Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………/28.12.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публично заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ КАМЕНСКА    

                                                                                 ВЕСЕЛИН МОНОВ

 

при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич СВИЛЕНА КОСТОВА, разгледа докладваното от председателя к.адм.д.№ 597 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.С.К. с ЕГН ********** *** срещу решение № 401 от 19.10.2017г., постановено по нахд № 273/2017г. по описа на Добричкия районен съд (повторно постановено след отменително решение на ДАС и връщане на делото на въззивния съд с конкретни указания за събиране на доказателства), с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0851-000251/12.03.2016 г. на началника на Сектор  Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич, с което  на касатора за нарушение на чл.483,ал.1,т.2 от КЗ, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че посочената в НП нарушена правна норма на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ предвижда задължение за сключване на гранична застраховка „ГО“ само за лицата, управляващи МПС от трета държава, при влизане на територията на РБ. По смисъла на §1, т.7 от ДР на КЗ „трета държава“ е държава, която не е държава – членка на ЕС или друга държава – страна по СЕИП, докато управляваният от жалбоподателя автомобил е с регистрационен номер на Великобритания, която е държава – членка на ЕС, поради което и на основание чл.483, ал.4, т.1 от КЗ за водача не е възникнало задължение по чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. Иска се отмяна на решението на ДРС и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление поради несъставомерност на деянието.

Ответникът по жалбата – Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич не изразява становище по жалбата.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и че са събрани достатъчно доказателства за извършеното нарушение, поради което решението на ДРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена е в срок, от надлежна страна срещу неизгодно за нея съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

 С процесното НП касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка по повод на настъпило ПТП е установено, че на 16.02.2016г., около 15.00 ч., в гр. Добрич, по бул. „Добруджа , посока кв.Рилци, на кръстовището с ул. „Оп. Дим. Ковачевуправлява автомобил, с посочена марка и чуждестранна регистрация, като няма сключена застраховкаГражданска отговорносткъм момента на проверката. Прието е, че е налице нарушение на чл.483, ал.1,т.2 от КЗ, съгласно който договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. За установеното нарушение на К. е наложена глоба по чл.638, ал.3 от КЗ, текстът на който гласи, че лицекоето не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО“, се наказва с глоба в размер на 400 лева.

За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат неговата отмяна. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като наложеното наказание съответства на предвидения в закона фиксиран размер.

Така постановеното решение е правилно, но с известна корекция в мотивите към него.

По делото е безспорно установено, че касаторът не е собственик на управлявания от него автомобил и не е имал сключена задължителна застраховка „ГО“ за този автомобил към датата на проверката, с оглед на което наказващият орган правилно е установил фактите по спора и ги е подвел под приложимата правна норма на чл.638, ал.3 от КЗ. От текста на тази разпоредба е видно, че тя е самостоятелна правна норма, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция и може да се приложи направо, без да се свързва с друга правна норма. Именно тя е законовата норма, която е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора, поради което неправилно наказващият орган, а след това и съдът са са я привързали с разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, която регламентира задължението за сключване на гранична застраховка „ГО“ на лица, които управляват МПС от трета държава. Това обаче не е такъв съществен порок, който да повлияе на правилната правна квалификация на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, след като всички признаци от неговия фактически състав са налице. Неоснователно касаторът се позовава на чл.483, ал.4, т.1 от КЗ, твърдейки, че процесният автомобил е от друга държава – членка на ЕС (Великобритания) по смисъла на §1, т.7 от ДР на КЗ, след като от данните по делото е видно, че регистрационният номер на автомобила е невалиден за територията на тази държава, тъй като е свален от отчет още през 2014 г., а регистрационният номер е този, който определя територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство съгласно общия принцип на чл.482, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. чл.1, т.4, б.“а“ от Директива 2009/103/ЕО. Освен това разпоредбата на чл.483, ал.4, т.1 от КЗ освобождава водача на МПС от държава – членка от задължението за сключване на нова застраховка за същото МПС на територията на РБългария, което почива на предположението, че всички движещи се на територията на ЕС превозни средства са покрити със застраховка „ГО“, т.е. имат задължителна застраховка „ГО“ с покритие за цялата територия на ЕС, но това не означава, че при управлението на процесното МПС водачът не трябва да има сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“, валидна за територията на РБългария, каквото всъщност е и вмененото му административно нарушение, видно от фактическата обстановка в АУАН и НП.             

Затова, като е потвърдил обжалваното НП, макар и по други, по-различни съображения, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт като краен правен резултат, който следва да бъде оставен сила.                  

Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 19.10.2017г., постановено по нахд № 273/2017г. по описа на Районен съд - Добрич.

Решението е окончателно.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: