сдружението суми представляват неотчетени /неотразени/ приходи, за които е трябвало да има инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП от датата на започване на дейността на обекта, т.е. от 21.08.2016 г.

Видно от приложените договори за дарения, които са с еднакво съдържание, страните са се споразумели дарителят да отстъпи безвъзмездно на сдружението и без специални условия посочената парична сума, която да бъде използвана от надареното юридическо лице за негови нужди. За всяко от даренията дарителят е получил удостоверение по реда на чл. 225 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Всички приложени договори за дарения са сключени в с.Кранево и са от една и съща дата - 21.08.2016 г., когато е била проведена киноложката изложба. Констатацията на проверяващите органи, че даренията са направени от участници в процесното събитие и сумите по тях съвпадат с ценовата листа за участие в изложбата не е опровергана от жалбоподателя с годни доказателствени средства.   

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Според чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Лицата по чл. 3 от цитираната наредба са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В случая основният спорен въпрос между страните е представляват ли получените дарения продажби (приходи от стопанска дейност), които е трябвало да бъдат отчетени чрез инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП.

Принципно получаването на дарения от ЮЛНЦ не представлява стопанска дейност. Дарението като сделка не попада в обхвата на чл. 1 от Търговския закон, нито се извършва с цел реализиране на печалба. Ако обаче в действителност дарените суми са заплатена цена на услуга или стока, която се предоставя от ЮЛНЦ с цел реализиране на печалба, то тогава ЮЛНЦ осъществява стопанска дейност, приходите от която трябва да се отчитат през инсталиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП. При положение, че всеки един от участниците в киноложката изложба е дарил конкретно определена сума по предварително обявени цени и по този начин е придобил право за участие в нея, то очевидно е, че е заобиколено плащането на такса за ползваната услуга.

В случая е налице постигнат стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя - допускане до участие в киноложка изложба. Възможността за получаване на награда при участие има алеаторен характер, но получаването ѝ винаги е свързано с допускането до участие. Дори и да не бъде получена награда, участието има своето значение за заплатилия таксата участник - той получава възможност за изява, за демонстрация на своето куче пред съдии и любители. Ето защо, настоящият състав намира, че допускането до участие в киноложката изложба срещу получаване на дарения всъщност представлява заплащане на услуга в полза на надарения. От това следва извод, че сдружението-жалбоподател е извършвало независима по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС икономическа дейност, която го квалифицира като данъчно задължено лице, което попада в приложното поле на цитираните в обжалваното НП разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. Мястото на дейността се преценява като търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, тъй като определящ е не видът му, а обстоятелството, че там се извършва услуга. Безспорно е, че при провеждането на изложбата са събирани парични суми за участие, което съставлява "услуга" за целите на данъчното облагане. Този извод не се променя от представените договори за дарения, тъй като те прикриват възмездни продажби на услуга-участие в киноложка изложба, както правилно е преценил и наказващият орган.

Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил един правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При касационната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Добричкият административен съд

 

                                     Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №118 от 10.10.2017 г., постановено по нахд №9/2017 г. по описа на Районен съд - Балчик.

Решението е окончателно.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: