Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 490/04.12.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                              СИЛВИЯ САНДЕВА

           

           При участието на прокурора НАТАЛИЯ СТАНЧЕВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.х.д. № 550/2017 год. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите срещу решение № 96/02.08.2017г., постановено по н.а.х.д. № 115/2017г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е отменено НП № В - 034594/01.09.2015г., издадено от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ “ТИТ – Т.Ч.”, ЕИК 124017087, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул. „Сава Ганчев“ № 2, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.198 от ЗЗП за нарушение на чл.9, ал.1, във вр. ал.2 от ЗЗП. В жалбата се сочи, че решението на съда е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуалноправните норми и в противоречие със събраните по делото доказателства. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата по делото, изразяващи се най – общо в изопачаване и игнориране на доказателствата по делото. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че процесният магазин е бил в почивка и в ремонт, пренебрегвайки показанията на проверяващите инспектори, които единодушно са посочили, че по време на проверката обектът е работел. Твърди се, че незаконосъобразно съдът не е обсъдил констативния протокол от извършената проверка, в който изрично е вписано, че обектът функционира, и който е подписан без възражения от ЕТ. Сочи се, че изводите на съда почиват единствено на показанията на роднините на ЕТ, които са заинтересовани от изхода на делото и целят да обслужат защитната теза на наказаното лице. Твърди се, че тези показания противоречат на всички останали писмени и гласни доказателства по делото, поради което незаконосъобразно районният съд ги е кредитирал като достоверни доказателства. Твърди се, че неправилно съдът се е позовал на представения снимков материал, тъй като той не е изготвен и събран по установения от закона ред, за да служи като годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства. Счита се, че необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че свидетелските показания на роднините на ЕТ опровергават писмените доказателства и показанията на служителите на КЗП, които са незаинтересовани от изхода на спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.                                           

           Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба и иска решението на КРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.      

           Представителят на ДОП дава заключение, че решението на районния съд е правилно и подробно мотивирано, поради което следва да бъде оставено в сила.    

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.                    

           С процесното НП едноличният търговец е бил наказан за това, че не е изпълнил задължението си да продава стоки с информация на български език за вид артикул, производител, вносител, съществени характеристики на стоките, с което е нарушил чл.9, ал.1, във вр. ал.2 от ЗЗП. За да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните в хода на производството доказателства не може да се направи обоснован извод, че на инкриминираната дата ЕТ е извършил визираното в НП административно нарушение от обективна и субективна страна. Приел е, че за осъществяване на изпълнителното деяние по чл.9, ал.2 от ЗЗП е необходимо да се установи „предлагане на стоките за продажба“, а в случая от доказателствата по делото е видно, че проверката е извършена извън работното време на магазина /през обедната почивка/, когато в търговския обект не е имало посетители. От друга страна, съдът е приел, че по време на проверката охранителната щора на магазина е била наполовина спусната, което е препятствало достъпа до обекта, като се е позовал на показанията на св. Татяна и Цонко Чобанови. Изложил е съображения, че показанията на тези свидетели се подкрепят от представения снимков материал и опровергават показанията на проверяващите служители на КЗП, че магазинът е работел и е предлагал за продажба описаните в КП и АУАН стоки. Въз основа на това съдът е направил извод, че събраните доказателства са недостатъчни, за да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на процесното административно нарушение, с оглед на което наказващият орган е издал един порочен акт в нарушение чл.52, ал.4 от ЗАНН, който подлежи на отмяна.            

           Така постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила за оценка на доказателствата.                   

           На първо място, съдът не е преценил всички доказателства по делото, като е пропуснал да обсъди приложения към административнонаказателната преписка констативен протокол, който е едно от главните доказателства на обвинението. Единственото споменаване на този протокол е по повод на часа на извършване на проверката, но не и по повод на отразените в него констатации. На второ място, съдът е тълкувал превратно и едностранчиво доказателствата по делото, като е кредитирал единствено показанията на св. Татяна Чобанова и св. Цонко Ч., без да коментира дори тяхната роднинска връзка с наказаното лице и евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Разбира се, право на съда е да дава вяра на едни доказателства и да не дава вяра на други, но само ако мотивира избора си, което в случая не е така. Съдът е подходил формално и избирателно, излагайки просто, че показанията на св. Татяна и Цонко Чобанови опровергават показанията на проверяващите служители на КЗП, без да ги съпостави помежду им и без да изложи каквито и да е мотиви защо приема показанията на първата група свидетели за обективни и достоверни доказателствени източници и отхвърля показанията на втората група свидетели като недостоверни. Действително в мотивите към решението е посочено, че показанията на св.Татяна и Цонко Чобанови се подкрепят от представения снимков материал, но той, първо, е негодно доказателствено средство без достоверни дата и част на изготвяне, изхождащо от личния мобилен телефон на св.Цонко Ч., и второ, от изображенията в него по никакъв начин не може да установи, че охранителната щора на магазина е била повредена и е препятствала достъпа до помещението, както неправилно и необосновано е приел районният съд, защото на по-голямата част от снимките е заснета витрината встрани от входа на магазина, а на тези, на които е заснет входът на магазина, се вижда, че няма спусната никаква охранителна щора, която да препречва или ограничава влизането в обекта. От друга страна, от разпита на св. Георгиева и св. Алиева /проверяващите служители от КЗП/ се установява по безспорен и категоричен начин, че по време на проверката магазинът е работел и нищо не е възпрепятствало достъпа им до него. Те са влезли необезпокоявано в търговското помещение след утвърдителен отговор, че магазинът работи, започнали са да разглеждат стоките по рафтовете и щендерите и едва след като са се легитимирали като служители на КЗП, присъстващите в обекта св.Татяна и Цонко Чобанови са заявили, че обектът е в обедна почивка. Показанията на тези свидетелки са логични, последователни и взаимно допълващи се, почиват на техните преки и непосредствени наблюдения и кореспондират с приложения към административнонаказателната преписка констативен протокол, в който изрично е отразено, че по време на проверката обектът е функционирал. Този протокол е връчен лично на ЕТ, който го е подписал без възражения. Едва при предявяването и подписването на акта ЕТ е възразил, че магазинът не е работел по време на проверката, защото се е извършвал частичен ремонт на външната охранителна щора на обекта, като дори се е наложило да бъдат разместени материалите и инструментите на лицето, което е ремонтирало щората. Тези обяснения на Ч. обаче противоречат на собствените му твърдения във въззивната жалба, че проверяващите са влезли в обекта извън работното време на магазина, както и на показанията на св.Татяна и Цонко Чобанови, че когато проверяващите са влезли в магазина, те са очаквали да дойде майсторът за ремонта на външната охранителна щора. Следователно налице са съществени разминавания между отделните защитни версии на наказаното лице, от една страна, и между защитните версии на наказаното лице и показанията на доведените от него свидетели, от друга страна, тъй като веднъж се твърди, че магазинът не е работел, защото е бил в обедна почивка, друг път, че не е работел, защото е предстояло извършването на ремонт на външната охранителна щора, и трети път, че не е работел, защото вече се е извършвал ремонт на щората. Всички тези несъответствия, както и близките родствени отношения на свидетелите с търговеца, които пораждат основателни съмнения в тяхната предубеденост, дават основание да се приеме, че показанията им са неверни и не отговарят на обективната истина. Ето защо, като е кредитирал показанията на тази група свидетели и е пренебрегнал подробните и непротиворечивите показания на другата група свидетели, без да ги прецени внимателно и задълбочено в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и позовавайки се на негодния снимков материал, районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до необоснованост на изводите му, а оттам  и до неправилност на постановеното от него решение, което подлежи на отмяна поради това.

           След отмяната на решението и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция следва да реши делото по същество. От събраните в хода на административнонаказателното производство е безспорно установено, че на посочените в НП дата и час в проверявания търговски обект – магазин за промишлени стоки, са се предлагали за продажба различни видове мъжко и дамско облекло, парфюми и др., като за част от предлаганите стоки /подробно изброени по вид и брой в АУАН и НП/ е липсвала информация на български език за вид артикул, производител, вносител, съществени характеристики /вида на текстилното влакно и неговото процентно съдържание/ и др. От убедителните и безпротиворечиви показания на актосъставителката и свидетелката по акта е видно, че всички стоки, за които е липсвала информация, са били изложени в търговската зала на магазина и са били поставени на рафтове или щендери, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя, че проверените стоки са били част от новото зареждане на магазина и все още не са били изложени за продажба в обекта, като са били струпани на масата до касовия апарат. Самият факт на излагане на стоката в търговската част на магазина е достатъчно основание да се приеме, че тя се предлага за продажба, без да е необходимо да има посетители в обекта, на които да се предлагат стоките, и след като за част от тези стоки е липсвала изискуемата по закон информация на български език, то правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.9, ал.1, във вр. ал.2 от ЗЗП. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената за нарушена правна норма, съгласно която търговците са длъжни да предлагат на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, като етикетът задължително трябва съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и правилата за компетентност, като АУАН и НП са надлежно съставени, предявени и връчени на санкционираното лице, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото му на защита и незаконосъобразност на НП на това основание. Не са налице и някакви изключителни обстоятелства, които да обосноват по-ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което правилно наказващият орган е отказал да квалифицира нарушението като маловажно и е пристъпил към наказване на нарушителя. При индивидуализацията на наказанието обаче наказващият орган е допуснал нарушение на закона, което е основание за изменение на НП в частта на наложеното с него наказание. От текста на административнонаказателната разпоредба на чл.198 от ЗЗП е видно, че за нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл.9 от ЗЗП на ЕТ и ЮЛ се налага имуществена санкция в размер от 300 до 1500 лева. В случая наказващият орган е определил наказанието в неговия максимален размер, което е явно несправедливо с оглед на тежестта на нарушението и фактът, че то е извършено за първи път. Ето защо, настоящата касационна инстанция счита, че едно по-ниско наказание в законоустановения минимум отговаря повече на критериите на чл.27 от ЗАНН и целите на чл.12 от ЗАНН, поради което НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален от 1500 лева на 300 лева.               

           С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което да се измени НП в горепосочения смисъл.    

 Водим от гореизложеното, както и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд  

                                    

Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТМЕНЯ решение № 96/02.08.2017г., постановено по н.а.х.д. № 115/2017г. по описа на Районен съд – Каварна, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № В - 034594/01.09.2015г., издадено от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ “ТИТ – Т.Ч.”, ЕИК 124017087, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул. „Сава Ганчев“ № 2, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.198 от ЗЗП за нарушение на чл.9, ал.1, във вр. ал.2 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1500 лева на 300 лева.                    

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: