Р Е Ш Е Н И Е

 

429 / 01.11.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на трети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Сандева

ЧЛЕНОВЕ:       Нели Каменска

                             Ромео Симеонов

 

при участието на секретаря, Мария Михалева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска канд № 515 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Бялата лагуна“ с.Топола Община Каварна, с ЕИК 124601487, представлявано от С.Д.С., подадена чрез адв.П.А. – ДАК срещу решение от 22.06.2017г. по нахд № 60/2017г. по описа на Районен съд гр.Каварна, с което е изменено наказателно постановление № РД-02-32-2/ 18.02.2016г., издадено от зам.-министъра на МРРБ.

Касаторът счита, че решението на Районен съд Каварна е  незаконосъобразно, поради това, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати множество процесуални нарушения, а наказателното постановление противоречи на материалния закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.П.А. заявява, че поддържа жалбата и моли решението и наказателното постановление да бъдат отменени.

Ответникът – Министерство на туризма, представляван от адв.В.С.счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно и моли то да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Добрич счита, че решението е законосъобразно и пледира оставянето му в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

 С оспореното решение съдът е изменил  наказателно постановление № РД-02-32-2/ 18.02.2016г., издадено от зам.-министъра на МРРБ, с което на „Бялата лагуна“ АД за нарушение на чл.10, ал.8 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, на основание чл.23 от същия закон е наложена имуществена санкция от 30 000 лв. като е намалил санкцията на 10 000 лв. минимума, предвиден в санкционната разпоредба на закона.

Производството пред районния съд е образувано след постановяване на решение № 79/27.02.2017г. по канд № 24/2017г. на Административен съд-Добрич, с което е отменено решение № 98/02.11.2016г., постановено по нахд № 103/2016г. на Районен съд - Каварна и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания да бъде изискана цялата административно-наказателна преписка, вкл. и доказателствата за констатиране и извършване на нарушението.

От събраните по делото доказателства при първоначалното му и повторно разглеждане се установява, че на 23.09.2015г. срещу “Бялата лагуна“ АД, в качеството му на ползувател на обект изключителна държавна собственост – морски плаж „СБА“, находящ се в община Каварна, е поставило върху морския плаж допълнителни търговски площи около заведения за бързо хранене в размер на 295,10 кв.м., с което е нарушило допустимата за разполагане на допълнителни търговски площи от 2 % от площта на морския плаж. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.10, ал.8 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Въз основа на така съставения акт на 18.02.2016г. заместник- министърът на МРРБ е издал наказателно постановление № РД-02-32-2, с което за нарушаване на чл.10, ал.8 от ЗУЧК на основание чл.23 от с.з. е наложил на дружеството имуществена санкция от 30 000 лв.

За да измени наказателното постановление съдът е приел за установена горната фактическа обстановка след извършване на цялостен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е обсъдил всяко едно от възраженията на административнонаказания и е приел, че те са неоснователни, тъй като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на деянието, съдът е приел също, че то е безспорно установено при извършената на 19.07.2015г. проверка чрез извършване на геодезически мониторинг и на 12.08.2015г., когато е извършена последваща проверка. Съдът е приел, че с писмените доказателства по делото е установен размерът на е установена  общата площ на плажа от 4 896 кв.м. и размера на разположените допълнителни търговски площи от 295,10 кв.м. Приел е, че допълнително разположените на тази площ търговски площи заемат 6,025 % от площта на морския плаж, така както правилно е посочено и в наказателното постановление. Тези факти според районния съд са достатъчни за доказване извършено нарушение на чл.10, ал.8 от ЗУЧК, според който към обектите за бързо обслужване по ал. 4, т. 2, буква "б" се допуска ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по ал. 7, която не може да заема повече от 2 на сто от площта на морския плаж.

Съдът е извършил и проверката по чл.27, ал.2 от ЗАНН , при която е преценил, че наложената имуществена санкция от 30 000 лв. по чл.23 от ЗУЧК  е в явно несправедлив размер, поради което е намалил размера на санкцията до минимума, предвиден в нормата на чл.23 то ЗУЧК.

Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения след валидно упражнено право на жалба и не е налице касационното основание за отмяна по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, на което се е позовал фактически жалбоподателят.

Възраженията за допуснати процесуални нарушения при издаване на акта наказателното постановление са били направени пред районния съд, който обосновано ги е разгледал и обосновано отхвърлил като неоснователни.

По отношение на възражението, че размера на имуществената санкция бил дописан с ръкописен текст, Административен съд Добрич се е произнесъл с решение № 79/27.02.2017г. по канд № 24/2017г., че вписването на ръкописен текст в наказателното постановление не е процесуално нарушение, тъй като законът не поставя изискване по какъв начин да се изпише текстът на наказателното постановление- печатно, ръкописно или смесено.

Поради липса на касационни основания за отмяна, касационната жалба е неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2  от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд, в касационен състав

 

                              Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 72 от 22.06.2017 г., постановено по нахд № 60/2017г. по описа на Районен съд гр.Каварна.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: