Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/13.12.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

         

        При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 564/2017г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на „П. и СИ-Е“ ООД, с ЕИК 124575195, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „Ген.Колев“ № 19, представлявано от управителя Р.П.П., с ЕГН **********, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0240-000262/10.08.2017г., издадена от началника на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, оправомощен със заповед № 357з-815/19.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП на Р.П.П. с ЕГН ********** *** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № 007436061 и 2 броя табели с рег.№ ТХ0797АМ. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта като издадена в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че адресатът на заповедта не е собственик на процесния лек автомобил. Твърди се, че този автомобил е собственост на дружеството – жалбоподател, поради което неправилно административният орган е наложил обжалваната административна мярка спрямо лицето Р.П.П., което е само управител на дружеството, но не и собственик на автомобила. Сочи се, че адресат на мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП може да е само лицето, което е собственик и водач на автомобила едновременно, поради което не са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Твърди се, че в резултат на наложената мярка вреди търпи търговското дружество, което е лишено от възможността да ползва свой актив за фирмени нужди. Изтъква се освен това, че в съдържанието на заповедта не е посочен нормативният акт, въз основа на който тя е издадена. Иска се отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото.                                       

       Ответникът – началникът на РУ - Балчик при ОД на МВР – Добрич, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, че принудителната административна мярка е наложена срещу П. в качеството му на съдружник и управител на търговското дружество, което е собственик на процесния автомобил.  

       Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :         

       Жалбата е подадена в законния срок, от легитимирано лице с правен интерес от оспорване на заповедта като собственик на автомобила, предмет на наложената административна мярка, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

        Със заповед № 17-0240-000262/10.08.2017г. началникът на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, упълномощен със заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, е наложил на Р.П.П. с ЕГН ********** *** принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № 007436061 и 2 броя рег.табели № ТХ0797АМ. В заповедта е посочено, че принудителната административна мярка се налага на основание чл.171, т.2а от ЗДвП във връзка със съставен срещу П. АУАН № Г416201/10.08.2017г. за това, че на 10.08.2017г. около 00, 40 часа в гр.Балчик, по ул. „Приморска“ в посока „Двореца“ е управлявал л.а. „Фолксваген голф плюс“ с рег.№ ТХ0797АМ, собственост на „П. и си–е“ ООД, БУЛСТАТ 124575195, гр.Добрич, с концентрация на алкохол в кръвта 1,34 промила, установена с техническо средство Дрегер 7410 с фабр. № ARSM 0175, проба № 558, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Заповедта за ПАМ е връчена срещу подпис на П. на 27.09.2017г. съгласно приложената по делото разписка.

Не е спорно, а това се установява и от представената по делото административна преписка, че на 10.08.2017г. срещу П. е съставен АУАН № 381, бл.№ 416201 за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен мл.автоконтрольор към РУ – Балчик към ОД на МВР – Добрич в присъствието на двама свидетели, като едновременно със съставянето му са иззети и описаните в заповедта СРМПС и два броя регистрационни табели. В акта е посочено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0047176/10.08.2017г., като съгласно протокол за химическа експертиза № 1136/11.08.2017г., издаден от отделение по съдебна медицина при „МБАЛ – Варна“ АД, гр.Варна, след извършеното химическо изследване е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на П. е 1, 63 промила.    

        Не се спори между страните по делото, а това е отразено и в обжалваната заповед, че лек автомобил марка „Фолксваген голф плюс“ с рег.№ ТХ0797АМ е собственост на „П. и СИ-Е“ ООД, с ЕИК 124575195, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. Ген.Колев“ № 19. От представените по делото справки от търговския регистър се установява, че към момента на извършване на нарушението, а и понастоящем лицето Р.П.П. с ЕГН **********, по отношение на което е наложена принудителната административна мярка, е съдружник в това дружество и негов управител.      

        От материалите по административната преписка се установява, че със заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на РУ при ОД на МВР – Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, са оправомощени да прилагат  принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП.               

         Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :

          Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР - Добрич, в необходимата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването в жалбата, че не е посочена конкретната правна норма, въз основа на която е издадена обжалваната заповед. Действително в разпоредителната част на заповедта е посочено само, че прекратяването на регистрацията на МПС е на основание чл.171, т.2а, без да е посочен нормативният акт, в който се намира тази разпоредба. В самото заглавие на заповедта обаче изрично е посочено, че тя е с предмет налагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, поради което не е налице липса на правно основание за нейното издаване. Независимо от това, обжалваната заповед е неправилна като издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона. 

        Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година  – т.2а на чл.171 от ЗДвП (в приложимата редакция, ДВ, бр.54/05.07.2017г.).

         В конкретния случай ПАМ е наложена за това, че на 10.08.2017г. около 00, 40 часа Р.П.П. като водач на МПС е управлявал л.а. „Фолксваген голф плюс“ с рег.№ ТХ0797АМ, собственост на „П. ***, с концентрация на алкохол в кръвта 1,34 промила, установена с техническо средство Дрегер 7410.

         Принудителните административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо същите са насочени към предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и към отстраняване на вредните последици от тях. Процесната ПАМ може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения - в случая прекратяване на регистрацията на ППС чрез отнемане на 2 бр. регистрационни табели и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС.

С фактическото прилагане на тази мярка собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което именно той следва да е адресат на акта, с който се налага мярката. Самата разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП указва, че този вид ПАМ се налага на собственик, който управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда.  

В случая още при проверката е установено, че автомобилът, управляван от водача Р.П.П., не е негова собственост, а на „П. И СИ-Е“ ООД. При това положение неправилно ПАМ е приложена спрямо това трето лице и само на това основание тя е незаконосъобразна по същество. Без правно значение е обстоятелството, че водачът на автомобила е съдружник с дял в капитала на търговското дружество и негов управител. Дружеството е самостоятелен правен субект, различен от съдружниците в него, и очевидно не може да бъде субект на процесната ПАМ. Законът не допуска възможност за прекратяване на МПС във всички случаи, в които това МПС е управлявано от водач, употребил  алкохол над 0, 5 %, а изисква нарушението да е извършено именно от собственика на автомобила, което условие в случая не е налице. Действително в чл.188, ал.2 от ЗДвП е установена възможност, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се налага на неговия законен представител, но тази разпоредба е от административнонаказателен характер и не може да се прилага по аналогия на основание чл.46, ал.3 от ЗНА.      

Така, прилагайки ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, собственост на трето лице, а не на лицето, извършило нарушението, е извършена недопустима намеса в правната сфера на жалбоподателя като собственик на автомобила и на това основание мярката се явява несъразмерна и в противоречие на целта на закона.

По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК.                           

С оглед на изхода по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените от него разноски в размер на 50, 00 лева, представляващи платена държавна такса.    

          Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ № 17-0240-000262/10.08.2017г., издадена от началника на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, оправомощен със заповед № 357з-815/19.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП на Р.П.П. с ЕГН ********** *** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № 007436061 и 2 броя табели с рег.№ ТХ0797АМ.

          ОСЪЖДА РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич да заплати на „П. и СИ-Е“ ООД, с ЕИК 124575195, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „Ген.Колев“ № 19, представлявано от управителя Р.П.П., с ЕГН **********, сумата от 50, 00 лева, сторени разноски по делото. 

         РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                  Административен съдия: