Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 491

Добрич, 04.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


        Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА             

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 572/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба вх. № 2339/ 25.10.2017 год. на АдмС - Добрич, подадена от Д. **** Г., ЕГН  **********,*** срещу Решение № 28/ 09.10.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********/ 24.08.2017 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

Жалбоподателката изразява несъгласие с Решението и иска то да бъде отменено, като й бъде предоставена социална пенсия за старост.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, не се представлява. Поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт Л. Цонева, която излага становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на Директора на ТП на НОИ Добрич – потвърдено. Сочи, че годишният доход на член от семейството на жалбоподателката надвишава гарантирания минимален доход, установен за страната, поради което няма как да бъде уважено искането за отпускане на социална пенсия за старост, независимо от навършената възраст.

Административен съд – Добрич, Втори едноличен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Решение № 28/ 09.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич (л.35 - 36) е изпратено чрез писмо с обратна разписка, като, видно от известието за доставяне (л. 37), е получено на 11.10.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на получаването му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 16.10.2017 г., видно от отразеното върху печата, поставен в горен десен ъгъл (л. 4) Предвид изложеното, жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното произнасяне е по повод Заявление вх. № 2178 - 24 - 31/ 21.08.2017 г. на Д. **** Г. (л. 30)/ за отпускане на пенсия за старост по чл. 89а от Кодекса за социално осигуряване. Към Заявлението е приложена декларация за семейно положение и годишен доход на член от семейството, в която е отразено, че заявителката е омъжена, съпругът й е пенсионер (л. 31), приложено е и Удостоверение за размера на пенсията на същия.(л. 32)

С Разпореждане № **********/ 24.08.2017 г. на Ръководител "ПО" (л. 33) е отказано отпускане на социална пенсия за старост, като е прието, че лицето не отговаря на необходимите условия по чл. 89а, ал. 1 КСО с оглед факта, че годишният доход на член от семейството за последните 12 месеца преди датата на заявлението е в размер на 1594.81 лв. , а сборът на гарантирания минимален доход, установен за страната за същия период, е в размер на 780.00 лв.

В тримесечния срок за оспорването му, на 19.09.2017 г., с вх. № 1012 - 24 - 97 от Г. е подадена жалба срещу Разпореждането по административен ред (л. 34). Тя прави оплакване, че е навършила необходимата възраст, а съпругът й получава само 270.00 лв. на месец и тези пари не са им достатъчни, за да преживяват.

В резултат е издадено процесното Решение, с което е потвърдено Разпореждането за отказ. Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 89а, ал. 1 от КСО, съгласно която право на социална пенсия за старост  имат лицата, навършили 70 - годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по - малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Административният орган е указал, че в случая годишният доход на член от семейството се формира от пенсията на съпруга на Д.Г. - ****, с ЕГН **********, като е посочил, че е установено, че за периода 01.08.2016 г. до 01.08.2017 г. размерът на дохода на семейството е 3189.62 лв., което се явява размер от 1594.81 лв. на член от семейството. Този размер е по - висок от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната за същия период, който е 780.00 лв. В този смисъл е стигнал до извода, че жалбоподателката няма право на социална пенсия за старост и е оставил жалбата без уважение като неоснователна.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 28/ 09.10.2017 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед на което е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта. В този смисъл решението е мотивирано, така както изисква нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.

Относно съответствието с материалния закон и административно-производствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са конкретно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и законовите разпоредби.

Съгласно теста на чл. 89а, ал. 1 от КСО, право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70 - годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по - малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70 - годишна възраст и след изтичане на 6 - месечния срок по чл. 94 от КСО, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.

От тълкуването на приложимата правна норма се налага изводът, че за да придобие право на социална пенсия за старост едно лице трябва да отговаря кумулативно на две условия - да е навършило 70 години и едновременно с това доходът на член от семейството на лицето, търсещо пенсия, да бъде по - малък от гарантирания минимален доход (ГМД) за страната.

Д.Г. е родена на *** г., с оглед на което към датата на подаване на Заявлението - 24.08.2017 г., e навършила изискуемата възраст. В случая обаче не е налице второто изискуемо условие, свързано с дохода на член от семейството и съотношението му спрямо ГМД за страната. Съпоставката не е с дохода на самото лице, искащо отпускане на пенсията, а с дохода на член от семейството му. Предвид подадената декларация за семейно положение, а и изявлението на жалбоподателката в съдебно заседание, то по делото няма спор, че в семейството на Г. се включват единствено тя и съпругът й. В този смисъл доходът на член от семейството следва да се изчисли като сборът от доходите на двамата съпрузи се раздели на две. Жалбоподателката няма доходи. Видно от приетото като доказателство Удостоверение за доходите на съпруга й, за период от една година преди датата на подаване на заявлението за отпускането на социална пенсия за старост, доходът на семейството й се формира от получен доход от нейния съпруг във вид на пенсия. По делото не се спори, че този доход е изчислен правилно.

За да се прецени правото на социална пенсия за старост на жалбоподателката, формираният годишен доход следва да бъде сравнен с гарантирания минимален доход за страната през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията. С Постановление № 6 от 15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход на Министерския съвет (обн. ДВ, бр. 7/2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) е определено, че месечният размер на гарантирания минимален доход е 65 лв., при което сборът за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията е 780.00 лв. (12м. х 65 лв. = 780 лв.). Доходът на член от семейството на жалбоподателката за същия период е 1594. 81 лв. ,поради което значително надвишава изискуемата сума, както правилно е констатирал административният орган и законосъобразно й е отказал отпускането на социална пенсия за старост.

Съпоставката на годишните доходи с минималния гарантиран доход е в съответствие с целите на закона по отношение отпускането на такъв вид пенсии, несвързани с трудова дейност. Целта на социалната пенсия е да осигури макар и минимални средства за живот на лица, които от една страна нямат право на друг вид пенсия, а от друга страна нямат доходи, както лични, така и в семейството, с които да се обезпечи издръжката им. В този смисъл оспореният акт отговаря на целта на закона.

С оглед изложеното, Решението на Директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него Разпореждане са правилни и следва да бъдат оставени в сила, а жалбата като неоснователна - оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Добрич, Втори едноличен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 2339/ 25.10.2017 год. на АдмС - Добрич, подадена от Д. **** Г., ЕГН  **********,***, срещу Решение № 28/ 09.10.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********/ 24.08.2017 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ: