Р  Е   Ш   Е  Н   И   Е

№ 18

Добрич, 22.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, І  едноличен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 609/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 2542/ 21.11.2017 г. от И.Р.Ч., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17 – 3394 - 000150/ 17.10.2017 г. на Началник Група към ОДМВР  Добрич, РУ Албена – ******, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на И.Р.Ч., като собственик, на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ******, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 350 дни.

Жалбоподателката настоява, че наложената ПАМ е прекомерно завишена. Добавя, че автомобилът е продаден на разсрочено плащане на ******със задължението от негова страна да не управлява посоченото в ЗППАМ МПС до момента, в който притежава СУМПС, което да е валидно за категорията МПС. Твърди, че е предприела всички необходими действия при сключване на договора и АО е наложил ПАМ в максимален размер, без да изложи мотиви за това. Иска отмяна на наложената мярка или алтернативно изменение на ограничението в допустимия минимум.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Ц.П. ***, който поддържа жалбата. Настоява, че заповедта е неправилна и необоснована, издадена при съществени нарушения на закона. Счита, че е издадена от некомпетентен орган, а посочената правна квалификация пречи да бъде разбрана конкретната хипотеза на нарушението. Санкцията е в максимален размер, без да бъдат отчетени многобройните обстоятелства, които изключват максималната санкция.

Ответникът по жалбата – Началник Група към ОДМВР  Добрич, РУ Албена – ******, редовно призован не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М.Ж., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и настоява да бъде отхвърлена като неоснователна, а заповедта като правилна и законосъобразна да бъде оставена в сила. Иска от съда, ако приеме заповедта за правилна, да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 02.11.2017 г., видно от датата и подписа под разписката към нея (л. 9). Жалбата е подадена чрез „Български пощи“, видно от плика по делото (л. 4), на 16.11.2017 г., поради което се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 62, ал. 2 ГПК и чл. 144 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт, като същата съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените от жалбоподателката съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 17 - 3394 - 000150 от 17.10.2017 г., издадена от Началник Група при ОДМВР Добрич, РУ Албена, ******, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ******, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 350 дни.

В самата заповед е описано, че същата се издава на адресата ѝ – И.Р.Ч., постоянен адрес ***, водеща се на отчет по СУМПС в ОДМВР Варна, като собственик, чието МПС е управлявано на 17.10.2017 г. в с. Оброчище от ******, който не притежава свидетелство за управление на МПС.

Отнети са табелите на МПС.

         По делото е приложен като доказателство АУАН № БП - 167/ 17.10.2017 г., в който е записано, че водачът управлява МПС, без да притежава СУМПС. (л. 10)

Като доказателство е приложена и Справка за нарушител/водач, от която се установява, че на Великов не е издавано СУМПС, като същевременно от 2013 г. управлява МПС и постоянно нарушава ЗДвП.

Като доказателство по делото е приета и Справка за собственици на процесното ППС (л. 31), от която се установява, че собственик на процесното МПС е „Феникс лизинг – 1“ ЕООД, със седалище гр. Варна, бул. Ян Хунияди № 95, ет. 2.

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,  Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.6 от заповедта – началници на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Добрич. (л. 30) 

Кадрова справка с рег. № 357000 – 9189/ 22.12.2017 г. на ОД МВР – Добрич съдържа информация, че издателят на оспорената заповед е началник на група „Охранителна полиция“ в РУ – Албена при ОД МВР – Добрич. (л. 39)

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ - Албена. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че ЗППАМ е издадена от некомпетентен орган. Изменението на ЗДвП с бр. 77 на Дв от 2017 г., на което се позовава той, не касае компетентност на административния орган.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година;

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и последното да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава валидно свидетелство за управление. В случая необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава валидно свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са еднопосочни.

Не е налице обаче първата предпоставка, а изискването е двете предпоставки да са налични кумулативно. Видно от доказателствата по делото, собственик на ППС е фирма "Феникс лизинг - 1" ЕООД, а не И.Р.Ч.. Фактът на собствеността е установен по безспорен и категоричен начин от доказателства, представени от ответника. Доколкото в оспорения акт липсва каквото и да е изписване относно това каква връзка има адресатът на заповедта с дружеството – собственик на автомобила, съдът извърши служебна справка в ТР, която приложи по делото. И.Р.Ч. е едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на същото. ПАМ следва да бъде наложена обаче на собственика, а в случая това е юридическото лице.

Събраните по делото доказателства и предвидените в закона предпоставки налагат извода, че ПАМ е приложена неправилно спрямо жалбоподателката и само на това основание тя е материално незаконосъобразна. Обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на капитала и управител на дружеството е ирелевантно, тъй като дружеството е самостоятелно юридическо лице (собственикът на капитала и дружеството са различни правни субекти, които се разграничават в организационно и имуществено отношение) и именно ЮЛ следва да бъде субект на процесната ПАМ. В текста на чл. 171, т. 2а от ЗДвП изрично е записано на кого се налага ПАМ - "на собственик, чието моторно превозно средство ...". Законодателят не е предвидил мярката да се налага единствено и само на физически лица, а на собствениците като такива въобще - физически и юридически лица. С оглед начина на разписване на правната норма, не може управителят, пък бил той и собственик на капитала, да понесе държавната принуда. Така, с ПАМ, изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС, на лице, което не е собственик на автомобила, макар и управляван от водач без свидетелство за управление на МПС, е извършена недопустима и неоснователна намеса в правната сфера на жалбоподателката.

Вярно е, че в оспорения акт липсват мотиви за максимален срок на ограничението, което се явява съществено процесуално нарушение, както настоява жалбоподателката, но тази липса би била обсъждана, ако беше спазено изискването относно адресата на мярката, което в случая не е налице.

Предвид изложеното заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменена.

С оглед липсата на искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката/процесуалния ѝ представител, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася по такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2542/ 21.11.2017 г. от И.Р.Ч., ЕГН **********,***, Заповед № 17 – 3394 - 000150/ 17.10.2017 г. на Началник Група към ОДМВР  Добрич, РУ Албена – ******, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на И.Р.Ч., като собственик, на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ Х5 с рег. № ******, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 350 дни.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                        СЪДИЯ: