Р  Е   Ш   Е  Н   И   Е

№ 15

Добрич, 19.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, ІІ едноличен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА                      

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 560/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба вх. № 2286/ 18.10.2017 г. от Д.Й.Г., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17 – 0240 – 000282 от 29.07.2017 г. на Началника на РУП към ОДМВР - Добрич, РУ Балчик, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на Д.Й.Г. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на собственото й ППС с рег. № ***** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни, като са ѝ отнети 2 броя регистрационни табели ***** и СРМПС № 008491185.

Жалбоподателката настоява, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна, незаконосъобразна и издадена при съществени процесуални нарушения. На първо място, сочи, че заповедта е издадена на база извършена проверка, при която е съставен АУАН по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП. Добавя, че в АУАН, в обстоятелствената му част, е записано, че водачът не представя СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, тъй като СУМПС № 274347726 е с изтекъл срок на валидност. В тази връзка прави оплакване, че от АУАН не ставало ясно какво е нарушението, което е допуснала. Твърди, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не я прави неправоспособен водач. Излага съображения в тази насока, като сочи, че е преминала всички курсове, положила е изпити и е придобила СУМПС, а подновяването му не налага нови курсове. Според жалбоподателката, независимо, че е изтекъл срокът на валидност, то имало СУМПС, но срокът му се подновявал. Прави оплакване, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Не сочи конкретни доводи в тази насока. На последно място, пледира, че дори да е допуснала нарушение, то са налице предпоставките за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението било за първи път и не са причинени имуществени или неимуществени вреди. Изтъква, че срокът за валидност на СУМПС вече е подновен и документите ѝ са изрядни. Иска да бъде отменен оспореният акт и да бъде разпоредено да се върнат регистрационните табели и СРМПС.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява. Представя писмена защита, в която излага същите аргументи, като тези в жалбата.

Ответникът по жалбата - Началникът на РУП към ОДМВР - Добрич, РУ Балчик, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя писмено становище (л. 9), в което оспорва жалбата и сочи, че СУМПС на жалбоподателката не е съответно, защото е с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория. Допълва, че жалбоподателката е подала документи за подновяване на СУМПС на 29.08.2017 г., а срокът на нейното СУМПС е изтекъл на 12.10.2014 г. Прилага съдебна практика в подкрепа на издадения административен акт и указания на ГД „Национална полиция“ по приложение на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. (л. 19 – 38)

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 20.09.2017 г., видно от датата и подписа под разписката към нея (л. 10). Жалбата е подадена чрез куриерска фирма „Еконт“ на 04.10.2017 г. (л. 8), с оглед на което е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт. Тя съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 17-0240-000282 от 28.08.2017 г. (л. 10), издадена от Началника на РУП към ОДМВР Добрич, РУ Балчик, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС – л.а. БМВ 520 с рег. № ***** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни, собственост на Д.Й.Г., видно от СРМПС. (л. 67 – 69; 71 - 72) В заповедта е записано, че на 22.08.2017 г., около 18.45 часа, в община Балчик на път Първи клас № І – 9, разклон за с. Стражица, в посока с. Стражица, Д.Й.Г. управлява собствения си лек автомобил БМВ 520 и с рег. № *****, като не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея превозно средство, тъй като СУМПС 0 274347726 е с изтекъл срок на валидност на 12.10.2014 г., не носи СУМПС и контролен талон към него. Административният орган е приел, че водачът е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление.

         По делото е приложен като доказателство АУАН № 429/ 22.08.2017 г., в който е записано, че водачът управлява МПС, като не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, тъй като СУМПС № 274347726 е с изтекъл срок на валидност на 12.10.2014 г.; не носи СУМПС и контролен талон към него. В АУАН Г. е записала собственоръчно, че няма възражения.(л. 17)

         На 07.09.2017 г. въз основа на АУАН е издадено и НП № 17 – 0240 – 000358 за извършеното нарушение от Г. и е наложена глоба от 100 лв. (л. 16)

Като доказателство е приложена и Справка картон на водача, от която се установява, че на 19.10.2004 г. на Д.Г. е издадено СУМПС № 274347726, валидно до 12.10.2014 г. На 04.09.2017 г. ѝ е издадено ново СУМПС № 283417223, валидно до 04.09.2027 г. Издаден е и нов контролен талон № 2834172230. (л. 18)

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,  Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.5 от заповедта – Началниците на РУ при ОДМВР - Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ към ОДМВР - Добрич. (л. 49) 

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ Балчик, обслужвана от същото.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление- за срок от 6 месеца до една година;

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, който към момента на управлението не притежава съответно свидетелство за управление. Тези обстоятелства са безспорно установени. Необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са еднопосочни – към момента на проверката СУМПС на водача е с изтекъл срок. Законодателят е разписал обективни предпоставки, при които се налага принудителната мярка, като е съобразил, че многобройните ПТП изискват да се вземат строги мерки за здравето и живота на гражданите.   Управлението на МПС с изтекъл срок на валидност е приравнено от ЗДвП на липсата на свидетелство за управление, удостоверяващо правоспособността за управление по арг. от разпоредбата на § 1, т. 2, б. "ж" ЗБЛД и в това становище съдебната практика е последователна (в този смисъл: Решение № 7071 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 337/2014 г.; Решение № 223 от 09.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2014 г. и практиката на ВКС по чл. 343в, ал. 2 НК). Прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП в хипотезата на пр. 1 - "който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление", не е ограничено до случаите на неправоспособност на водача да управлява МПС, лишаване от правото да управлява МПС по административен или съдебен ред, изземване на СУМПС поради загуба на правоспособността или когато водачът не притежава свидетелство за управление за съответната категория на управляваното МПС. Изискването по чл. 171, т. 2а, пр. 1 ЗДвП за "съответно свидетелство за управление на МПС" не е свързано само с категорията на управляваното МПС, но и със срока на неговата валидност. 3атова и управлението на МПС със свидетелство, което е с изтекъл срок на валидност, е елемент от хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на предвидената принудителна административна мярка, доколкото е удостоверителен правоспособността документ и невалидността му означава "управление без свидетелство за управление". Законодателят очевидно този смисъл е вложил в разпоредбата и, за да бъде още по – ясен и да няма разнопосочно тълкуване, с изменението на ЗДвП с ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г. е разписал изрично в чл. 150а от закона: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“

В случая срокът на валидност на свидетелството за управление на жалбоподателката е изтекъл на 12.10.2014 г., поради което на 22.08.2017 г. Г. е управлявала, без да притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория, което се явява материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на ППС" за нормативно предвидения срок от 6 месеца до 1 година, в случая конкретно за 190 дни.

В този смисъл оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасността на движението, в частност мярката "прекратяване регистрацията на ППС" при управление на МПС, без водачът - собственик на управлявания автомобил да притежава съответното свидетелство за управление поради изтеклия му срок на валидност.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Те се налагат въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с акта правонарушение, съответно за предотвратяване на последващо, в случая със същото МПС. Двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим. Те имат само общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. В случая безспорно установено е нарушението, налице е акт за установяване на същото, а впоследствие е издадено и НП, което не е обжалвано. В този смисъл при издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, мотивирана е и подкрепена от приложените към преписката по издаването й доказателства, като е надлежно връчена на адресата. 

Спазено е и изискването за определяне на срок, в който са ограничени правата на собственика, а именно от 190 дни, което е към минимума на предвиденото в закона. В закона няма изискване срокът да бъде определен в месеци. Предвидено е този срок да е от 6 месеца до 1 година, като съобразно конкретния случай административният орган е преценил, че е достатъчно да наложи минимална ограничителна мярка.

Настоящият състав счита, че не може да се приложи институтът на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от една страна, се касае за ПАМ, а не за наказание. По отношение на ПАМ може да се обсъжда съразмерност на нейния ограничителен обем. В случая обаче същата е наложена към минимума. Освен това следва да се отчете фактът, че Г. е управлявала три години автомобила си, без да изпълни своето задължение и да поднови СУМПС, т.е. без да притежава СУМПС. Този факт сочи на упорито незачитане изискванията на закона и налага извод за съразмерност на ПАМ. Само нейното налагане е довело до предприемане на мерки за издаване на ново СУМПС. В този смисъл ПАМ е изпълнила и своята роля – довела е до преустановяване на нарушението и може би ще окаже въздействие за предотвратяване на последващи нарушения по ЗДвП. Видно от справката на водача, това не е единственото му нарушение по ЗДвП.

Предвид изложеното заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и при спазена за издаването й процедура, от компетентен орган, поради което като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 2286/ 18.10.2017 г. от Д.Й.Г., ЕГН **********,***, на Заповед № 17 – 0240 – 000282 от 29.07.2017 г. на Началника на РУП към ОДМВР - Добрич, РУ Балчик, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на Д.Й.Г. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на собственото й ППС с рег. № СВ64644КК за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни, като са ѝ отнети 2 броя регистрационни табели ***** и СРМПС № 008491185.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                        СЪДИЯ: