Р Е Ш Е Н И Е

 

526/гр.Добрич, 28.12.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                  

          При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 602/2017г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, във вр. чл.54,  ал.6 от ЗКИР.

          Образувано е по жалба на Областно пътно управление – Добрич срещу заповед № 18-7598/12.10.2017г. на началника на СГКК – Добрич, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Добрич, състоящо се в нанасяне на нов обект - съществуваща сграда с идентификатор 72624.519.65.3, площ: 90 кв.м., предназначение : “сграда за обществено хранене”, собственост на С.Л.И. на основание договор за продажба от 21.08.2012 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на заповедта поради нарушение на материалния закон и се иска тя да бъде отменена. Твърди се, че нанесеният обект попада в обхвата на републикански път ІІ-29 “Варна - Добрич - Кардам - гр. Румъния”, съставляващ ПИ с идентификатор 72624.519.65 по КККР на гр.Добрич, собственост на държавата, за ползването на който до приемането на НСПП АПИ (сега НАПИ ) е сключвала договори за наем. Сочи се, че сградата е преместваема търговска постройка, която не представлява обект на кадастъра по смисъла на чл.23 от ЗКИР и § 5, т.39 от ДР на ЗУТ, поради което не е следвало да бъде нанасяна като самостоятелен обект с идентификатор в кадастралната карта.                               

          Ответникът – началникът на СГКК – Добрич, не изразява конкретно становище по основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.            

          Заинтересованата страна – С.Л.И. също не изразява конкретно становище по основателността на жалбата. В писмен отговор по делото твърди, че е поискала изменение на кадастралната карта само за да се снабди със скица на сградата с цел възстановяването на електричеството на имота.                          

          Административният съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

          Жалбата е подадена в законния преклузивен срок, от легитимирано лице по смисъла на §1, т.13, предложение второ от ДР на ЗКИР, във вр. чл.21, ал.2, ал.3, т.2 и чл.22, ал.1 и ал.4 от ЗП, чието право на управление

на републиканските пътища е засегнато от одобреното изменение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

          По силата на договор за покупко-продажба от 21.08.2012г. с нотариална заверка на подписите заинтересованата страна С.Л.И. е придобила собствеността върху търговска каравана ведно с построената около нея сглобяема сграда (сандвич панели), функционираща като крайпътно заведение за обществено хранене – снек – бар в местност Пети километър по пътя Добрич – Варна. В договора е посочено изрично, че сградата е построена при условията на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), като за ползването на земята се заплаща месечна такса на ОПУ съгласно разрешение за ползване от АПИ. В тази насока са и приложените по делото разрешение за строеж № 289/27.06.1996г. на главния архитект на община Добрич и протокол за определяне на строителна линия и ниво № 86/11.07.1996 г. на ОбНС – Добрич, с които е разрешено монтирането на каравана за крайпътно заведение с площ от 80 кв.м., както и разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски пътни обекти и пътни връзка към тях № 4/30.04.2010 г., издадено от директора на ОПУ – Добрич. Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че горепосочената сграда попада в поземлен имот с идентификатор 72624.519.65 по КККР на гр.Добрич, публична държавна собственост, който се явява участък от републикански път ІІ – 29 “Варна-Добрич-Кардам-Гр.Румъния”, стопанисван и управляван от АПИ.   

          Със заявление с вх. № 01-271680/01.09.2017г., подадено от С.Р.А.като пълномощник на К.С.А., който от своя страна е пълномощник на заинтересованата страна С.Л.И., е поискано изменение на кадастралната карта на гр.Добрич чрез нанасяне на процесната постройка (ЗОХ) в поземлен имот 72624.519.65 по КККР на гр.Добрич. Към заявлението е приложен проект за изменение на кадастралната карта, включващ обяснителна записка, скица – проект и геодезическо заснемане, съгласно които сградата е със ЗП 90 кв.м., предназначение : “сграда за обществено хранене” и адрес : гр.Добрич, землище “Добрич”. В обяснителната записка е посочено, че сградата е построена преди приемането на кадастралната карта на гр.Добрич от 2005 г.

След извършена служебна проверка е издадено удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-766067/14.09.2017г. на началника на СГКК – Добрич, с което  е удостоверено, че проектът и приложените към него документи отговарят на изискванията на чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл.14 и чл.16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което могат да служат за процедиране на изменение на КККР по реда на чл.70, ал.1, чл.71 и чл.81 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с чл.54 от ЗКИР. Издадена е и скица – проект № 15-450480/15.09.2017г. за изменение на КККР, в който сградата е нанесена като имот с идентификатор 72624.519.65.3 с проектна площ от 90 кв.м.              

С уведомление с изх.№ 24-18202/14.09.2017г. началникът на СГКК – Добрич е уведомил ОПУ – Добрич за започналото административно производство по реда на чл.26, ал.1 от АПК, като на основание чл.34, ал.3 от АПК му е предоставил 7-дневен срок за изразяване на становище по исканото изменение. Уведомлението е получено от заинтересованата страна на 19.09.2017г., видно от известие за доставяне на л.28 от делото.         

На 17.10.2017г. в СГГК – Добрич е депозиран отговор от директора на ОПУ – Добрич с вх. № 07-12894/17.10.2017г., съгласно който поземленият имот, в който се иска да бъде нанесена сградата, е публична държавна собственост, територия за транспорт на републикански път ІІ-29 (Варна-Добрич-Кардам-Гр.РРумъния). Всички сгради, разположени в зоната на отбивката за краткотраен отдих на път ІІ-29 при км 41+400 ляво, са с временен статут на преместваеми обекти (ТКО), като с новоприетия общ устройствен план на община Добрич в тази зона е предвидено да се изгради второ платно на път ІІ - 29.   

Със заповед № 18-7598/12.10.2017г. на началника на СГКК – Добрич, издадена на основание чл.54, ал.4, във вр. чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 от ЗКИР и чл.70, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е одобрено изменение на КККР на гр.Добрич чрез нанасяне на нов обект в кадастъра – сграда с идентификатор 72624.519.65.3, собственост на С.Л.И. въз основа на договор от 21.08.2012г. На 20.10.2017г. жалбоподателят е уведомен за издадената заповед съгласно уведомление по чл.61, ал.1 от АПК с изх.№ 24-00-170/20.10.2017г. и обратна разписка на л.31 и л.33 от делото.                  

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

          Обжалваната заповед е издадена в производство по чл.51, ал.3, във  вр. чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 от ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят по заявление от собственик в случаите, когато съдържат непълноти или грешки, като непълнотите и грешките се допълват или поправят от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и КРНИ.

           Заповедта е издадена от компетентния за това административен орган съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР, в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

          На първо място, обжалваната заповед е издадена въз основа на нередовно подадено заявление от лице без необходимата представителна власт. От доказателствата по делото е видно, че заинтересованата страна С.Л.И. е упълномощила К.С.А. да извършва всички действия във връзка с притежавания от нея обект - търговска каравана ведно с построената около нея сглобяема сграда в местност Пети километър по пътя Добрич – Варна. Заявлението е подадено от С.Р.А.въз основа на пълномощно от К.С.А.. Това пълномощно обаче дава представителни права на Арабаджиева само по отношение на недвижим имот в с.Кранево, община Балчик, ул. “Пета”, местност “Поляните”, но не и по отношение на горепосочената сграда в землището на гр.Добрич и не я преупълномощава с правата по пълномощното от С.Л.И. в полза на К.С.А.. Следователно искането за изменение на КККР е направено при липса на надлежно упълномощаване от страна на собственика на сградата, с оглед на което административният орган е бил длъжен да констатира този недостатък и да уведоми заявителят да го отстрани по реда на чл.30, ал.2 от АПК, като едва след отстраняването му да се произнесе по исканото изменение, а при неотстраняването му в указания за това срок да прекрати производството по делото. Произнасяйки се по едно нередовно заявление, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл.146, т.3 от АПК.   

          На второ място, съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, като съгласно чл.23 от ЗКИР недвижим имот – обект на кадастъра е поземленият имот, сградата, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект, и самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. В този смисъл са и разпоредбите на чл.1, чл.2, ал.1, т.2, т.4 и чл.5 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри на МРРБ (Наредбата), които възпроизвеждат законовите текстове. В чл.38, ал.4 от Наредбата е предвидено, че се заснемат всички сгради с изключение на: 1. сгради, които не са изградени в груб строеж; 2. временни сгради във връзка с извършване на строителство, както и сградите по §182 от ПЗРЗИДЗУТ (ДВ, бр.65/2003г.); 3. паянтови стопански сгради без масивни основи, паянтови стопански сгради с масивни основи, които са с височина, по-малка от 2 м. или с площ, по-малка от 3 кв.м. От анализа на горепосочените разпоредби следва, че обект на кадастрално заснемане могат да бъдат само сгради, които съставляват недвижими имоти по смисъла на чл.110 от ЗС и които нямат характеристиките на временни строежи, каквито са например строежите по чл.49 и сл. от ЗУТ и чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.). От приложените към административната преписка писмени доказателства е видно, че по описание постройката в ПИ 72624.519.65.3 представлява сглобяема сграда (сандвич панел), изградена по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.), по отношение на която не е приложена процедурата по §50а от ПР на ЗТСУ (отм.), респективно §17 от ПР на ЗУТ. Следователно процесната сграда представлява движима вещ, която не е трайно прикрепена към земята, и има статут на временна постройка, която подлежи на премахване. Аргумент в подкрепа на този извод е и самият документ за собственост на сградата, който е в обикновена писмена форма вместо в изискуемата по закон нотариална форма за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти. При положение, че постройката, предмет на оспорената заповед, не е недвижим имот и има временен характер, то тя не представлява обект на кадастъра по смисъла на чл.23, т.2 от ЗКИР и не подлежи на заснемане. Възражения за това са направени още в хода на административното производство от страна на заинтересованото лице, но те не са взети предвид при постановяване на обжалваната заповед, нито са събирани доказателства относно конструктивния вид и характера на постройката. С бездействието си административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на действителните факти от значение за случая, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон.  

Съгласно чл.170, ал.1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което те не са сторили в производството пред съда, пропускайки възможността да представят доказателства за това, че заснетата сграда има статут на недвижим имот.                         

Ето защо, като е допуснал изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри чрез нанасяне на недопустим обект в кадастъра, началникът на СГКК – Добрич е постановил един неправилен и незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК.     

           С оглед на изхода от делото ответникът няма право на разноски по делото. Жалбоподателят и заинтересованата страна не са претендирали разноски по делото, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.            

           Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И   :

 

           ОТМЕНЯ по жалба на Областно пътно управление – Добрич заповед № 18-7598/12.10.2017г. на началника на СГКК – Добрич, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Добрич, състоящо се в нанасяне на нов обект - съществуваща сграда с идентификатор 72624.519.65.3, площ: 90 кв.м., предназначение: “сграда за обществено хранене”, собственост на С.Л.И. на основание договор за продажба от 21.08.2012 г.

          Решението е постановено при участието на заинтересованото лице С.Л.И. с ЕГН ********** ***.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

           

                                         Административен съдия :