Р Е Ш Е Н И Е

 

22

гр. Добрич, 25.01.2018г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на девети януари, две хиляди и осемнадесета:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

при участието на секретаря Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 547 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба на “ЕКО АГРО“ АД, ЕИК 124601528, със седалище и адрес на управление в к.к. Албена, Складова база, представлявано от М.З.Ж. – изпълнителен директор, подадена чрез адв.Б.К.- ДАК, с адрес *** против предписание № 1 и предписание № 2, обективирани в Протокол за извършена на 02.08.2017г. проверка с изх. № ПР 1729963/21.08.2017г., издаден от Дирекция "Инспекция по труда" Добрич, потвърдени с решение от 13.09.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“

        І. Становища на страните

В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Развити са доводи, че процесният протокол е постановен при неправилно отчетена фактическа обстановка, в противоречие със събраните доказателства, като не са налице и материалноправните предпоставки за издаването му. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания, прави искане за отмяна на оспорените предписания и претендира се присъждане на разноски.

        Ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда"- Добрич, не изразява становище.

ІІ. От фактическа страна

Производството е започнало на 02.08.2017г. с извършване на проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич в обект база кв.“Момчил“ на „Еко Агро“ АД по повод смъртта, на работника Б.А. Хасан, настъпила на 01.08.2017г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, възникнало с друг участник в движението по пътя. Инспекторите изискали цялата налична документация и установили, че починалият работник бил назначен в „Еко Агро“ АД на длъжност „тракторист“  с трудов договор № 50/19.05.2016г. и му е бил предоставен за управление колесен трактор марка „Беларус-952,3“ с рег.хххххх. Тракторът бил технически изправен, според знака за преминат технически преглед. Работникът притежавал свидетелство за управление на МПС от необходимата категория, бил запознат с длъжностната си характеристика и основното му задължение било да управлява, обслужва и поддържа поверения му трактор. Работата, която починалия изпълнявал в деня на злополуката, била в съответствие с длъжностната му характеристика. Установено е също, че на 01.08.2017г. сутринта, Б.Х. потеглил с поверения му трактор от складовата база на дружеството в с.Оброчище към поле с насаждения близо до с.Кранево. Работникът управлявал трактора по националната пътна мрежа- пътя с.Оброчище - гр.Варна и към 9,00 часа наближил разклона за с.Кранево, престроил се в лентата за ляв завой като бил първото МПС от колона, движещи се автомобили. В този момент водач на автомобил от колоната, движеща се зад трактора, предприел маневрата „изпреварване“, забранена в този участък. Движейки се с висока скорост, водачът на автомобила започнал да изпреварва цялата колона, а в същия момент водачът на трактора започнал да завива наляво, пресичайки свободната насрещна лента, при което водачът на трактора бил блъснат странично от изпреварващия лек автомобил. Вследствие на удара кабината на трактора била разделена от двигателя, предния мост, скоростната кутия, всички възли и агрегати били унищожени. Пристигналият на място медицински екип само констатирал смъртта на тракториста Б.Х.. По първоначални данни било установено масивно травматично увреждане на главата, гръдния кош и коремната кухина като причина за смъртта.

При проверката контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич установили, че работното време е с нормална продължителност, нямало информация починалият работник да е страдал от заболявания, които са могли да окажат влияние върху поведението му на пътя, нямало и данни за извършвани от него нарушения на правилата за движение по пътищата. Тези обстоятелства инспекторите,  Т.А. и Е.И., установили въз основа на предоставените им документи: трудово досие на починалия работник, книги за начален е периодичен инструктаж, заповеди и програма за провеждане на инструктажите, договор със СТМ, оценка на риска с протоколи от измервания, Правилник за вътрешния трудов ред, протокол от разследване на злополуката, констативен протокол за ПТП, документи за технически прегледи.

Горната фактическа обстановка е описана в съставения при проверката на 02.08.2017г. Протокол с изх. № ПР1729963/21.08.2017г. В протокола са направени два извода. Първият е, че за длъжността „тракторист“ работодателят е извършил оценка на риска и е предприел необходимите марки за безопасно изпълнение на трудовите задачи. Вторият извод е, че в представените карти за оценка на риска за длъжностите „тракторист“ и „водач на ССМ“ работодателят не е идентифицирал и ценил следните опасности и ефекти върху здравето: от механичен характер смазване (премазване), омотаване и навиване, увличане и захващане; термични опасности като изгаряния или попарвания; опасности, създавани от шум и вибрации и че не е извършил замерване на шума в кабината на „Беларус 952,3“ и не е осигурил ръководство за експлоатация на „Беларус 952,3“ на български език.

С протокола са дадени три предписания за отстраняването им, състоящи се в следното: 1/ Работодателят да допълни оценката на риска за длъжностите „тракторист“ и „водач на СМС“ и да идентифицира и оцени опасностите от:  механичен характер като смазване (премазване), омотаване и навиване, увличане и захващане; термични опасности като изгаряния или попарвания; опасности, създавани от шум и вибрации. 2/ Работодателят да извърши измервания на шума в кабините на всички машини, управлявани от работници на дружеството, за които няма такива измервания и 3/ Да осигури ръководство за експлоатация на наличното оборудване на български език.

Предписанията са обжалвани по административен ред и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е постановил решение на 13.09.2017г., с което е потвърдил първото и второто предписание, а третото е отменил.

Решението е съобщено на 19.09.2017г., а жалбата срещу потвърдените предписания по т.1 и т.2 от протокол № ПР 1729963/21.08.2017г.  е подадена на 02.10.2017г.

По искане на жалбоподателя по делото бе разпитан свидетелят Г.Г.-управител на Службата по трудова медицина, с която жалбоподателят е сключил договор. От показанията му се установява, че свидетелят е присъствал при проверката, оказал е съдействие на дружеството- работодател при събирането и представянето на исканите от контролните органи документи, удостоверяващи спазването на трудовото законодателство. Съдът приема показанията му по отношение на тези факти като обективни и достоверни. Понеже е по прилагането на правото, а не по установяване на фактите, съдът не взема предвид изразеното от свидетеля становище по отношение на спорния по делото въпрос - какво следва да бъде включено при изготвянето на оценка на риска за съответните трудови дейности „тракторист“ и „водач на ССМ“.

ІІІ. По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима, Подадена е от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и е срещу годен за обжалване административен акт.

ІV. По основателността на жалбата

Жалбата е основателна

Спорът в настоящото производство е за законосъобразността на дадените предписания по т.1 и т.2 от Протокол за извършена проверка, съставен на 21.08.2017г. Жалбоподателят възразява на първо място, че контролните органи са извършили цялостна проверка вместо да се ограничат само до процесната трудова злополука, която е била поводът за започване на административното производство. На второ място, жалбоподателят оспорва да е извършил описаните в протокола нарушения, за които са му дадени предписанията по т.1 и т.2. По отношение на първото предписание твърди, че няма законово изискване за изчерпателност в изброяването на всички възможни опасности и в представената оценка на риска е предвидил е тези опасности. По отношение на второто предписание твърди, че измерване на шума в кабините на машините е извършено, за което е представил съответните документи.

При така очертания предмет на спора съдът намира за неоснователно възражението, че контролните органи са би длъжни да ограничат проверката си само до процесната трудова злополука. Законът не съдържа подобно ограничение. Съгласно чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителната административна мярка - даване на задължителни предписания на работодателите - с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Оспорените две предписания са издадени от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“, които съгласно законовата делегация са компетентни да наложат мярката. От съдържанието на разпоредбата е видно, че органите на Инспекцията по труда имат правомощието и са длъжни да следят за спазване на трудовото законодателство по принцип, независимо дали има конкретен повод или не.

Основателно обаче е възражението, че Протоколът от проверката съдържа противоречиви мотиви и не става ясно поради какви правни и фактически съображения следва да се извърши допълване на извършената през 2016г. оценката на риска с посочените в т.1 от предписанието опасности. Освен това съдът намира, че неясно защо в констативно-съобразителната част  от Протокол № ПР1729963/21.08.2017г. е вписано, че „на длъжността „тракторист“ е извършена оценка на риска и са предприети от работодателя необходимите мерки за безопасно изпълнение на трудовите задачи“, а на следващо място в противоречие с тази констатация и вписано противоположната констатация, че работодателят е извършил нарушения, свързани с извършената оценка на риска и по предприемане на необходимите мерки за безопасно изпълнение на трудовите задачи, в което се включва и задължителното замерване на шума. Тези деяния са квалифицирани като нарушения на чл.14, т.2 във връзка с чл.3, т.7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и на чл.16, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.10, ал.1, т.6 от Наредба № 5 и чл.135 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно оборудване.

По отношение на първото предписание в представената от жалбоподателя карта за оценка на риска за длъжността „тракторист“ не са посочени опасностите смазване (премазване), омотаване и навиване, увличане и захващане; изгаряния или попарвания; опасности, създавани от шум и вибрации, но контролните органи не са посочили конкретната правна норма, която изисква изброяване на абсолютно всички възможни опасности при изготвяне на оценка на риска.  Цитирани са нормите на чл.14, т.2 във връзка с чл.3, т.7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Съгласно чл.3, т.7 от Наредба № 5/1999г. оценяването на риска обхваща други странични фактори, които могат да породят риск. А съгласно чл.14, т.2 от същата наредба, оценяването на риска включва идентифициране на опасностите при различните трудови дейности. В нормативния акт няма изискване за идентифициране на всевъзможни опасности. Независимо от това съдът намира, че предписанието по т.1 действително не съответства с представените в административната преписка писмени доказателства. Видно от представеното по делото извлечение от Оценка на професионалния риск, утвърдена през април 2016г., в раздел „Непълен списък на възможни потенциални опасности“ са идентифицирани механичните опасности, причиняващи травматични увреждания на човешкия организъм като удар, порязване, отрязване, пробождане, премазване, охлузване, протриване, затрупване, подобни на посочените в предписанието. Шумът и вибрациите също са идентифицирани като опасности на работната среда.  Затова съдът намира , че тези опасности, които се припокриват с предписанието по т.1 са взети предвид от работодателя при извършването на оценка на риска и за конкретните длъжности. В  представената карта за оценка на риска за длъжността „тракторист“, л.51 в четири точки са идентифицирани сочените в преписаните опасности от механичен характер, като примерно са изброени само някой от тях, вкл. и опасността от ПТП, оценено е въздействието им с посочване , че причиняват различни по тежест травми и им е дадена най-високата степен на риск от 195 точки. Термичните наранявания като изгаряния са посочени в идентифицираната опасност от пожар от неизправни ел.уреди, оценени са също рисковете, породени от опасности от психологичен и химичен характер. Контролните органи също не са изброили всички възможни опасности в предписанието си, които биха могли да възникнат и причинят травматично увреждане на работниците на длъжност „тракторист“. Например, не е посочена опасността от удавяне, пропадане заедно с машината и т.н. Затова съдът намира, че изброяването на опасностите е винаги неизчерпателно и от значение е не изброяването на всички възможни и вероятни опасности, а дали рискът при изпълняване на конкретната трудова дейност е оценен правилно с необходимата тежест, отчетена ли е множествеността на опасностите и вероятността от настъпването им и дали са предприети реални мерки за защита на работниците от тях.

По отношение на второто предписание също не става ясно защо контролните органи са счели, че няма извършено замерване на шума в кабините на всички машини, след като работодателят им е представил Протокол за контрол на шума на работно място № 1159В-1 от 14.08.2015г., от който е видно, че е измерен шума в кабините на осем машини, в това число и в кабината на трактор „Беларус 952,3“, в който работникът на дружеството е починал вследствие на ПТП.

Съгласно посочената в предписанието по т.2 норма на чл.135 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно оборудване, най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска. Контролните органи не са посочили кои от измерените през 2015г. шумови характеристики на кои машини считат за близки или по-високи от допустимите, за да обосноват какво налага повторно замерване на шума най-малко веднъж в годината. Видно от извършеното през 2015г. замерване на шума измереният шум във нито една от машините не превишава долната стойност от 80 dBA. Най-високите измерени стойности са 72,5 децибела и 73,6 децибела, но не става ясно тези шумови характеристики ли са фактическото основание за предписанието по т.2. Самото предписание е неясно и гласи: „Работодателят да извърши измервания на шума в кабините на всички машини, управлявани от работници на дружеството, за които няма такива измервания…“ . Контролните органи не са посочили в тази връзка с колко машини работи жалбоподателят, дали те са повече от осемте, описани в протокола за измерване на шума и за кои от тях не е извършено замерване на шума в кабините.

Яснота по отношение на причините, които налагат работодателят да допълни изготвената оценка на риска и да извърши замерване на шума „ в кабините на всички машини, управлявани от работници на дружество, за които няма такива измервания“ не внася и постановеното от по-горестоящия орган решение от 13.09.2017г. В мотивите на решението съвсем формално са цитирани нормите на Наредба № 5 и вместо да се отговори на въпроса - защо при наличие на данни за замерване на шума, извършено през 2015г. следва да се извърши ново замерване на шума, са развити необосновани разсъждения, че представения протокол за замерване на шума бил вероятно неистински като частен документ без достоверна дата.

Липсата на мотиви е винаги съществено процесуално нарушение и като такова е и основание за отмяна на оспорения акт. От съдържанието на нито един от представените в преписката документи не може да се разбере защо ответникът е дал оспорените предписания. Това възпрепятства възможността съдът да провери законосъобразността на акта, който следва да се отмени на това основание.

V. Разноски

Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък - 50 лв.- държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и доказателства за внасянето му, л.117.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Еко Агро“ АД сумата от 650 лв.- разноски по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич

 

                                     Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на “ЕКО АГРО“ АД предписание № 1 и предписание № 2, обективирани в Протокол за извършена на 02.08.2017г. проверка с изх. № ПР 1729963/21.08.2017г., издаден от Дирекция "Инспекция по труда" Добрич, потвърдени с решение от 13.09.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич да заплати на “ЕКО АГРО“ АД, ЕИК 124601528, със седалище и адрес на управление в к.к. Албена, Складова база, представлявано от М.З.Ж. – изпълнителен директор, сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред Върховен административен съд на Република България в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

 

                                                                                   Н.Каменска