Р  Е   Ш   Е  Н   И   Е

21

Добрич, 25.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, І едноличен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 598/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 2502/ 16.11.2017 г. от К.И.С., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17 – 5811 – 000057 от 26.10.2017 г. на Началник Група към ОДМВР - Добрич, РУ Шабла – Т.Ж.Ш., с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на К.И.С. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на собственото му ППС с рег. № ***** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 185 дни, като са му отнети 2 броя регистрационни табели ***** и СРМПС № 008590457.

Жалбоподателят счита, че неправомерно му е отнето СРМПС на основание чл. 171, т. 2А от ЗДвП. Прави оплакване, че актосъставителят не е взел под внимание съществени факти, които са от значение за издаване на ПАМ. Твърди, че към момента на проверката е бил правоспособен водач, тъй като притежава СУМПС, което представлява индивидуален удостоверителен документ и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД. Допълва, че към датата на проверката не му е отнемано СУМПС, нито е губил правоспособността си. Според жалбоподателя е допусната грешка от контролните органи и неправилно е издадена ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц.П. – ВАК, който поддържа жалбата и представя писмени бележки. (л. 41- 43). В тях сочи, че доверителят му успешно е положил изпит и има издадено СУМПС. Според адв. П. основният документ, който потвърждава валидността на СУМПС е „удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване  на свидетелство/правоспособност за управление на МПС“, издадено от общопрактикуващия лекар. Обръща внимание, че такъв документ е издаден на жалбоподателя на 19.10.2017 г. – преди проверката. Настоява, че формалното отпечатване на СУМПС не следва да се приравнява към неправоспособност или липса на валидно СУМПС. Счита, че разпоредбите за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 2А от ЗДвП са приети с изменение, обнародвано в ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., поради което до тази дата не са били част от действащото законодателство и на това основание излага доводи за некомпетентност на органа, тъй като директорът е оправомощил съответните служители със заповед от 19.04.2017 г., а към тази дата не е имал правомощие по чл. 171, т.2А от ЗДвП. Допълва, че ограничението чрез ПАМ е в максимален размер, без да са взети под внимание съществени обстоятелства. Според процесуалния представител на жалбоподателя неправомерно се задържа СУМПС и не се изпраща към службата, която го е издала, за да бъде подменено СУМПС. Иска да бъде отменена заповедта като неправилна, необоснована, немотивирана и постановена при съществени нарушения на закона и противоречие с реалната фактическа обстановка. В условията на евентуалност моли да бъде намален срокът на наложеното ограничение към предвидения минимум. В съдебно заседание поддържа жалбата и излага същите доводи, като в писмените бележки, приложени по делото. 

Ответникът по жалбата - Началник Група към ОДМВР - Добрич, РУ Шабла – Т.Ж.Ш., редовно призован, се явява лично, не се представлява. При изпращане на жалбата с преписката към нея моли да бъде оставена жалбата без последствие и да бъде потвърдена издадената от него заповед. В съдебно заседание оспорва жалбата и иска да се потвърди оспореният административен акт.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорената заповед е изпратена с рег. № 5811р – 7102/ 02.11.2017 до сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна за връчване. (л. 7) По делото липсва дата, на която е била връчена заповедта. Жалбата е заведена с вх. № 581100 – 1128/ 07.11.2017 г., като от приложения плик се вижда, че е изпратена на 04.11.2017 г. от гр. Варна, което сочи, че заповедта е била връчена поне на тази дата. (л. 4 и 9) Жалбата е подадена чрез  „Български пощи“, и с оглед описаната хронология е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт. Тя съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 17-5811-000057 от 26.10.2017 г. (л. 6), издадена от Началник Група към ОДМВР - Добрич, РУ Шабла – Т.Ж.Ш., с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС – т.а. Ауди КУ 5 с рег. № ***** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 185 дни, собственост на К.И.С., видно от СРМПС. (л. 19) В заповедта е записано, че на 26.10.2017 г., около 06.35 часа, в община Шабла на път Първи клас № І – 9, посока от гр. Каварна към гр. Шабла, управлява товарен автомобил Ауди КУ 5 с рег. № *****, тъмносив металик, негова собственост, като не притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - СУМПС е с изтекъл срок на валидност на 09.08.2017 г. Административният орган е приел, че водачът е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

         По делото е приложен като доказателство АУАН № 305/ 26.10.2017 г., в който е записано, че водачът управлява МПС, като не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, тъй като СУМПС е с изтекъл срок на валидност на 09.08.2017 г. С АУАН са иззети СУМПС № 209763000 и КТ № 3099047, СРМПС № 008590457 част ІІ, 2 бр. рег. Табели № *****. В АУАН С. е записал собственоръчно, че няма възражения.(л. 5)

         Като доказателство е приложена и Справка за нарушител/водач, от която се установява, че на 27.11.2007 г. на К.С. е издадено СУМПС № 209763000, валидно до 09.08.2017 г. (л. 20) От същата справка е видно, че по процесния АУАН е издадено и НП № 17 – 5811 – 000296/ 01.11.2017 г.(л. 21)

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,  Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.6 от заповедта – Началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ към ОДМВР - Добрич. (л. 8) 

В подкрепа на твърдението, че жалбоподателят е годен да управлява МПС, процесуалният му представител е предоставил на съда удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат и карта за физическата годност на водач/кандидат от 19.10.2017 г.(24 – 25)

За удостоверяване длъжностното качество на издателя на заповедта и във връзка с оправомощаването по т.1.6. от заповед на Директора на ОДМВР – Добрич от 19.04.2017 г., с вх. № 77/ 10.01.2018 г. е получена като доказателство типова длъжностна характеристика на заеманата длъжност от старши инспектор Т.Ж.Ш. – началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Шабла при ОДМВР – Добрич. (л. 32 – 35)

С писмо вх.№ 78 от 10.01.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е уведомен съдът, че СУМПС на жалбоподателя е било валидно до 09.08.2017 г. и към настоящия момент в АИС БДС няма данни същият да е подал заявление за издаване на СУМПС. (л. 38)

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ Шабла, обслужвана от същото. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че ЗППАМ е издадена от некомпетентен орган. Изменението на ЗДвП с бр. 77 на ДВ от 2017 г., на което се позовава той, не касае компетентност на административния орган. Освен това разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е нова наистина, но е въведена с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., когато гласи: “…прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година“. Впоследствие е изменяна и допълвана, но по отношение състава, който касае жалбоподателя, съдържа признаците още с първоначалното приемане, а и оправомощаването е за налагане на ПАМ по съответния чл. 171, т.2а от ЗДвП, т.е. каквото и изменение да има в разпоредбата, то съответните органи са оправомощени да налагат по него принудителни мерки.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, който към момента на управлението не притежава съответно свидетелство за управление. Тези обстоятелства са безспорно установени. Необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са еднопосочни – към момента на проверката СУМПС на водача е с изтекъл срок. Законодателят е разписал обективни предпоставки, при които се налага принудителната мярка, като е съобразил, че многобройните ПТП изискват да се вземат строги мерки за здравето и живота на гражданите. Управлението на МПС с изтекъл срок на валидност е приравнено от ЗДвП на липсата на свидетелство за управление, удостоверяващо правоспособността за управление по арг. от разпоредбата на § 1, т. 2, б. "ж" ЗБЛД и в това становище съдебната практика е последователна (в този смисъл: Решение № 7071 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 337/2014 г.; Решение № 223 от 09.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2014 г. и практиката на ВКС по чл. 343в, ал. 2 НК - Решение № 70 от 07.04.2016 г. по н.д. № 204/2016 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС). Прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП в хипотезата на пр. 1 - "който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление", не е ограничено до случаите на неправоспособност на водача да управлява МПС, лишаване от правото да управлява МПС по административен или съдебен ред, изземване на СУМПС поради загуба на правоспособността или когато водачът не притежава свидетелство за управление за съответната категория на управляваното МПС. Изискването по чл. 171, т. 2а, пр. 1 ЗДвП за "съответно свидетелство за управление на МПС" не е свързано само с категорията на управляваното МПС, но и със срока на неговата валидност. 3атова и управлението на МПС със свидетелство, което е с изтекъл срок на валидност, е елемент от хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на предвидената принудителна административна мярка, доколкото е удостоверителен правоспособността документ и невалидността му означава "управление без свидетелство за управление". Законодателят очевидно този смисъл е вложил в разпоредбата и, за да бъде още по – ясен, и да няма разнопосочно тълкуване, с изменението на ЗДвП с ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г. е разписал изрично в чл. 150а от закона: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“

В случая срокът на валидност на свидетелството за управление на жалбоподателя е изтекъл на 09.08.2017 г., поради което на 26.10.2017 г. С. е управлявал, без да притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория, което се явява материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на ППС" за нормативно предвидения срок от 6 месеца до 1 година, в случая конкретно за 185 дни.

В този смисъл оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасността на движението, в частност мярката "прекратяване регистрацията на ППС" при управление на МПС, без водачът - собственик на управлявания автомобил да притежава съответното свидетелство за управление поради изтеклия му срок на валидност.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Те се налагат въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с акта правонарушение, съответно за предотвратяване на последващо, в случая със същото МПС. Двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим. Те имат само общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. В случая безспорно установено е нарушението, налице е акт за установяване на същото, а впоследствие е издадено и НП. В този смисъл при издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, мотивирана е и подкрепена от приложените към преписката по издаването й доказателства, като е надлежно връчена на адресата. 

Спазено е и изискването за определяне на срок, в който са ограничени правата на собственика, а именно от 185 дни, което е към минимума на предвиденото в закона. В закона няма изискване срокът да бъде определен в месеци. Предвидено е този срок да е от 6 месеца до 1 година, като съобразно конкретния случай административният орган е преценил, че е достатъчно да наложи минимална ограничителна мярка. С оглед конкретния посочен срок на ограничение, неоснователно и голословно е твърдението на жалбоподателя, че била наложена мярка в максимален размер и съответно неоснователно е искането за намаляване на срока на наложената ПАМ, доколкото същата е наложена за минимален срок.

По отношение на ПАМ може да се обсъжда съразмерност на нейния ограничителен обем. В случая обаче същата е наложена към минимума. Видно от писмото на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна и към настоящия момент няма подадено заявление от страна на жалбоподателя за издаване на ново СУМПС. Приетата като доказателство карта за физическата годност на жалбоподателя не е достатъчно условие, за да се счете, че издадената ЗППАМ е незаконосъобразна, след като няма подадено заявление за издаване на СУМПС пред административния орган, който да прецени наличието на предпоставки за издаване на такова.  В светлината на гореизложеното, по силата на установения нормативен регламент в ЗБЛД, дадено лице придобива правоспособност за управление на моторно превозно средство, което се удостоверява със съответното свидетелство, което като български личен документ е собственост на държавата съобразно чл. 2 от ЗБЛД. То се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД. След изтичането на предписаните срокове за валидност, индивидуалният удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, придобива качеството на нередовен български личен документ, както вече беше посочено, като гражданинът, съобразно императивните изисквания на закона, следва да подаде заявление, за да придобие СУМПС, като приложи необходимите към заявлението документи. До получаване на СУМПС водачът няма как да удостовери своята правоспособност, поради което и няма право да управлява МПС, а за да се предотврати подобно нарушение, законодателят е предвидил ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП.  

Предвид изложеното заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и при спазена за издаването й процедура, от компетентен орган, поради което като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. . № 2502/ 16.11.2017 г. от К.И.С., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17 – 5811 – 000057 от 26.10.2017 г. на Началник Група към ОДМВР - Добрич, РУ Шабла – Т.Ж.Ш., с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на К.И.С. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на собственото му ППС с рег. № ***** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 185 дни, като са му отнети 2 броя регистрационни табели ***** и СРМПС № 008590457.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                        СЪДИЯ: