Р Е Ш Е Н И Е

№478

 

гр. Добрич, 30.11.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 583 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 във вр. с чл.171, т.2а  от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Й.Б., български гражданин с постоянен адрес ***, против заповед № 17-0851—000687 от 10.08.2017г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, *****, с която е  наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“ и е иззето свидетелството за регистрация на МПС № *****, част І, за лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ТХ *****

          І. Становища на страните

В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна като се оспорва фактическата обстановка и обстоятелството, че жалбоподателят е неправоспособен водач и че не притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Твърди, че представеното по делото свидетелство за управление, издадено от Република Турция доказва това обстоятелство. Позовава се на нормата на чл.162, ал.1 от Закона за движение по пътищата, която допуска в тримесечен срок да се управлява МПС със свидетелство, издадено от чужда държава. В тази връзка твърди, че е влязъл в Р България на 18.07.2017г. и към момента на проверката е имал право да управлява лекия автомобил. По тези съображения моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

   Ответникът, началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич, не се явява и представлява, не изразява становище.

 ІІ. Допустимост на жалбата

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от неговия адресат. Заповедта е връчена на адресата й на 04.09.2017г., а жалбата е постъпила на 07.09.2017г., т.е.в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок. Следва да се отбележи, че жалбата е изпратена на съда едва на 20.10.2017г. при незачитане на сроковете по чл.152, ал.2 от АПК и е постъпила в него на 30.10.2017г.

ІІІ. От фактическа страна

Оспорената заповед е издадена затова, че на 10.08.2017г. в гр.Добрич Й.Б. управлява лек автомобил с рег. № ТХ ***** без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Деянието било установено при проверка от контролните органи, които са съставили Акт за установяване на административно нарушение № 1617, подписан от актосъставителя Димитър Стоев и свидетеля Станимир Стоев – служители на РУ- Албена. В акта се сочи че на 10.08.201г. в гр.Добрич, по ул.“Батак“ в близост до ДБанк в посока ул.“Гоце Делчев“ жалбоподателят управлява лекия автомобил като регистрационните табели не били поставени на определените за това места, а в купето на автомобила, водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, а предното панорамно стъкло на автомобила е спукано в горна средна част. В акта е вписано, че регистрационните табели с № ТХ ***** два броя са иззети. Актът е подписан от жалбоподателя с възражение. По делото няма данни дали въз основа на така съставения акт ответникът е издал наказателно постановление. Но същият е издал процесната заповед, с която е наложил мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС без да определи конкретен срок в рамките на посочения в закона минимален 6 месеца и максимален 1 година. В заповедта е вписано , че лекият автомобил е собственост на „ФИШ ПРОМ“ ЕООД и че същата се издава срещу „Й. НЕ Б.“, който бил собственик и управител на това дружество.

По делото бе изискано свидетелството за регистрация на МПС част І от което е видно, че действително като собственик на автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ТХ ***** е вписано „ФИШ ПРОМ“ ЕООД.

Жалбоподателят представя свидетелство за управление на МПС, издадено на 26.07.1993г. от Република Турция за категория „е“. Представя също заверено копие от еждународния си паспорт, издаден на 09.11.2016г., валиден до 09.11.2021г., в който са положени печати на турски език, носещи дати 18.07.2017г. и 19.07.2017г.

ІV. По съществото на спора

Жалбата е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

1.Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната мярка е наложена по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП и е издадена от началника на Сектор“ Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич, който е ръководителя на службата за контрол по Закона за движение по пътищата на територията на област Добрич. Затова съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган. Заповедта е в писмен вид, подписана е, в съдържанието й се сочат както фактическите, така и правните основания за издаването й, затова тя не страда от порока липса на форма или липса на мотиви.

2.Заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения, които са довели до несъответствието й с материалния закон.

На три места в заповедта е вписано погрешно името на жалбоподателя. Името е основен индивидуализиращ белег на едно физическо лице и изцяло погрешното му посочване и на трите места в заповедта, където е споменато е съществено процесуално нарушение, водещо до съмнения кой е действителният адресат на акта.

Второто процесуално нарушение се изразява в неконкретизиране на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. В заповедта е възпроизведен дословно текстът на чл.171, т.2а от ЗДвП, включително и израза „за срок от 6 месеца до една година“, който всъщност определя минималния и максималния срок за налагане на мярката. В рамките на този срок ответникът е бил длъжен да конкретизира срока на наложената ПАМ, т.е. да определи дали прекратява регистрацията на ППС за 6 месеца, 7 месеца, 8, 9, 10, 11 или 12 месеца /1 година/. Определяйки в чл.171, т.2а от ЗДвП срок за процесната ПАМ от 6 м. до 1 г. законодателят е дал възможност на ръководителя на службата за контрол да извърши преценка на всеки отделен случай, при която съобразно принципа на съразмерност по чл.6 от АПК да конкретизира в посочените рамки времето, за което налага принудителната административна мярка, състояща се в прекратяване на регистрацията на ППС.

3. Заповедта е издадена при липса на предвидена в чл.171, т.2а от ЗДвП материално-правна предпоставка, тъй като за нейн адресат е определен жалбоподателят, за когото законът не предвижда възможност да бъде адресат на наложената процесна ПАМ.

ПАМ е наложена за това, че на 10.08.2017 г., жалбоподателят е управлявал МПС с рег. № ТХ *****, собственост на "ФИШ ПРОМ" ЕООД, без да притежава свидетелство за управление на ППС от съответната категория. Така посочените в заповедта фактически основания не съответстват на правното основание по чл.171, т.2а от ЗДвП, предвидено в закона процесната ПАМ да се налага само спрямо собственик на ППС. Цитираната норма в редакцията й, публ. в ДВ. бр.54 от 5.07.2017г, действала към момента на извършване на деянието, т.е. към 10.08.2017г., гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.2а прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година;

Видно от съдържанието на разпоредбата, същата предвижда прилагане на процесната ПАМ при управление на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за управление в две хипотези:

Първата предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство да се приложи спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство. В този случай качеството“собственик“ и качеството „водач“ се съвместяват в едно и също лице. В втората хипотеза предвижда прилагане на мярката спрямо собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Във втория случай водачът на ППС и собственикът на ППС са различни лица. И в двата случая обаче мярката се прилага спрямо собственика на управлявания автомобил, защото целта е собственикът на автомобила да се лиши от възможността да се ползва от превозното средство, съобразно неговото предназначение, поради което и именно собственикът е адресат на акта, с който се налага ПАМ.

В конкретния случай е налице втората хипотеза, тъй като качеството „собственик“ и качеството „водач на ППС“ не съвпадат и това е установено  още при проверката и издаването на заповедта, в която е вписано, че управляваният автомобил е собственост на "ФИШ ПРОМ" ЕООД. Обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на капитала на търговското дружество и че е негов управител е ирелевантно, тъй като собственикът на автомобила е търговско дружество, обособено по силата на закон като самостоятелна юридическа личност, която има самостоятелно обособено имущество, различно от имуществото на лицата, които го управляват и представляват. Очевидно е, че в случая заповедта е следвало да бъде издадена не срещу управителя на дружество, а срещу дружеството-собственик на МПС, т.е. срещу „ФИШ –ПРОМ“ ЕООД, тъй като самата разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

При това положение неправилно ПАМ е приложена спрямо Й.Б. и само на това основание, поради неправилно определен в нея адресат, тя подлежи на отмяна като незаконосъобразна.

4. По отношение на спора дали жалбоподателят притежава валидно свидетелство за управление на МПС, съдът намира, че възраженията в жалбата са неоснователни.

Хипотезите, при които СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, са регламентирани изчерпателно в чл. 161 от ЗДвП. СУМПС, издадено в друга държава, е валидно, когато държавата-издател е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. 1); или е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него (т. 2) ; или свидетелството е придружено от легализиран превод на български език (т. 3); или същото е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата (т. 4); или е е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5). В случая обаче представеното по делото н СУМПС, издадено от турските власти, не отговаря на изискванията на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, независимо, че Република Турция е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата. Свидетелството не съответства на всички изисквания на приложение № 6 към Конвенцията - не са изписани всички задължителни данни в императивно указаната поредност в т. 2 от Приложение № 6 на Конвенцията за движението по пътищата и не са отразени всички категории МПС, които оспорващият има право да управлява съобразно т. 5 от същата конвенция, а е посочена само категория "е", която не се прилага самостоятелно.

 Независимо от това, прилагайки ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС на водача на ППС, който не е него собственик, законът е приложен неправилно и на това основание мярката се явява наложена при липса на материално правните предпоставки по чл.171, т.2а от ЗДвП и следва да бъде отменена.

V. Разноски

Жалбоподателят претендира присъждане на разноски по представен списък – 10 лева за държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение. Същите следва да му се присъдят съобразно изхода от спора и нормата на чл.143, ал.1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –Добрич

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 17-0851—000687 от 10.08.2017г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, *****, с която на Й.Б., български гражданин с ЕГН **********,*** е  наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“ и е иззето свидетелството за регистрация на МПС № *****, част І, за лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ТХ *****

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич ДА ЗАПЛАТИ на Й.Б., български гражданин с ЕГН **********,*** СУМАТА от 310 /триста и десет/ лева- разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд в 14 (четиринадесет) -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: