Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

492

Добрич, 04.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, ІІ  едноличен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА                      

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 534/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба вх. № 2103/ 20.09.2017 г. от Д.В.Т., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17 – 0265 – 000194 от 08.08.2017 г. на Младши автоконтрольор при ОДМВР - Добрич, РУ Генерал Тошево, *****, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на Д.В.Т. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на ППС влекач МАН с рег. № ЕВ2673АР, с прикачено полуремарке с рег. № *****, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 250 дни.

Жалбоподателят настоява да бъде отменена изцяло заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка, като незаконосъобразна и необоснована. Сочи, че заповедта е неправилна, постановена при нарушение на процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че не той е субектът, който следва да понесе административната санкция. Оспорва наличието на предпоставките за прилагане на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Според жалбоподателя адресат на ПАМ може да бъде само лице, което е собственик и водач на автомобила, но едновременно. Представя договор за наем и обръща внимание, че водач е бил лицето Светослав Арабаджиев, на когото е съставен АУАН, а ППС е предоставено за ползване на договорно основание на фирма "Свема Транслог" ЕООД. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Ответникът по жалбата - Младши автоконтрольор при ОДМВР - Добрич, РУ Генерал Тошево, *****, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, не се представлява. Оспорва жалбата, като обяснява, че само жалбоподателят бил с габровска регистрация, където е регистрирано и ППС, поради което е издал на него ПАМ.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 17.08.2017 г., видно от датата и подписа под разписката към нея (л. 14). Жалбата е подадена чрез куриер "Спиди", видно от товарителницата по делото (л. 16), на 31.08.2017 г., поради което се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 62, ал. 2 ГПК и чл. 144 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт, като същата съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по всички, изложени от жалбоподателя, съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 17 - 0265 - 000194 от 08.08.2017 г., издадена от Младши автоконтрольор при ОДМВР Добрич, РУ Генерал Тошево, *****, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС – ППС влекач МАН с рег. № ЕВ2673АР, с прикачено полуремарке с рег. № *****, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 250 дни.

В самата заповед е описано, че адресатът й - Д.В.Т.,***, водещ се на отчет по СУМПС в ОДМВР Габрово, като собственик, е допуснал на 08.08.2017 г., около 16.15 ч.,в гр. Генерал Тошево, по ул. Дунав в посока към ул. Д. Благоев, лицето *****с ЕГН **********, да управлява конкретното МПС, като на кръстовището между горепосочените улици не спазва пътен знак Б - 2 и от последвалата проверка по път II - 29 на около 50 м от гр. Генерал Тошево в посока към гр. Добрич е установено, че водачът не притежава СУМПС - отнето по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Отнети са табелите на влекача и СР на същия.

         По делото е приложен като доказателство АУАН № 334/ 08.08.2017 г., в който е записано, че водачът управлява МПС, като не притежава СУМПС. (л. 15)

Като доказателство е приложена и Справка картон на водача, от която се установява, че същият е с отнето СУМПС, което е било валидно до 11.06.2014 г. и е с 0 контролни точки. (л. 32 - 35) В Справката е записана ЗППАМ № 96586/ 17.05.2012 г. на отдел Пътна полиция - СДВР по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Приложени са и НП от 14.10.2013 г. на отдел Пътна полиция при СДВР с АУАН от 25.09.2013 г., свързан със ЗППАМ за отнемане СУМПС. (л. 36 - 37)    

Като доказателство по делото е приета и Справка за собственици на процесното ППС (л. 31), заверено копие на иззетото СРМПС (л. 45), от които е видно, че влекачът е собственост на фирма "*****" ООД. Служебна справка по делото в ТР (л. 39) указва, че фирмата е със седалище гр. Габрово, ул. ***** № 14, като към момента на справката единият от управителите и съдружник във фирмата е адресатът на заповедта и жалбоподател в настоящото производство - Д.В.Т..

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,  Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 2.2 от заповедта – младши автоконтрольори в РУ при ОДМВР - Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Добрич. (л. 30) 

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на РУ Генерал Тошево.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година;

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и последното да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава валидно свидетелство за управление. В случая необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава валидно свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са еднопосочни. Законодателят е разписал обективни предпоставки, при които се налага принудителната мярка, като е съобразил, че многобройните ПТП изискват да се вземат строги мерки за здравето и живота на гражданите. 

Не е налице обаче първата предпоставка, а изискването е двете предпоставки да са налични кумулативно. Видно от доказателствата по делото, собственик на ППС е фирма "*****" ООД, а не Д.В.Т.. Фактът на собствеността е установен по безспорен и категоричен начин от доказателства, представени от ответника. В този смисъл буди учудване фактът, защо ПАМ не е наложена на юридическото лице - собственик, а на физическото лице, което е съдружник и един от управителите във фирмата.

Събраните по делото доказателства и предвидените в закона предпоставки налагат извода, че ПАМ е приложена неправилно спрямо жалбоподателя и само на това основание тя е материално незаконосъобразна. Обстоятелството, че жалбоподателят е съдружник и управител в дружеството е ирелевантно, тъй като дружеството е самостоятелно юридическо лице (собственикът на капитала и дружеството са различни правни субекти, които се разграничават в организационно и имуществено отношение) и именно то следва да бъде субект на процесната ПАМ. В текста на чл. 171, т. 2а от ЗДвП изрично е записано на кого се налага ПАМ - "на собственик, чието моторно превозно средство ...". Законодателят не е предвидил мярката да се налага единствено и само на физически лица, а на собствениците като такива въобще - физически и юридически лица. Не може съдружникът, пък бил той и един от управителите, да понесе държавната принуда. Още повече, че в ЗППАМ не е посочено, че му се налага в качеството на представляващ фирмата - собственик, а в качеството му на собственик. Така, прилагайки ПАМ, изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС, на лице, което не е собственик на автомобила, макар и управляван от водач без свидетелство за управление на МПС, е извършена недопустима и неоснователна намеса в правната сфера на жалбоподателя.

Доводите за сключен договор между собственика на ППС за наем с друга фирма са неотносими в случая, доколкото на фирмата - собственик не е наложена ПАМ и не може да се обсъжда връзка с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

 Предвид изложеното заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде отменена.

С оглед липсата на искане за присъждане на разноски, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася по такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, ІІ едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 2103/ 20.09.2017 г. на Д.В.Т., ЕГН **********,***, Заповед № 17 – 0265 – 000194 от 08.08.2017 г. на Младши автоконтрольор при ОДМВР - Добрич, РУ Генерал Тошево, *****, с която е заповядано на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налагане на Д.В.Т. на принудителна административна мярка чрез прекратяване на регистрацията на ППС влекач МАН с рег. № ЕВ2673АР, с прикачено полуремарке с рег. № *****, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 250 дни.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                        СЪДИЯ: