Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 489/04.12.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

           

   При участието на прокурора НАТАЛИЯ СТАНЧЕВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия С.САНДЕВА к.адм.д. № 553/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на М.Х.С. ***, срещу решение № 95/18.08.2017г., постановено по н.а.х.д. № 86/2017г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-3394-000262 от 18.01.2017г. на Началника на РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Твърди се, че решението на въззивния съд не съдържа отговор и коментар на съществени правни обстоятелства, изложени в защитната теза на жалбоподателя, което го прави необосновано и немотивирано. Твърди се, че районният съд не е изложил становище по възражението, че наказващият орган не е посочил за какво концентрация на алкохол е наложил санкцията, както и защо е определил наказанието в неговия максимален размер. Сочи се, че извън пределите на въззивната проверка е останал и въпросът кой е способът за установяване на концентрацията на алкохол на водача. Излагат се доводи, че резултатите от назначената в досъдебното производство съдебна експертиза не могат да се ползват в административнонаказателното производство, тъй като тя е извън предвидените в Наредба № 30 и чл.174, ал.1 от ЗДвП способи за установяване на наличната концентрация на алкохол в кръвта. За неправилно се счита и становището на съда относно приложението на чл.34 от ЗАНН по отношение на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че това нарушение не попада в обхвата на воденото досъдебно производство, поради което срокът за издаване на НП за него следва да се изчислява от датата на съставяне на акта. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.                           

   Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.   

   Представителят на ДОП дава заключение, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

   Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения :

   С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че на 25.06.2016г. около 00:04 часа в община Балчик на път втори клас № 902 от с.Оброчище, кръстовището до бензиностанция „Петрол“, на около 200 м от „Водоема“ посока гр.Варна, управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Бора“ с рег.№ *****, като при отклонено внимание излиза от платното за движение и се спира в дясно разположения отводнителен канал. При извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.  АRDN 0074 е отчетен положителен резултат 1,43 промила алкохол в кръвта, измерен в издишвания от водача въздух в апарата. В НП е посочено, че на водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0314558, като съгласно протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 986/28.06.2016г. количеството етилов алкохол в кръвта на водача е 1, 36 промила. Съгласно постановление на РП – Балчик от 12.09.2016г. за прекратяване на ДП № 65/2016г. по описа на РУ - Албена заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза показва наличие на алкохол в кръвта от 1 промил. Прието е, че с поведението си С. е нарушил разпоредбите чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.185 и чл.174, ал.1 от ЗДвП е санкциониран съответно с глоба в размер на 20 лева за първото нарушение и с глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за второто нарушение.    

  За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да опорочават НП, както и че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянията си наказаното лице е осъществило съставите на две административни нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.185 и чл.174, ал.1 от същия закон в действащите им редакции към датата на извършване на нарушението. В решението са анализирани подробно и внимателно фактическата обстановка, при която са извършени вменените на жалбоподателя нарушения, както и приложимите процесуални и материални норми, като съдът е приел, че наказващият орган е тълкувал вярно закона и го е приложил точно. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за неясна и непълна фактическа обстановка, както и за нарушаване на чл.34, ал.3 от ЗАНН с мотива, че провеждането на досъдебното производство и необходимостта от неговото приключване е законосъобразната причина за по-късното издаване на НП. По отношение на наложените административни наказания съдът е приел, че те са правилно определени по вид и размер в съответствие с приложимата санкционна норма. С оглед на това е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в резултат на което го е потвърдил.    

Така постановеното решение е правилно в частта на потвърденото с него НП относно нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се констатират пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Не се констатират и съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице или до опорочаване на вътрешното убеждение на съда. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл.348 от НПК, във вр. чл.220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че водачът е извършил вмененото му административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна. За да стигне до този извод, съдът е събрал и обсъдил всички допустими и необходими доказателства относно релевантните по спора факти и въз основа на тяхната обективна преценка е установил правилно фактическата обстановка по делото. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че е налице необоснованост или неправилност на решението.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е ясно за каква концентрация на алкохол в кръвта е наложена санкцията, защото от доказателствата по делото е видно, че единствената концентрация на алкохол в кръвта, която подлежи на административно санкциониране, е установената в досъдебното производство, а всички останали са основание за наказателна отговорност по чл.343б, ал.1 от НК. Не може да се сподели становището в касационната жалба, че назначената в досъдебното производство медицинска експертиза не е допустим от закона способ за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Няма законова пречка наказващият орган да ползва събраните в това производство доказателства за установяване на административното нарушение, аргумент за което е и разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Освен това съгласно чл.174, ал.1 от ЗДвП и чл.1, ал.2 от Наредба № 30/27.06.2001г. (отм.), в приложимите им редакции към датата на установяване на нарушението, употребата на алкохол се установява посредством медицинско изследване и/или с техническо средство, което не изключва медицинската експертиза като годно доказателствено средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Неоснователно е възражението на касатора, че обвинението е неясно, тъй описаното в НП обстоятелство „управление на ППС под въздействието на алкохол“ не е елемент от състава на административното нарушение на чл.174, ал.1 от ЗДвП. Действително неправилно наказващият орган е използвал този израз, когато е цитирал нарушената материалноправна норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, но това не е съществено процесуално нарушение, което да е повлияло на правото на защита на санкционираното лице, защото в обстоятелствената част на НП е описано подробно и ясно, че касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1 промил, което му е позволило да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, още повече, че двата израза „управление на МПС под въздействието на алкохол“ и „управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта“ не се различават по смисъл и съдържание.

Не може да се сподели и становището на касатора, че не става ясно защо наказващият орган е наложил максимално предвидените в закона наказания. Самият факт, че установената в кръвта му концентрация на алкохол е близка до законовия максимум е достатъчно основание за определяне на наказанията в тези им размери. Касаторът не е представил доказателства, нито е твърдял, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да разкриват по-ниска тежест и степен на обществена опасност на конкретното нарушение. Няма данни и за имотното му състояние, от които да се направи извод, че наложените наказания са явно несправедливи. Ето защо, като е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната норма, районният съд е действал законосъобразно, макар и да не е изложил конкретни мотиви за това.           

По изложените съображения решението на районния съд в частта, в която е потвърдено НП относно наложеното с него наказание по чл.174, ал.1 от ЗДвП, е правилно и законосъобразно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила в тази му част.

Неправилно и незаконосъобразно обаче е решението в частта, в която е потвърдено НП относно наложеното с него наказание по чл.185 от ЗДвП. Правилно е становището на касатора, че нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неконтролиране на пътното превозно средство, не попада в обхвата на воденото досъдебно производство, предмет на което е било единствено и само управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила. Следователно срокът за издаване на НП за това нарушение е започнал да тече от датата на съставяне на АУАН съобразно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН и е изтекъл на 25.12.2016 г., докато обжалваното НП е издадено на 18.01.2017г. Издаването на НП след изтичането на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е абсолютно основание за отмяната му, поради което неправилно районният съд е приел, че по-късното издаване на НП не го прави незаконосъобразно, позовавайки се на воденото досъдебно производство. В тази част решението на БРС следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени обжалваното НП в частта на наложеното с него наказание по чл.185 от ЗДвП.                                     

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд                               

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 95/18.08.2017г., постановено по н.а.х.д. № 86/2017г. по описа на Районен съд – Балчик, В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 16-3394-000262 от 18.01.2017г. на Началника на РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич В ЧАСТТА, с която на М.Х.С. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-3394-000262 от 18.01.2017г. на Началника на РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич В ЧАСТТА, с която на М.Х.С. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95/18.08.2017г., постановено по н.а.х.д. № 86/2017г. по описа на Районен съд – Балчик, В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 16-3394-000262 от 18.01.2017г. на Началника на РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич В ЧАСТТА, с която на М.Х.С. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.         

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: