Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………./13.12.2017г., гр.Добрич

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

          при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 513/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

          Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

          Образувано е по жалба на ЕТ “Н.М.” с БУЛСТАТ 124047995 със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. “Генерал Колев” № 76, вх.Б, ет.4, ап.9, представляван от Н.Г.М., срещу отказ за изменение на кадастралната карта по отношение на ПИ с идентификатор 23769.501.345.1 по КК на с.Дропла, община Балчик по подадено от него заявление с вх.№ РД-05-683/29.06.2016г., обективиран в писмо с изх.№ 17-386/26.07.2017г. на началника на СГКК – Добрич. Излагат се обстоятелства, че жалбоподателят е собственик на сграда “кантар”, придобита от имуществото на бившите организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в тогавашния парцел І-3 кв.28 по регулационния план на с.Дропла, като във връзка с предстояща процедура по закупуване на земята, върху която е построена сградата, е подал искане за изменение на кадастралната карта. Твърди се, че неправилно административният орган е мотивирал отказа си с подаденото възражение от заинтересованата страна Областна дирекция “Земеделие” – Добрич, тъй като то не е свързано с конкретната административна процедура. Твърди се, че заинтересованото лице е имало право да оспори правилността на административната процедура само с мотиви, касаещи правата на държавата върху имота, каквито всъщност няма във възражението. Оспорва се и правото на собственост на държавата върху земята по съображения, че процесният поземлен имот, върху който е разположена сградата на жалбоподателя, попада в границите на регулационния план на селото и е урбанизирана територия, поради което би следвало да е общинска, а не държавна собственост. Иска се отмяна на обжалвания отказ като неправилен и незаконосъобразен и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, както и присъждане на сторените разноски по делото.      

          Ответникът – началникът на СГКК, оспорва основателността на жалбата по подробно изложени в писмено становище съображения. Твърди, че в имотния регистър към КК като собственик на ПИ с идентификатор 23769.501.245 по КК на с.Дропла, общ. Балчик е записана държавата на основание съдебно решение № 75/16.07.2015г. на ВКС, вписано под № 90, т.І, рег.№ 528/09.03.2016г. на СВ – Балчик. Правата на държавата по отношение на земеделските земи се упражняват от министъра на земеделието, храните и горите, който е делегирал правомощията си в производства по изменение на КККР на директорите на областните дирекции “Земеделие”, поради което правилно административният орган е изпратил уведомление по чл.70 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри на директора на ОД “Земеделие” – Добрич. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че възраженията на ОД “Земеделие” – Добрич могат да бъдат свързани само с правата на собственост на държавата, тъй като няма законова пречка заинтересованите лица да правят всякакъв вид възражения. Твърди се също, че не са налице материалноправните предпоставки за изменение на КК поради грешка или непълнота, тъй като и в двата случая се изисква грешката или непълнотата да е съществувала към момента на одобряване на КККР, а от доказателствата по административната преписка се установява, че сграда с параметрите на тази, която заявителят е поискал да бъде отразена в КК, нито е съществувала, нито съществува към настоящия момент. Иска отхвърляне на жалбата, като същевременно прави възражение за прекомерност на платените от жалбоподателя разноски.

          Заинтересованата страна – държавата, чрез министъра на земеделието, храните и горите, не изразява конкретно становище по основателността на жалбата. В два писмени отговора по жалбата сочи единствено, че теренът, върху която е построена сградата, чието изменение се иска, е държавна собственост по силата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и въз основа на съдебно решение на ВКС, като законосъобразността на обжалвания акт предоставя на преценката на съда.

          Добричкият административен съд, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, прие за установено следното :

          Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От приложеното по делото заверено копие на нотариален акт № 43, т.І, рег. № 252, дело № 37/2016г. е видно, че по силата на договор за покупко – продажба от 03.02.2016г. ЕТ “Н.М.” е придобил от Кольо и Замфирка Стоянови собствеността върху масивна сграда – кантар със застроена площ от 15 кв.м., с прилежащи навеси от двете страни на сградата, със застроена площ от по 48, 00 кв.м., представляващи сграда с идентификатор 23769.501.345.1 по КККР на с.Дропла, общ.Балчик, ведно с правото на строеж върху прилежащия терен.    

 На 20.06.2017г. жалбоподателят е подал до СГКК – Добрич заявление № 01-183957/20.06.2017г. (л.30), с което е поискал на основание чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР да бъде допуснато изменение на КККР на с.Дропла, общ. Балчик по отношение на промишлена сграда (кантар) с площ от 15 кв.м., съставляваща ПИ с идентификатор 23769.501.345.1 по КК на с.Дропла, общ. Балчик, състоящо се в промяна на границите (контурите) и площта на сградата от 15 кв.м. на 97 кв.м. чрез присъединяване на площта на двата навеса към нея. Към заявлението е приложен проект за изменение на кадастралната карта поради непълнота или грешка (л.34), в който старите граници на сградата са зачертани с кръстчета, а новите са очертани с плътни черни линии, като кантарът и навесите са обединени в една обща сграда. В обяснителната записка към проекта е посочено, че изменението е направено на базата на данните от преките полеви замервания, като целта на преписката е изработване на необходимите  графични и текстови материали за представяне на данни по чл.54а, ал.2 от ЗКИР.   

Съгласно записванията в КРНИ поземлен имот с идентификатор 23769.501.345, върху който попада процесната сграда, е собственост на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, по силата на съдебно решение № 75/16.07.2015г. по гр.д. № 6599/2014г. по описа на ВКС, ІІ г.о., с което по отношение на жалбоподателя е признато правото на държавна собственост върху част от горепосочения поземлен имот на основание чл.45, ал.10 от ЗСПЗЗ.    

С уведомление с изх.№ 24-12588/28.06.2017г. началникът на СГКК – Добрич е уведомил ОД “Земеделие” – Добрич за започналото административно производство. Уведомлението ведно със скица – проект за изменението е получено в дирекцията на 30.06.2017г. съгласно известие за доставяне на л.40 от делото.

На 06.07.2017г. директорът на ОД “Земеделие” – Добрич е подал възражение с вх.№ 07-8593/06.07.2017г., в което са изложени обстоятелства, че според графичната и текстовата документация към кадастрален и регулационен план на стопански двор с.Дропла от 1996г. в частта на парцел І, в кв.32 (идентичен с ПИ № 23769.501.345 по КК на същото населено място) процесната сграда – кантар е отразена като 1 бр. МС № 6 с 2 броя прилежащи навеси от двете страни на сградата и при отреждането на парцел за тази сграда нормативно необходимата прилежаща площ е определена върху застроена площ от 97 кв.м., но при извършената проверка на място е установено, че понастоящем от прилежащите навеси (без стени) са останали само колоните и полуразрушени покриви. Посочено е още, че при проверката е устаноновено наличието на новоизградени обекти в имота – част от масивна ограда, която продължава в източна посока и едноетажна сграда, разположени по северната граница на сграда кантар с навеси“, които не са част от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са описани и отразени в документацията при отреждането на УПИ (парцел) І, кв.32 по плана на с.Дропла, общ. Балчик, с оглед на което се изразява несъгласие и се възразява срещу започналото производство по изменение на кадастралната карта. Към възражението са приложени скици - извадки от плана на стопанския двор на с.Дропла от 1996 г., както и снимки от сегашното фактическо състояние на имота и сградите в него.     

Именно въз основа на това възражение началникът на СГГК – Добрич е издал оспорения отказ с изх.№ 17-386/26.07.2017г., излагайки мотиви, че предвид новоизвършеното строителство в държавния имот ОД “Земеделие” – Добрич е изразила несъгласие със започнатото административно производство и исканото изменение ще се реализира след получаване на съгласие от собственика на земята. Отказът е връчен на жалбоподателя на 03.08.2017г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.50).   

Съответни на приложените към административната преписка писмени доказателства са констатациите на вещото лице по назначената по делото съдебно техническа експертиза, според които ПИ с пл. № 23769.501.345 по действащата КК на с.Дропла, общ.Балчик, върху който е изградена процесната сграда с пл.№ 23769.501.345.1, предмет на оспорения отказ, е част от бившия стопански двор на с.Дропла, общ.Балчик. През 1994г. е изработен кадастрален план на стопанския двор на с.Дропла, по който земята попада в няколко застроени и незастроени имота, отразени на приложение № 3 към заключението. По този план сградата на кантара (настоящ ПИ 345.1) е нанесена като масивна правоъгълна сграда с пл. № 98 със ЗП от 20 кв.м. Двустранно на сградата на кантара с прекъснати линии са нанесени два навеса с пл. №№ съответно 102 и 103 с размери около 35 кв.м. и 42 кв.м. съгласно приложение № 3 към заключението на вещото лице. През 1995г. е изработен нов кадастрален план на стопанския двор, който не се съхранява в община Балчик, но въз основа на него е изработен частичен регулационен план, с който поради ликвидацията на стопанството се прокарват улици и се образуват парцели със и без застрояване. По този кадастрален план сегашният ПИ 345 попада в границите на много по-голям по площ имот с пл.№ 3, разположен в североизточната част на стопанския двор. Сградата на кантара е отразена като масивна сграда № 6, като двустранно на нея с прекъснати линии са очертани двата навеса без отделни планоснимачни номера. Парцел І-3 в кв.32 с площ от 891 кв.м., който е напълно идентичен с настоящ ПИ 345, е обособен като прилежаща площ на процесната сграда с кантар съгласно приложение № 4 към заключението на вещото лице. В обяснителната записка за определяне на прилежащата площ площта на навесите не е посочена отделно, а заедно с площта на масивната сграда между тях, като именно върху общата им площ от около 97 кв.м. е определена и прилежащата площ, която е отредена за сградата (кантар с инв.№ 6). През 1996 г. е изработен кадастрален и частичен регулационен план на група квартали в бившия стопански двор на с.Дропла, по който няма промяна в отреждането на поземления имот за парцел І-3 в кв.32 с площ от 891 кв.м. Няма промяна и в кадастралното отразяване на кантара и двата навеса към него, които са нанесени със същите параметри и контурни линии видно от приложение № 6 към заключението. През 2003г. е одобрена кадастралната карта на с.Дропла, общ. Балчик, по която границите на поземлените имоти в бившия стопански двор са нанесени по регулационните линии на парцелите по регулационния план от 1996 г., в т.ч. и на парцел І-3 в кв.32, който получава идентификатор 23769.501.345 с площ от 891 кв.м. По тази карта процесната сграда е отразена като имот с идентификатор 23769.501.345.1 с площ от 15 кв.м. и с размери 3,40 м/4,45 м. Сградата е с правоъгълна форма в план, разположена почти централно в поземления имот, като навесите от двете страни на кантара не са нанесени. От извършения оглед на място вещото лице е установило, че към момента сграда 345.1 се състои от едно работно помещение (кантар) и два навеса на изток и на запад от него от по 38 кв.м., с обща застроена площ от 90 кв.м., а не както е показано в скицата – проект за изменение – общо 97 кв.м. Двата навеса са симетрично разположени спрямо работното помещение и имат еднакви размери в план, като понастоящем покривната им конструкция е силно амортизирана. Обектът е неизползваем от времето на ликвидацията на стопанството, като машинната част и дограмата са демонтирани. Навесите имат обща носеща конструкция (стоманобетонни колони и греди) с кантара, настоящ имот 345.1, като на север граничат с посочените във възражението едноетажна постройка и масивна ограда. Според мнението на вещото лице навесите са част от наземния етаж на сградата, тъй като имат покрив, като външните ъгли на колоните им, които оформят неоградено със стени (отворено) покрито пространство, представляват подробни точки, които определят границите на сградата върху терена, поради което и на основание чл.4, ал.4 от Наредба № РД-02-20-15/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в сила от 13.01.2017г.), във вр. §1, т.3 и т.13 от ДР на същата наредба следва да бъдат нанесени в кадастъра заедно с кантара между тях като една обща застроена площ. От изслушването на вещото лице пред съда е видно, че при съпоставката между кадастралните планове от 1994г. и 1996г. и съществуващото положение на място е констатирано различие, тъй като на място кантарът и навесите не са на една линия, като работното помещение е навътре от навесите и от север, и от юг, докато по кадастралните планове сградата на кантара излиза от линията на навесите на север. При огледа на място не са открити следи от преустройства, които да водят до промяна в застроената площ на кантара, поради което вещото лице е дало заключение, че още при изграждането си кантарът е бил навътре от двата прилежащи навеса и неправилно по старите кадастрални планове северната му страна е била нанесена извън линията на навесите. Същевременно вещото лице е дало заключение, че искането за изменение обхваща само кантарът и двата навеса встрани от него и не засяга новопростроените в имота обекти – масивна ограда и едноетажна сграда, разположена на северната граница на кантара, което е обективно невъзможно, след като контурът на кантара е изнесен на север, където понастоящем се намира новото строителство в имота. В тази си част заключението на вещото лице е необосновано и немотивирано и не се подкрепя от другите доказателства по делото, поради което съдът не го възприема. В останалата си част експертизата отговаря на данните по делото и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира като обективно и компетентно изготвена. 

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

          Оспореният отказ е издаден в производство по чл.51, ал.3, във  вр. чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 от ЗКИР, съгласно които одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят по заявление от собственик в случаите, когато съдържат непълноти или грешки, като непълнотите и грешките се допълват или поправят от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и КРНИ.

За да допусне изменение на кадастралната карта по този ред, административният орган е длъжен да прецени преди това дали непълнотата или грешката не са свързани със спор за материално право съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР, като уведоми за това всички заинтересовани лица, които са засегнати от исканото изменение.

Съгласно § 1, т.13 от ДР на ЗКИР заинтересувани лица по смисъла на ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. За наличието на такива права се съди преди всичко от записванията в кадастралните регистри на недвижимите имоти, данните от които са доказателство за обстоятелствата, вписани в тях, в т.ч. и за собствеността съгласно чл.2, ал.5 от ЗКИР.

В случая исканото изменение се състои в промяна на очертанията на съществуваща сграда чрез приобщаване на изградените от двете й страни навеси към застроения обем на сградата, което неминуемо засяга правата на собственика на терена, върху който тя е построена, защото води до увеличаване на площта й от 15 кв.м. на 97 кв.м. и на практика до нанасяне на съвсем нов обект в кадастъра.

От данните в КРНИ е видно, че имотът, върху който попада сградата, е записан като собственост на държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че земята не е държавна, а общинска собственост, тъй като представлява урбанизирана територия и попада в регулационните граници на населеното място. Този въпрос е разрешен с влязло в сила съдебно решение на ВКС, което е задължително за съда и страните по него и не подлежи на пререшаване съгласно чл.297 и чл.299 от ГПК. В мотивите към това решение изрично е посочено, че правото на държавата върху терена като част от бивш стопански двор на ТКЗС произтича от разпоредбата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост, като стопанисването, управлението и разпореждането се извършва от министъра на земеделието, храните и горите. При това положение правилно и законосъобразно административният орган е съобщил за започналото административно производство на ОДЗ – Добрич като специализирана териториална администрация към МЗХГ съгласно чл.33, ал.1 от ЗСПЗЗ.

          От доказателствата по делото е видно, че заинтересованото лице е подало възражение срещу исканото изменение. Действително с това възражение не е заявен конкретен материално правен спор, но е изразено несъгласие с наличието на новоизградени обекти в имота, които не са описани и нанесени при отреждането на имота като прилежаща площ към процесната сграда („кантар с навеси“). Вярно е, че така изразеното несъгласие е неясно и неточно формулирано, но от доказателствата по делото и по-конкретно от съдебно техническата експертиза е видно, че действителното фактическо положение не отговаря на отразеното в проекта за изменение на КК, защото съществуващият на място кантар е разположен навътре от север и от юг от двата прилежащи навеса, които на север граничат с новоизградените обекти (едноетажна сграда и ограда), докато на проекта за изменение северната страна на кантара излиза извън линията на навесите, което неминуемо застъпва новото строителство в съседство. Действително вещото лице по съдебно – техническата експертиза е заявило, че искането за изменение не засяга новоизградените обекти, посочени във възражението на ОДЗ – Добрич, но с оглед на изложените по-горе съображения съдът не кредитира заключението му в тази част, защото то противоречи на собствените му констатации, направени въз основа на извършения оглед и измерване на място, както и на останалите писмени доказателства по делото. При положение, че линията на навесите тангира с новото строителство в имота, то няма как предложеният проект за изменение и в частност издаването на сградата на кантара на север да не засяга това строителство. Именно това е имала предвид и заинтересованата страна, която във възражението си е наблегнала на факта, че в имота има новоизградени обекти, които са извън обема и очертанията на сградата, за която е отреден бивш парцел І в кв.32 по стария регулационен план на стопанския двор на с.Дропла от 1996г. Несъмнено в случая не е налице същински спор за материално право, както правилно е отбелязано и в жалбата, защото реално заинтересованото лице не е оспорило собственическата легитимация на жалбоподателя върху процесните кантар и навеси, а само вярното им отразяване в проекта за изменение в съответствие с очертанията им на място, но това не означава, че подаденото възражение не е следвало да бъде взето предвид при разглеждане на искането за изменение на КК поради непълнота или грешка. Съгласно легалното определение в §1, т.16 от ДР на ЗКИР непълнота или грешка са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта на урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Следователно твърденията, че исканото изменение не съответства на съществуващото положение на място, в каквато всъщност се изразяват възраженията във връзка с новоизградените обекти в имота, са от съществено значение за правилната преценка за наличието на непълнота или грешка в кадастъра. Затова, като се е позовал на тях, за да откаже исканото изменение, макар и с не толкова прецизни мотиви, административният е действал в съответствие със закона и не са налице основания за отмяна на постановения от него акт. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че сградата по проекта за изменение е с площ от 97 кв.м., докато при извършените измервания вещото лице е изчислило, че общата площ на кантара и навесите възлиза на 90 кв.м., което е още едно несъответствие с осъщественото на място строителство.    

          Целта на кадастралната карта е да представи действителното фактическо състояние. Тя представлява снимка на съществуващото в имота положение на обектите. В случая проектираното изменение не отговаря на реално изградените и съществуващи на място обекти в имота по граници и площ, поради което правилно и законосъобразно началникът на СГКК – Добрич е отказал да го одобри. Няма пречка обаче жалбоподателят да подаде ново искане за изменение, проектът към който да отразява сградата (кантар с навеси) по очертания и площ, така както е построена в действителност. В случая е налице грешка в кадастралната карта по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР, тъй като процесният обект е съществувал към момента на одобряването на КККР, но не е нанесен във вида, в който съществува на място. От доказателствата по делото е видно, че спорните навеси съставляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, които нямат самостоятелно предназначение и са свързани конструктивно и функционално с работното помещение (кантара), поради което представляват един неделим обект на кадастъра по смисъла на 23, т.2 от ЗКИР – сграда кантар с навеси, така както е прието и при парцелирането на бившия стопански двор на с.Дропла и отреждането на прилежащите площи за построените в него сгради. Без правно значение е лошото техническо състояние на кантара и в частност на покривната конструкция на навесите, защото това не изменя трайно и съществено сградата като обект на кадастъра, която подлежи на нанасяне в кадастралната карта заедно с прилежащите й навеси, но с друг проект за изменение, различен от предложения със заявление № 01-183957/20.06.2017г.                         

С оглед на изложеното и предвид на факта, че оспореният отказ е издаден от компетентния за това административен орган съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, съдът счита, че същият е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна

          В съответствие с изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.   

          Водим от горното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р Е Ш И :

         

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Н.М.” с БУЛСТАТ 124047995 със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. “Генерал Колев” № 76, вх.Б, ет.4, ап.9, представляван от Н.Г.М., срещу отказ за изменение на кадастралната карта по отношение на ПИ с идентификатор 23769.501.345.1 по КК на с.Дропла, община Балчик, обективиран в писмо с изх.№ 17-386/26.07.2017г. на началника на СГКК – Добрич.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                               Административен съдия :