Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

3

гр. Добрич, 08.01.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


         
Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември  две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА

                                                                     

при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 577/ 2017 год.

            Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба вх. № 2351/ 26. 10. 2017 год. на АдмС-Добрич, от А.Я.Х., ЕГН **********,***, подадена чрез адв.В.К.,срещу  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 17-0851-000866 от 09. 10. 2017 год.,  издадена от Началника на сектор Пътна полиция към ОДМВР Добрич,с която е наложена ПАМ “прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година а именно 190 дни ” на основание чл. 171 т. 2а, без да е посочен нормативния акт.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Излагат се подробни съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.В.К..Претендира присъждане на сторените по делото разноски. 

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Оспорваната заповед е връчена на жалбоподателя на 12.10. 2017 год., видно от разписката към самата заповед и положения подпис. Жалбата е подадена в АдмС-Добрич на 26.10.2017г.  видно от печата, положен върху нея, предвид което  е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, от засегнатото лице. Жалбата е процесуално допустима  и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК съдът провери изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, като приема, че жалбата е основателна по следните съображения: 

С процесната заповед,на жалбоподателя е наложена ПАМ " прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни". Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че като собственик на лек автомобил рег.№ ***, предоставя управлението му на Ж. А.Я.,  който на 09.10.2017г. , в град Добрич го управлява след като не притежава съответното свидетелство за управление на МПС-изтекъл срок.Не е  посочена  нормата,която управляващият МПС е нарушил.Не е посочена и датата,на която срокът на СУМПС е изтекъл. В диспозитива на заповедта е посочено,че на А.Я.Х. се налага санкция по чл.171,т.2а, без да е посочен нормативния акт.

Административният съд прецени,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта,но е издадена в нарушение на изискванията за съдържание, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона.

           В  заповедта е посочено, че принудителната административна мярка се налага на основание чл. 171, т. 2а, без да е означено от кой закон е цитираната разпоредба, поради което следва да се приеме, че същата не съдържа правно основание за издаването й.Не е налице и правна квалификация на нарушението, за което  се налага принудителната административна мярка.Съгласно чл.59, ал.2,т.4  от АПК, индивидуалният административен акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта,следователно само с описание на фактите, не е изпълнено изискването на цитираната норма.

           Отделно от горното,заповедта е издадена и при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. По делото е безспорно, че на процесната дата, жалбоподателят е предоставил собствения си л.а. на своя син,който го е управлявал със свидетелство за управление, което е с изтекъл срок. Безспорно е също,че синът на жалбоподателя е придобил правоспособност на водач на МПС, категория "В" и "В 1" по предвидения в закона ред и няма данни да е лишен от тази правоспособност. Съдът приема, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП се отнася до водачи, които никога не са притежавали свидетелство за управление, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория,  на водачи, които на които същото е отнето по съответния ред поради лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред или поради загуба на правоспособност в изрично предвидените от закона случаи. В конкретния случай не е налице такава хипотеза. При това положение независимо, че СУМПС е изтекло към датата на проверката ,водачът не е бил лишен от право да управлява МПС. Обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок не го прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС.Все в тази връзка,фактът, че синът на жалбоподателя е управлявал МПС с изтекъл срок на валидност на свидетелството си за правоуправление, не може да бъде приравнен на приетата от административния орган липса на правоспособност т.е., на непритежаване на СУМПС. Следва да се отбележи,че разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията й,действаща към момента на налагане на ПАМ, е не да се  налага ПАМ на лице, което е с невалидно СУМПС, поради пропускане на срока за издаване на ново такова, а налагане на ПАМ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, или го е предоставило на друго лице при същите условия.

Действително, налагайки процесната ПАМ,административният орган действа при условията на обвързана компетентност, но принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя като собственик в по-голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките на 190 дни  при положение, че на 24.11.2017г.,макар и известно време след  издаване на заповедта, синът му се е снабдил с валидно СУМПС, надлежно удостоверяващо правото му да управлява МПС от вида на това с прекратена регистрация. От друга страна, самият жалбоподател притежава валидно СУМПС до 28.08.2021г., а съгласно Експертно решение на ТЕЛК от 20.03.2017г. на МБАЛ-Добрич АД-гр.Добрич, същият е със 73% намалена работоспособност. Следователно жалбоподателят,като собственик на процесното МПС отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС, поради което нито той в качеството си на водач, нито притежаваното от него МПС, представляват опасност за движението по пътищата.Ето защо съдът счита,че възражението на жалбоподателя за противоречие на  заповедта с чл. 6,ал. 5 от АПК е основателно.

С оглед изложеното, жалбата е основателна и следва да бъде уважена,а оспорваната заповед за налагане на ПАМ да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените в настоящото дело разноски, общо в размер на 410 лева, от които: 10 лв. за внесена държавна такса и 400 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение. 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, административният  съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.Я.Х., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0851-000866/09.10.2017 г., издадена от Началника на сектор Пътна полиция към ОДМВР Добрич.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на А.Я.Х., ЕГН **********,***,  направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                       Административен съдия: