Р Е Ш Е Н И Е

 

461/21.11.2017г., град Добрич

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

          

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

         

При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря Веселина Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.а.н.х.д. № 520/2017 год. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „*****“ ЕООД, със седалище и адрес в управление в гр.Добрич, бул. „25-септември“ № 57, ЕИК *****, представлявано от управителя Шеймънс П.Г., срещу решение № 268 от 07.07.2017г., постановено по нахд № 689/2017г. по описа на Районен съд  - Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 28-0000008/24.01.2017г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Добрич.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Не се споделя извода на съда, че административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана за извършителство, а не за допустителство, тъй като терминът „допуснал“ е използван в самото НП. Твърди се, че никъде в сочената за нарушена правна норма на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, както и в административнонаказателната разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвПр, въз основа на която е санкционирано дружеството – превозвач, не се говори за допустителство, а съгласно чл.10 от ЗАНН допустителството при административните нарушения се наказва само в предвидените от закона случаи, поради което наказващият орган е дал погрешна правна квалификация на деянието. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

 Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Добрич, оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище по делото.

           Представителят на ОП - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че са налице безспорни и категорични доказателства за извършеното административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.      

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:  

           С процесното наказателно постановление касаторът е наказан за това, че при извършена на 20.12.2016г. комплексна проверка по документи от длъжностни лица на ОО “АА” – Добрич е установено, че дружеството в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз № 13402 за международен автомобилен превоз на товари, е допуснал извършването на международен превоз на товари с МПС марка Рено с рег.№ В 9830 ВВ, видно от CMR № 1732303/09.08.2016г., за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност ( издаденият знак за първоначален технически преглед е валиден до 05.08.2016г.). В НП е посочено, че изпълнителното деяние представлява нарушение на чл. 57, ал.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, като на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр на превозвача е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице безспорни доказателства за извършеното нарушение, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Обсъдил е възражението за несъставомерност на деянието поради липса на предвидена в закона отговорност за допустителство и го е отхвърлил с мотива, че в обстоятелствената част на НП непрецизно е конкретизирана формата на изпълнителното деяние като „допуснал извършването на обществен превоз“ вместо „организирал извършването на обществен превоз“. Приел е, че самото нарушение се състои в „извършване“, а не в „допускане“, както е посочено в НП, но използваният от наказващия орган израз не е опорочил индивидуализацията на нарушението и не е ограничил правото на защита на санкционираното лице, което е разбрало в достатъчна степен за какво точно противоправно действие е привлечено към административно наказателна отговорност и в какво точно се изразява самото нарушение. Счел е за неоснователно и възражението за маловажност на деянието, тъй като извършването на превоз на товари с МПС, за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, застрашава живота и здравето не само на водача, но и на останалите участници в движението, което изключва извода за незначителна обществена опасност на правонарушението. По изложените съображения съдът е приел, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е индивидуализирал наказанието, поради което не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно. При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира наличието на съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, водещи до отмяна на решението. В хода на съдебното производство районният съд е събрал всички допустими, необходими и относими доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства и въз основа на тяхната внимателна и задълбочена преценка е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи, които съответстват на материалния закон и данните по делото.  

Не се споделя възражението на касатора, че неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за допустителство по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на Министерството на транспорта и съобщенията във вр. с чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Съгласно цитираната в наказателното постановление нарушена норма на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.  

Според чл.2, ал.1 от същата наредба международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице. От това следва, че задължението за наличие на валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС, с което се извършва превозът, е на превозвача, т.е. на търговското дружество, което е получило лиценз, а не на друго лице и правилно административно-наказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на касатора като извършител.

Действително при описанието на изпълнителното деяние, което се изразява в извършване на превоз без валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, неправилно е посочено, че дружеството е допуснало извършването на превоза. Използваният израз е неточен, тъй като в качеството си на превозвач дружеството не допуска, а самото то извършва превоза (превозът се извършва от името и за сметка на дружеството) като титуляр на лиценза за извършване на международен превоз на товари. Тази нередовност обаче не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, тъй като самата нарушена норма на чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. ясно и категорично сочи, че отговорността за липсата на валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност е на притежателя на лиценза за извършване на превоза, а не на наетия от него шофьор. 

Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И  :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решение 268/07.07.2017г., постановено по н.а.х.д. № 689/2017г. по описа на Районен съд - Добрич.

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: