Р Е Ш Е Н И Е

 

23/26.01.2018 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, І едноличен състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ разгледа  докладваното от председателя адм. д. № 576/ 2017 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба вх. № 2345/ 26.10.2017 г. на Х.Ж.Х., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. А.Д., ВАК, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ с председател инж. *****, седалище: гр. София, бул. „Македония“ № 3.  

С исковата молба се сочи, че с Решение № 52 от 21.03.2017 г. по НАХД № 1460/ 2016 г. Районен съд – Търговище е отменил Наказателно постановление № 4333/ 28.11.2016 г. на Началник отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Х. е наложена глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата. Решението е потвърдено с Решение № 88/ 09.06.2017 г. по КНАХД № 72/ 2017 г. на Административен съд – Търговище.

Ищецът изтъква, че за защита на интересите си в съдебното производство пред РС е упълномощил адвокат и сключил договор за правна защита, по силата на който е заплатил възнаграждение общо в размер на 600 лв. за двете инстанции По този начин обосновава незаконосъобразните последици от отмененото НП. Иска от съда, след като се съберат доказателства в подкрепа на твърденията, да осъди ответника да му заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017 г. – датата на влизане на решението в сила, както и да му присъди сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски. По доказателствата прави искане да бъде приложено НАХД № 1460/ 2016 г. на РС - Търговище.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмени бележки вх. № 63/ 10.01.2018 г. процесуалният представител на ищеца – адв. А.Д., ВАК, поддържа исковата молба, излага становище по съществото на спора, съответно по основателността на иска, като настоява за уважаване на исковата претенция – заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2017 г., датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП, както и присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. адвокатски хонорар. (л. 51 – 53)

Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от гл. юрисконсулт Людмила Чакърова, която оспорва иска и моли да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност, моли да приеме съдът, че искът е доказан само за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за делото пред РС – Търговище. Представя писмено становище вх. № 2590/ 24.11.2017 г. (първоначално по факс, а по – късно получено и в оригинал), в което сочи, че поддържа депозирания писмен отговор рег. № 11 – 00 – 74/ 17.11.2017 г. (л. 38 – 39) В писмения отговор (именован «становище», л. 33 – 35) настоява да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. Приема, че има сключени договори между ищеца и адв. Д. за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство, защита и съдействие по посочените в исковата молба дела, както и че плащането на сумата за адвокатско възнаграждение е извършено в брой. Излага становище обаче, че адвокатът не е предоставил услугата – правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство, защита и съдействие по КАНД № 72/ 2017 г. на АдмС – Търговище. Довод за това черпи от твърдението, че приложената по касационното дело писмена защита не била входирана в Адмс  - Търговище, както и че в решението на касационната инстанция било записано, че «Ответникът не е взел становище» по подадената касационна жалба.  

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за основателност на исковата молба, като заявява, че според него са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, позовавайки се на ТР № 1/ 15.03.2017 г. по т.д. № 2/ 2016 г. на ВАС. В заключение заявява, че следва да бъде уважен искът с изключение на търсените лихви предвид факта, че размерът на вредата се определя в исковото производство.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите в исковата молба и изразените становища, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Наказателно постановление № 4333/ 28.11.2016 г. на Началник отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Х. е наложена глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, за това че на 03.11.2016 г., в 14.15 часа, на път ІІ – 74, км 27+200, на 200 м преди разклон за гр. Варна, в посока гр. Попово – гр. Търговище, Х.Ж.Х. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с три оси марка «МАН», модел «ТГ480А» с рег. № ***** и полуремарке с две оси с рег. № *****. По делото е прието като доказателство НАХД № 1460/ 2016 г. на Районен съд – Търговище, от което е видно, че с жалба от 07.12.2016 г. Х. е обжалвал издаденото НП. В образуваното производство по НАХД № 1460/ 2016 г. в качеството на жалбоподател е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Д. (л. 59 от НАХД № 1460/ 2016 Г.). В пълномощното е записано, че същото важи до окончателното приключване на производството във всички инстанции. С Решение № 52 от 21.03.2017 г. РС - Търговище е отменил НП като незаконосъобразно.

С касационна жалба от 13.04.2017 г. Агенция «Пътна инфраструктура» е обжалвала решението на С – Търговище, в резултат на което е образувано КАНД № 72/ 2017 г. На Административен съд – Търговище. По касационното дело е приложен отговор на касационната жалба от адв. А.Д., като пълномощник на Х.Ж.Х., рег. № 4377/ 02.05.2017 г. на Районен съд – Търговище и приложен на л. 14 – 15 от касационното дело. По същото с вх. № 670/ 29.05.2017 г. са приложени и Писмени бележки от адв. Д., в които заявява, че няма да сочи нови доказателства и изразява становище по съществото на спора.(л. 22 от КАНД № 72/ 2017 г.)

В настоящото производство са представени договори за правна защита и съдействие (л. 54 - 55) от 09.03.2017 г. И 25.05.2017 г., от които се установява, че ищецът е заплатил в брой на представляващия го адвокат възнаграждение в размер на по 300 лв. (триста лева) за всяка от двете инстанции.

При така събраните доказателства и установена фактическа обстановка от правна страна се налага следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която точка делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди и след като е отменен актът, във връзка с чиято незаконосъобразност се претендират вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие, при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С оглед на това съдът счита, че първите от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията са налице – незаконосъобразен акт, издаден при или по повод административна дейност. В случая се касае до наказателно постановление, издадено от административен орган, в кръга на правомощията му, което наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.

За да бъде уважен искът, следва да са налице останалите, кумулативно изискуеми предпоставки – вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Според настоящия състав всички предпоставки за уважаване на иска за обезщетение са налице. За да приеме това, съдът съобрази следното:

По делото на РС – Търговище е приложено пълномощно, в което е отразено, че важи за всички инстанции на съответното производство по обжалване на наказателното постановление.

Към исковата молба са приложени като доказателство копия на договори за правна защита и съдействие за двете инстанции, като по разпореждане на съда са приложени и оригиналите на същите. В тях е отразен размер на възнаграждението, съответен на претендирания с исковата молба, като е изписано изрично, че възнаграждението на адвоката е заплатено в брой (л. 54 - 55) Настоящият състав счита за неоснователно възражението на ответника, че адвокатът не е предоставил услугата – правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство, защита и съдействие по КАНД № 72/ 2017 г. на АдмС – Търговище, тъй като приложената по касационното дело писмена защита не била входирана в Адмс  - Търговище, както и поради това, че в решението на касационната инстанция било записано, че «Ответникът не е взел становище» по подадената касационна жалба.  Видно от описаното по – горе в касационното дело са налице, както отговор на касационната жалба от адв. А.Д., надлежно входиран, така и писмени бележки, т.е. писмена защита, също надлежно входирани и резолирани за прилагане към делото от съдия – докладчика. Защо съдът е записал, че ответникът не взима становище по касационната жалба, не е ясно, но това записване не може да се цени, доколкото то противоречи на доказателствата по делото. В този смисъл съдът приема, че е доказана и предпоставката за причинена вреда на ищеца от отменения акт, състояща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

По отношение последната предпоставка за наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, независимо че настоящият състав в предходно свое решение е бил на обратното становище, то на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, следва да съобрази Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В този смисъл въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, се налага изводът, че при отмяна на наказателните постановления като незаконосъобразни Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление № 4333/ 28.11.2016 г. на Агенция «Пътна инфраструктура», отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено. Затова направените разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване, като искът следва да бъде уважен и на ищеца се присъди търсената сума от по 300 лв. за всяка инстанция или 600 (шестотин) лева общо за двете инстанции като дължимо обезщетение на заявеното с исковата молба основание. Размерът от 300 лв. отговаря на разписания минимален размер от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В мотивите на цитираното по - горе Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по - малко от 300 лв. В този смисъл претендираните суми отговарят на изискванията и следва да бъде уважен искът в този размер.

По отношение на претенцията за законната лихва върху сумата от 600 лв., считано от 09.06.2017 г. – датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП:

Настоящият състав счита, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна. Тя обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна. След като се претендират разноски като имуществена вреда, чийто размер се определя в исковото производство, не може да се приеме, че задължението е възникнало към датата на предявяване на исковата молба, още по – малко към датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП. Последното би довело до създаване на възможност за злоупотреба с права.

С оглед изхода на спора и приложеното по делото пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 23.10.2017 г. за заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за процесуално представителство по настоящото исково производство, както и изрично стореното искане за това с исковата молба, следва ответникът да бъде осъден да заплати и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (л. 31) и 10 лв. държавна такса, съгласно приложения списък и доказателствата по делото. (л. 41)

С оглед горното, Административен съд – Добрич, І едноличен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, седалище: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на Х.Ж.Х., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв. (шестотин лева), като обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 4333/ 28.11.2016 г. на Началник отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Х. е наложена глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение № 52 от 21.03.2017 г. по НАХД № 1460/ 2016 г. на Районен съд – Търговище, потвърдено с Решение № 88/ 09.06.2017 г. по КНАХД № 72/ 2017 г. на Административен съд – Търговище, както и сторените по настоящото производство разноски в размер на 410 лв. (четиристотин и десет лева).

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение от 600 лв. (шестотин лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба и касационен протест пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: