Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 468

27.11. 2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на седми ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя административно дело № 517 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.26, ал.10 от Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата.

Образувано е по жалба на „Медиахелп“ ООД, ЕИК 831737583, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 23, представлявано от М.К.С. – управител, подадена чрез адв. Н.А.- ВАК със съдебен адрес ***, срещу мълчалив отказ на директора на Областно пътно управление Добрич към Агенция „Пътна инфраструктура“ да удовлетвори искане на жалбоподателя, обективирано в заявление с вх. № 53-00-775/09.08.2017г. за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение по път І-9, „Границата -Дуранкулак-Варна“, км.52 +550 ляво или да издаде ново разрешение.

І. Становища на страните

Жалбоподателят счита, че ответникът е формирал мълчалив отказ, тъй като изобщо не се бил произнесъл по заявлението на „Медиахелп“ ООД от 09.08.2017г.. Оспорва отказа с твърденията, че са налице предпоставките, както за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя (РСПП), така и за издаване на ново РСПП. Сочи факта, че дружеството е извършило авансово плащане за цялата 2017г. за специалното ползване на пътя, за което имало издадено предходно разрешение № 1237/06.07.2007г. Прави искане отказът да бъде отменен, а директорът на Областно пътно управление Добрич да бъде задължен да преиздаде разрешението или да издаде ново такова. Процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на направените разноски по делото от 50 лв. – платена държавна такса.

Ответникът, директорът на Областно пътно управление Добрич представя преписката с молба с вх. № 1235/12.09.2017г., в която не изразява становище. С молба от 03.11.2017г. ответникът заявява, че е представил цялата административна преписка по жалбата на „Медиахелп“ ООД.

ІІ. От  фактическа страна

По делото се установява, че в полза на жалбоподателя е било издадено разрешение № 737/14.06.2006г. за специално ползване на път І-9, км 52+550 ляво за срок от една година чрез изграждане на един брой рекламно съоръжение. След изтичане на едногодишния срок в полза на жалбоподателя е било издадено разрешение № 1237/06.07.2007г., с което е било позволено дружеството да експлоатира рекламно съоръжение от 12 кв.м. в обхвата на същия път -  І-9, км 52+550 ляво. В разрешението не е посочен срок, за който се издава.

С уведомително писмо с рег.ПТР-03-373/02.12.2013г. директорът на Областно пътно управление Добрич, адресирано до собствениците на рекламни съоръжени по път І-9 „ Границата-Дуранкулак-Варна“, в което е упоменат и процесния участък от пътя, ползван от жалбоподателя по силата на Разрешение за експлоатация № 1237/06.07.2007г., е заявено, че визираните в писмото безсрочни разрешения за експлоатация се променят в срочни и са валидни до 26.06.2017г. Посочено е, че тази промяна е настъпила  във връзка с изменение и допълнение на Закона за пътищата и на Наредбата за специално ползване на пътя. Ответникът представя по делото обратна разписка, в която е удостоверено, че писмото е получено на 03.12.2013г. от представител на дружеството на адреса му на управление.

Не се установява точната дата, но е видно, че преди 31.03.2017г. ответникът е изпратил писмо до жалбоподателя, с което му напомня, че дължимата за 2017г. такса за ползване на пътя е 700лв. и че ако същата бъде платена до 31.03.2017г. таксата е 665 лв., поради предвидената 5 % отстъпка.

Жалбоподателят представя по делото квитанция и платежно нареждане от 20.01.2017г., установяващи, че е превел по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 665 лв. за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.

С писмо с рег. № 53-00-722/31.07.2017г., директорът на ОПУ-Добрич  уведомява „Медиахелп“ ООД, че следва да демонтира рекламното си съоръжение, понеже не е поискано в срок до 26.06.2017г., преиздаване на разрешението за експлоатация. Това писмо е получено от жалбоподателя на 02.08.2017г.

На 09.08.2017г. „Медиахелп“ ООД подава заявление с рег. № 53-00-775 до ОПУ-Добрич, в което прави искане за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътя, а ако такова не бъде преиздадено, прави искане да му се издаде ново разрешение.

Директорът на ОПУ-Добрич е отговорил на заявлението с писмо с изх. № 53-00-875/01.09.2017г., в което е посочил, че издаденото разрешение за специално ползване на пътя с № 1237/06.07.2007г. било невалидно, считано от 26.06.2017г., рекламното съоръжение стояло незаконно в обхвата на пътя и ако не бъдело демонтирано, щял да бъде изготвен акт за установяване на административно нарушение, съгласно Наредбата за специално ползване на пътищата и Закона за пътищата.

На 08.09.2017г. „Медиахелп“ ООД е подало жалба до съда чрез директора на ОПУ-Добрич. Жалбата е срещу мълчалив отказ да се преиздаде разрешение за специално ползване на пътя, както и срещу мълчалив отказ да се издаде ново разрешение за специално ползване на пътя.

ІІІ. От правна страна

Жалбата е частично допустима и основателна.

В чл.26, ал.10 от Закона за пътищата е предвидена възможността отказите за издаване на разрешения за специално ползване на пътя – изрични или мълчаливи да могат да се оспорват пред съд, т.е. те са индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. В случая безспорно е налице подобно засягане на интересите на жалбоподателя, който е ползвал пътя чрез експлоатация с рекламно съоръжение.

Жалбоподателят счита, че директорът на ОПУ-Добрич е формирал мълчалив отказ да преиздаде разрешение или да издаде ново разрешение на специално ползване на пътя (РСПП).

Съобразно установения принцип на служебното начало по чл.9, ал.4 от АПК, съдът не е обвързан от правна квалификация на жалбоподателя, а е длъжен да укаже съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството.

Воден от този принцип съдът намира, че следва да разгледа жалбата по отношение на всяко едно от направените от жалбоподателя две искания към административния орган, тъй като самото производството пред административния орган е било образувано със заявление с рег. № 53-00-775 / 09.08.2017г., адресирано до директора на Областно пътно управление –Добрич ( ОПУ-Добрич), в което жалбоподателят е направил две искания.

Първото искане на „Медиахелп“ ООД е за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътя и то черпи правното си основание от чл.17б, ал.1 от НСПП. Съгласно цитираната разпоредба, не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. За целта собственикът на рекламното съоръжение подава искане пред компетентния орган по чл. 5 или по електронен път по реда на чл. 5а.

Второто искане на жалбоподателя е алтернативно - ако разрешението не бъде преиздадено да му се издаде ново разрешение. Това искане черпи правото си основание от чл.16, ал.1, изр.1 от НСПП, съгласно който разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение се издава по искане на заинтересуваното лице при изпълнение на условията в разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение.

1. Жалбата е допустима, а разгледана по същество –основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея, по отношение на първото искане, черпещо правното си основание по чл.17б, ал.1 от НСПП и което е за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътя. Съдът приема, че по това искане ответникът се е произнесъл с индивидуален административен акт, обективиран в  писмото с изх. № 53-00-875/01.09.2017г. В съдържанието на писмото е посочено първо, че се издава по заявлението на жалбоподателя от 09.08.2017г. и второ, че издаденото на дружеството разрешение за специално ползване на пътя е изтекло на 26.06.2017г. Затова съдът намира, че с това писмо директорът на ОПУ-Добрич е постановил изричен отказ да разгледа по същество искане за преиздаване на РСПП, поради просрочие, понеже нормата на чл.17б, ал.1, изр.  от НСПП предвижда срок, в който да се заяви преиздаване на разрешението. Нормата гласи, че не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението.

Съдът намира, че така формираният отказ на директорът на ОПУ-Добрич е нищожен, тъй като същият не разполага с компетентност на разгледа искането, което е видно от текста на чл.17б, ал.1, изр.2 във вр. с чл.5 от НСПП, които определят кой е компетентният да разгледа искането.

Според чл.17б, ал.1, изр.2 от НСПП, за целта собственикът на рекламното съоръжение подава искане пред компетентния орган по чл. 5 или по електронен път по реда на чл. 5а.

В чл.5 от НСПП компетентността на органите е определена в зависимост от класификацията на пътя по чл.6 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата.

 И съгласно чл.5, ал.2, т.1 от НСПП, за автомагистралите, скоростните пътища и републиканските пътища І клас компетентен е управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията. А съгласно т.2 на ал.2 от чл.5 от НСПП директорът на съответното областно пътно управление, ако има упълномощаване от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" въз основа на решение на управителния съвет е компетентен да издава разрешенията за специално ползване на пътя  за републиканските пътища II и III клас.

В случая подобно упълномощаване има, видно от представеното по делото пълномощно на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ от 28.07.2014г. , дадено на инж. Георги Стратиев - директор на ОПУ-Добрич, но в него, в т.8 изрично е упомената компетентността само по отношение на републиканските пътища от ІІ и ІІІ клас ( с изключение на приравнените към І клас второкласни пътища) по чл.26, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата, попадащи на територията на ОПУ-Добрич и  с изключение на разрешенията по чл.26, ал.2, т., б.“а“ от Закона за пътищата.

От Списък на републиканските пътища, утвърден с Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, обн. в ДВ бр.109/2004г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г., се установява, че процесният път 9 е класифициран като републикански път І клас.  Директорът на ОПУ-Добрич не разполага с компетентност да издаде ново разрешение по чл.16 от НСПП, тъй като видно от преписката жалбоподателят експлоатира рекламно съоръжение на републикански път от Първи клас, обозначен: път І-9, „Границата-Дуранкулак-Варна.“

Съдът намира, че следва да обяви нищожността на писмото с изх. № 53-00-875/01.09.2017г. на ответника, с което той изрично се е произнесъл по  заявлението на жалбоподателя от 09.08.2017г. за преиздаване на РСПП, тъй като с това писмо се създава привидност, че директорът на ОПУ-Добрич разполага с компетентност да разгледа искането, съответно да го уважи или отхвърли.

Липсата на компетентност е винаги основание за нищожност на акта, а нищожността следва да се обяви, съгласно чл.168, ал.2 от АПК, дори и да липсва искане за това.

2. По отношение на второто искане на жалбоподателя да му бъде издадено ново разрешение за СПП ответникът не се е произнесъл, но съдът намира, че същият не е формирал мълчалив отказ, тъй като не е бил компетентен да го формира по съображенията, изложени по-горе.

Според чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за  мълчалив отказ, но наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол.

След като компетентността на органа не е налице, същият не може да формира и мълчалив отказ. Жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане като подадена срещу негоден предмет, т.е. срещу липсващ мълчалив отказ.

    Дори и ответникът да не е разполагал с компетентността по чл.26 от Закона за пътищата да преиздаде, или да издаде ново разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, същият по силата на чл.31, ал.2 от АПК е бил длъжен незабавно да препрати заявлението на жалбоподателя с вх. № 53-00-775/09.08.2017г. на компетентният да го разгледа административен орган - Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията. В резултата от неизпълнение на задължението на ответника по чл.31, ал.2 от АПК, съдът следва да изпрати преписката на Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за произнасяне по заявлението на „Медиахелп“ ООД от 09.08.2017г.

      Жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски за държавна такса от 50 лв. Същите ме се следват в пълния размер, с оглед резултата от настоящото производство.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд – Добрич

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на писмо с изх. № 53-00-875/01.09.2017г. на директора на Областно пътно управление – Добрич, постановено по заявление на  Медиахелп“ ООД с рег. № 53-00-775 / 09.08.2017г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Медиахелп“ ООД в частта й срещу мълчалив отказ на директора на ОПУ-Добрич по заявление на „Медиахелп“ ООД с рег. № 53-00-775 / 09.08.2017г., адресирано до директора на Областно пътно управление –Добрич за издаване на ново разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение.

ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" по компетентност за произнасяне в сроковете по чл.26 от Закона за пътищата и по двете искания на  Медиахелп“ ООД, обективирани в  заявление с рег. № 53-00-775 / 09.08.2017г.

  ОСЪЖДА Областно пътно управление – Добрич да заплати на „Медиахелп“ ООД, ЕИК 831737583, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 23, представлявано от М.К.С. – управител СУМАТА от 50 (петдесет) лева – разноски по делото за държавна такса.

  Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.             

 

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: