Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 486/04.12.2017 г.,  град  Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, I касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                            СИЛВИЯ САНДЕВА

        

           При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 541/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 2141/ 28.09.2017 год. на "*****" ЕАД, вписано в Търговския регистър към АВ, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор С.Ф., подадена чрез адв. С.К.,  срещу Решение № 305/ 28.07.2017 год. по нахд № 1601/ 2016 год. на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановление № В - 0042569 от 03.10.2016 г., издадено от Директора в Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище Варна към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на Дружеството, за нарушение по чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 222 от ЗЗП е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. (петстотин лева).

С жалбата се настоява, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Прави се оплакване, че съдът въобще не е обсъдил възражението от въззивната жалба, че НП не съдържа ясно и двусмислено датата на извършване на нарушението, както и мястото, където то е извършено. Според касатора не е налице извършено нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП, тъй като тази разпоредба не вменявала в задължение на търговеца да вписва в гаранционната карта извършения от сервиза ремонт. В този смисъл очевидно се сочи на неправилно приложение на материалния закон от съда. Добавя се, че ако от търговеца се претендира неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП във втората й хипотеза, то тогава се касае за "допустителство", а то съгласно чл. 10 от ЗАНН се наказва само в предвидените от закона случаи, като такова предвиждане в конкретния случай няма. Касаторът прави оплакване, че съдебното решение е бланкетно, постановено при липса на формирани фактически и правни изводи по наведените от въззивника доводи. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отменено и НП.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

           Ответникът – КЗП - РД за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, редовно призован, в съдебно заседание, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

           Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление № В - 0042569 от 03.10.2016 год., издадено от Директора в Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на Дружеството е наложено наказание, за това че при направена проверка на 22.07.2016 год., в град Добрич, бул. 25 септември № 13, в обект - магазин TELENOR, е установено, че Дружеството извършва дейност в обекта, като предлага за продажба телекомуникационни услуги, мобилни апарати, IT техника и аксесоари. Проверката е извършена във връзка с постъпила жалба от потребител с вх. № В - 03 - 1851/ 18.07.2016 г., относно дефектирал тел. SONY XPERIA Z3, закупен на лизинг на 29.08.2015 г., постъпвал за рекламация 2 пъти. В НП е записано, че от приложените към жалбата документи е видно, че телефонът е отремонтиран, но ремонтът не е вписан в гаранционната карта. С оглед на това е направен изводът, че Дружеството не е изпълнило задължението си, когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти да се отразят в гаранционната карта, с което е нарушило разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП. В НП е записано, че нарушението е извършено на 13.05.2016 г.   

          Предмет на обжалване в производството пред ДРС е наказателното постановление изцяло. Въззивникът навежда пред РС същите доводи за незаконосъобразност на НП, на необсъждането на които се е позовал в касационната жалба за неправилност на съдебното решение.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Счел е, че фактическата обстановка е била такава, каквато е описана в АУАН и НП, че тази обстановка се потвърждава от разпитаните в съдебно заседание свидетели, като е стигнал до правилния извод, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В съдебното решение е прието, че възраженията на жалбоподателя са необосновани, като е обсъдено възражението за липса на детайлизирано изписване на цифровата квалификация на нарушението - предложение второ на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП. Съдът е счел, че тази липса не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като текстово нарушението е описано ясно и точно.

Обсъдил е липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и релевантните за конкретното нарушение факти.

При тези анализи е потвърдил НП изцяло.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Съдът е анализирал обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, и правилно е приел, че при тяхното издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП.

Вярно е, че съдът не е обсъдил възражението за "неяснота" в датата на нарушението и твърдението за липса на място на нарушението, но необсъждането им не опорочава съдебното решение. Това е така, защото:

В АУАН е записано като последно изречение, че нарушението е извършено на 22.07.2016 г. - датата на проверката. Доколкото се касае за бездействие, тази дата сочи, че и към датата на проверката - 22.07.2016 г. не е имало отразяване в гаранционната карта на извършения ремонт.

АНО при издаване на НП и съпоставяне на фактите, е посочил като дата на нарушението - 13.05.2016 г. Доколкото ремонтът е бил извършен на 12.05.2016 г., то това е първата дата, на която е следва да се извърши записването в гаранционната карта.

Датата на нарушението е от значение за преценка в случай на изтичане на давността или оспорване, че е налице изпълнение на задължението към съответната дата. В конкретния случай нито едно от двете обстоятелства не е налице. Различните дати не променят факта, че отразяване на ремонта в гаранционната карта няма, което е от значение за единия от признаците на нарушението.

Необсъждането на твърдението, че не е налице място на нарушението, също не е съществено процесуално нарушение. Посочен е конкретен търговски обект на Дружеството, в който се обслужват клиентите и там би следвало да бъде извършено и отразяването в гаранционната карта. В този смисъл твърдението, че в НП няма място на нарушението, е просто една защитна теза на жалбоподателя. Ясно и точно е описан обектът, датата на проверка, датата на ремонта. В съдебното производство са събрани всички относими към спора доказателства, вкл. и дубликат на гаранционната карта, който доказва извършеното нарушение. В гаранционната карта няма отразяване нито на датата на постъпване, нито на датата на ремонтиране на апарата.

Законодателят е вменил задължението за отразяване на търговеца. Фактът, че било налице отразяване на рекламацията в електронния регистър, е неотносим към спора. Липсата на отразяване в електронния регистър би било предмет на друго нарушение, което също ангажира административнонаказателната отговорност на търговеца. Твърдението пък че нормата на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП сочела на форма на деянието "допустителство" е превратно тълкуване на закона.

Касаторът не е взел участие в първоинстанционното производство, въпреки редовното му призоваване. Не може от неговото пасивно поведение да се черпят права. Ако оспорваше събраните по делото доказателства, можеше да изпрати представител, който да задава въпроси по наведените от него доводи. Такъв обаче не е имало. Същевременно писмените доказателства са еднопосочни и категорично сочат на извършеното нарушение, като правилно съдът е указал, че текстовото изписване на нарушението е ясно и точно и не пречи на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. 

Съдът е обсъдил и факта, че наложеното наказание е минималното по закон, поради което не е налице и явна несправедливост на санкцията.

При служебната проверка на обжалваното решение настоящият състав счита, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, и липсват пороци, които да налагат неговата отмяна, респ. отмяна на наказателното постановление, поради което Решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а касационната жалба – оставена без уважение.

Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1  АПК,

 

                                   Р  Е  Ш  И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 305/ 28.07.2017 год. по нахд № 1601/ 2016 год. на ДРС, с което е потвърдено наказателно постановление № В - 0042569 от 03.10.2016 г., издадено от Директора в Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище Варна към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на Дружеството, за нарушение по чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 222 от ЗЗП е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. (петстотин лева).

         Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: