Р   Е  Ш   Е   Н  И   Е

№ 19

Добрич, 23.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, І  едноличен състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА                      

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 610/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 2543/ 21.11.2017 г. от Д.Д.В., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17 – 0851 - 000678/ 05.08.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР  Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на Д.Д.В., като собственик и управител на „Стар пост“ ООД, на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил с рег. № ******, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. Вл. Ч.,***,  настоява, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Доводи в тази насока черпи от обстоятелството, че собственик на автомобила е „Стар пост“ ООД, а не Д.В.. Изтъква, че е ирелевантно обстоятелството, че жалбоподателката е собственик и управител на дружеството, тъй като дружествата са самостоятелни правни субекти – юридически лица, които от свое име поемат задължения, включително носят административнонаказателна отговорност, както и по отношение на същите могат да бъдат налагани принудителни мерки. Иска отмяна на оспорения акт. 

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява. Адв. Ч., като пълномощник на Д.В., представя становище с вх. № 59/ 10.01.2018 г., с което поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.(л. 34 – 35)

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР  Добрич, редовно призован не се явява, не се представлява. В придружителното писмо, при изпращане на жалбата и преписката по издаване на оспорения акт, прави искане да бъде оставена жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

В разписката към заповедта е посочена дата на връчване – 30.10.2017 г. Подпис на разписката няма. Административният орган не е представил доказателства как е връчена заповедта. Жалбата е регистрирана с № 851000 – 14612/ 15.11.2017 г. По делото е приложен плик, от печата върху който (л. 14) се вижда, че жалбата е изпратена от Враца на 09.11.2017 г. В този смисъл се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 62, ал. 2 ГПК и чл. 144 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт, като същата съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по изложените от жалбоподателката съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 17 - 0851 - 000678 от 05.08.2017 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на лек автомобил с рег. № СА2274, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни.

В самата заповед е записано, че същата се издава на адресата ѝ – Д.Д.В., постоянен адрес ***, водеща се на отчет по СУМПС в ОДМВР София, като собственик и управител на „Стар пост“ ООД, собственост на лек автомобил рег. № ******, който на 05.08.2017 г. се управлява от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – неправоспособен, а именно Павлин Петров Великов, ЕГН **********. Съставен АУАН бл. № 477816/ 05.08.2017 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич. (л. 6)  Отнето е СРМПС № 007742080.

         По делото е приложен като доказателство АУАН бл. № 477816/ 05.08.2017 г., в който е записано, че водачът управлява МПС, без да притежава СУМПС. (л. 13) Иззети са с АУАН два броя рег. табели: ******.

Като доказателство е приложена и Справка за лице от АИС „Български документи за самоличност“, от която се установява, че на Великов не е издавано СУМПС (л. 28).

От Справка за собственици се установява, че собственик на процесното МПС е „Стар пост“ ООД.(л. 30)

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,  Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.2 от заповедта – Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от ОДМВР - Добрич. (л. 27) 

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

С оглед изискването на нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОДМВР - Добрич.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и последното да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава валидно свидетелство за управление. Необходимо условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава валидно свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са еднопосочни. Водачът, видно от приложената справка от АИС, няма издавано СУМПС, но на посочената в АУАН и ЗППАМ дата е управлявал процесния автомобил. Това е изключително грубо нарушение на закона и демонстрация за несъобразяване с него.

Принудителните административни мерки не са наказание, както неправилно е посочил в становището си административният орган. Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Те се налагат въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с акта правонарушение, съответно за предотвратяване на последващо, в случая със същото МПС. За да изпълни своята роля, ПАМ следва да бъде наложена спрямо правилния адресат. В конкретния случай административният орган не е съобразил изискванията на закона, което е довело до невъзможност да се упражни държавната принуда, макар и да е налице грубо нарушение на закона. Това е така, защото:

За да е законосъобразна заповедта за налагане на ПАМ, следва да е налице не само констатирано нарушение – управление на МПС без СУМПС, а и адресатът на заповедта да е собственик на МПС. Изискването е двете предпоставки да са налични кумулативно. Видно от доказателствата по делото, собственик на ППС е ЮЛ - "Стар пост" ООД, а не Д.Д.В.. Фактът на собствеността е установен по безспорен и категоричен начин от доказателства, представени от ответника, а освен това е записан и в самата заповед. При служебна справка в ТР, която приложи по делото, съдът установи, че ЮЛ „Стар пост“ ООД се състои от двама съдружници, които са собственици на капитала, т.е. В. не е единствен собственик в дружеството. Тя е управител на същото. ПАМ следва да бъде наложена обаче на собственика, а в случая това е юридическото лице.

Събраните по делото доказателства и предвидените в закона предпоставки налагат извода, че ПАМ е приложена неправилно спрямо жалбоподателката и само на това основание тя е материално незаконосъобразна, в каквато насока е основателно оплакването в подадената жалба. Обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на едната част от капитала и управител на дружеството е ирелевантно, тъй като дружеството е самостоятелно юридическо лице (собственикът на капитала и дружеството са различни правни субекти, които се разграничават в организационно и имуществено отношение) и именно ЮЛ следва да бъде адресат на процесната ПАМ. В текста на чл. 171, т. 2а от ЗДвП изрично е записано на кого се налага ПАМ - "на собственик, чието моторно превозно средство ...". Законодателят не е предвидил мярката да се налага единствено и само на физически лица, а на собствениците като такива въобще - физически и юридически лица. С оглед начина на разписване на правната норма, не може управителят, пък бил той и собственик на част от капитала, да понесе държавната принуда. Така, с ПАМ, изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС, на лице, което не е собственик на автомобила, макар и управляван от водач без свидетелство за управление на МПС, е извършена недопустима и неоснователна намеса в правната сфера на жалбоподателката.

Предвид изложеното заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменена.

С оглед липсата на искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката/процесуалния ѝ представител, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася по такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2543/ 21.11.2017 г. от Д.Д.В., ЕГН **********,***, Заповед № 17 – 0851 - 000678/ 05.08.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР  Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на Д.Д.В., като собственик и управител на „Стар пост“ ООД, на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил с рег. № ******, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                         СЪДИЯ: