Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………./гр.Добрич, 11.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

При участието на секретаря ИРЕНА Д. разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 512/2017г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

  

Производството е по реда на чл.107, във вр. чл.144 и чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на “Еврокапитал - България” ЕАД, ЕИК 130487974, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул. „Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от изпълнителния директор Д.П.Д., срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 208-1/13.06.2017г., издаден от главен специалист в отдел „МДТ“ на дирекция „ФБМДТ“ при община Генерал Тошево, потвърден с решение № 001/04.08.2017г. на началник отдел „МДТ“ при община Генерал Тошево, с който в тежест на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2014 г. -  2016г. за недвижим имот с партиден номер M107_080912, представляващ земя и сгради, находящ се в гр.Генерал Тошево, в общ размер на 14 152, 05 лева, ведно със съответните лихви за забава върху тези задължения към 13.06.2017г. в общ размер на 2565, 10 лева. В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че актът съдържа неточни и неясни констатации и е негодно основание за изпълнение на посочените в него задължения. Възразява се, че липсват мотиви относно вида и начина на изчисляване на размера на установените задължения,  в т.ч. и на задълженията за лихви. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на начислените лихви за 2014 г. Иска се отмяна на акта, както и присъждане на сторените разноски по делото.            

Ответникът по жалбата – началникът на отдел „МДТ“ при община Генерал Тошево, оспорва основателността на жалбата в писмено становище по делото. Счита, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за отмяната му. Твърди, че задълженията в оспорения акт са конкретно определени, като са посочени периодите и обектите, за които са начислени, техният размер, начинът на изчисляването им, както и начислената лихва. Оспорва възраженията за немотивираност на акта, както и за изтекла погасителна давност на лихвите за забава.    

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, както и съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, която изисква служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК е започнало по инициатива на главен специалист в отдел „МДТ“ на дирекция „ФБМДТ“ при община Генерал Тошево, който е извършил служебна проверка относно размера на дължимите местни данъци и такси от “Еврокапитал - България” ЕАД гр.Бургас за периода 2014 г. – 2016 г. При проверката е установено, че с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 031200522/25.06.2010г. дружеството е предекларирало придобит чрез апорт недвижим имот, съставляващ земя и сгради (нежилищни обекти), находящ се в гр. Генерал Тошево. След като е констатирал, че за този имот има неплатени в срок задължения, органът по приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, с който в тежест на жалбоподателя са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2014 г. – 2016 г., ведно със съответстващите им лихви за забава, начислени към 13.06.2017г., като общият размер на задълженията за ДНИ и ТБО възлиза на 14 152, 05 лева, а на лихвите върху тях – на 2 565, 10 лева. Посочено е, че дължимият данък недвижими имоти е изчислен на база данъчна основа съгласно чл.21 от ЗМДТ. Размерът на ТБО за 2014г. е определен въз основа на решение № 11-12/20.12.2013г. на ОбС – Генерал Тошево, като за 2016 г. и 2015 г. е запазен размерът от 2014 г., а именно 7%, от които 1,2 % - сметосъбиране и сметоизвозване, 3,2 % - депо и 2,6 % - чистота. Прието е, че декларираният имот попада в границите на районите, определени със заповеди на кмета на общината, в които се предоставят услугите по чл.62 от ЗМДТ и след като е констатирано, че за процесните години са подавани декларации по чл.71 от МЗДТ с вх.№№ 5802000974/21.11.2013г.; 5802000813/25.11.2014г. и 5802000872/31.11.2015г. за освобождаване от ТБО (компонент сметосъбиране и сметоизвозване), са определени задължения за ТБО само за останалите два компонента – депо и чистота. По отношение на размера на дължимите лихви е посочено, че той е съобразен с методиката на изчисляване съгласно ЗЛВДТДПДВ като сбор от основния лихвен процент и надбавка от 10 % на годишна база.   

В акта са описани в табличен вид задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за всяка една година и за всяка една от двете услуги за ТБО. В мотивите към акта са посочени също така отчетната стойност, данъчната оценка и облагаемата основа за всеки един обект – земя и сгради, като общият размер на всички задължения (главница и лихви) е изчислен на 16 717, 15 лева.

По делото са представени доказателства за изпращането на акта (така писмо с изх.№ АО-02-19-6870/13.06.2017г. по описа на община Генерал Тошево), но липсват данни за това кога той е получен от дружеството – жалбоподател.

 На 28.06.2017 г. „Еврокапитал-България“ АД е подало жалба срещу акта пред началника на отдел “МДТ” при община Генерал Тошево, който с решение № 001/04.08.2017г. я е отхвърлил (по делото не е приложена жалбата по административен ред, но данни за това се съдържат в мотивите към решението на решаващия орган по чл.155 от ДОПК). При постановяване на решението си началникът на отдел „МДТ“ е отхвърлил възраженията за немотивираност на акта. Изложил е доводи, че като фактическо основание за издаването на акта е посочено наличието на задължения за ДНИ и ТБО, а като правно основание – чл.107, ал.3 от ДОПК. Относно начислените задължения е посочил, че те са правилно определени по вид и размер, като в акта са описани услугите и периодът, за който се дължат, както и дължимите лихви за всяко едно от задълженията. Посочил е, че лихвите са изчислени след изтичане на срока за плащане на задълженията съответно за първата вноска – след 30 юни, а за втората вноска – след 31 октомври на текущата година, като лихвите включват ОЛП, определен от БНБ, плюс 10 %.                                             

Решението на решаващия орган е връчено на 08.08.2017г. на дружеството, което в законоустановения срок е обжалвало потвърдения с него АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК - така 2 бр. известие за доставяне и писмо с изх.№ АО-02-19-9167/04.08.2017г. на л.20-21 и л.27 от делото.

Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото ДД вх.№ 0312000107/12.09.2008г. по чл.17, ал.1 от ЗМДТ (отм.) и ДД вх.№ 031200522/25.06.2010г. по чл.14 от ЗМДТ, че „Еврокапитал-България“ АД е декларирало притежанието на недвижим имот, съставляващ поземлен имот № 2093 по плана на гр. Генерал Тошево на площ от 57 800 кв.м., ведно с построените в него 13 броя сгради, подробно описани в двете данъчни декларации. Собствеността върху поземления имот е придобита като апортна вноска съгласно приложения към декларацията устав на акционерното дружество, където имотът е описан като Петролна база, находяща се в гр. Генерал Тошево, ул. „В.Алексиев“ в Промишлената зона на града.   

Съгласно служебно попълнената информация в декларацията от 2010г. (л.55) поземленият имот попада в строителните граници на гр. Генерал Тошево по плана на града от 1995г. и е записан като друг терен в строителните граници на населеното място, който отстои на 1 км от републиканската пътна мрежа. В тази насока е и приложената по делото служебна скица № 780/15.11.2017г., издадена от община Генерал Тошево, съгласно която имотът е отреден за „Петрол“ – база Генерал Тошево и попада в Промишлената зона по плана на града от 1995г.                       

От данните по административната преписка се установява, че със заповед № 055/17.01.2013г. на кмета на община Генерал Тошево, издадена на основание чл.4, ал.1,3 и 4, във вр. чл.9б от ЗМДТ и чл.7, ал.1, чл.8, ал.5 от ДОПК, са определени служителите на общинска администрация – Генерал Тошево, които имат правата и задълженията на органи по приходите, сред които и длъжностното лице, издало оспорения акт – Невена Стоянова Маринова на длъжност главен специалист в отдел „МДТ“ при дирекция „БФВВК и МДТ“.  

Със заповеди №№ 986/24.10.2013г., 937/17.10.2014г. и 1155/27.10.2015г., и трите на кмета на община Генерал Тошево, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ на територията на община Генерал Тошево за времето от 2014г. до 2016 г. В т.І на тези заповеди са определени границите и районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от фирми, избрани по реда на ЗОП, а в т.ІІ – е разпоредено поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване от фирмата изпълнител и от звена на общинска администрация по райони за гр.Генерал Тошево при определена честота и периодичност на ръчното и механичното сметопочистване и поддръжка на зелени площи, тротоари, алеи и улични платна.            

От приложените към административната преписка три броя декларации по чл.18, ал.4 от НОАМДТЦУТОГТ съответно от м.ноември 2013 г., м.ноември 2014 г. и м.ноември 2015г.(л.47-48) е видно, че дружеството – жалбоподател е декларирало, че няма да ползва имота съответно през цялата 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

Съгласно решение № 12 по протокол № 11/20.12.2013г. ОбС – Генерал Тошево (л.38-40), с което е изменена и допълнена местната общинска НОАМДТЦУТОГН, основният способ за определяне на размера на ТБО за 2014 г. за нежилищни имоти на предприятия е в промили върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ съгласно приложение № 8.

От приложените по делото споразумение от 04.03.2015г. между община Генерал Тошево и община Добрич, анекс към това споразумение от 27.07.2017г., АОС № 1369/14.03.2005г., издаден от община Генерал Тошево, скица № К01341/22.04.2015г., издадена от ОСЗ – Генерал Тошево, заповед от 2015 г. за прилагане на ППАМ по чл.128, чл.129, чл.126 и чл.42 от ЗУО, издадена от РИОСВ – Варна, се установява, че община Генерал Тошево притежава депо за отпадъци на площ от 54 дка, находящо се в гр.Генерал Тошево, кв.Пастир. След включването й в Регионална система за управление на отпадъците в област Добрич през 2015 г. общината е преустановила експлоатацията на депото, като е започнала да предава отпадъците си за обезвреждане на регионалното депо за отпадъци в с.Стожер, общ.Добричка.                  

Видно от представените по делото два договора № 25/17.02.2012г. и 570/21.07.2015г., сключени между община Генерал Тошево и „А.С.А. България“ ЕООД, гр.София, и приложените към тях план – сметки и калкулации за единичните цени на извършваните услуги, общината е възложила на търговското дружество изпълнението на услугите по събиране и извозване на твърди битови отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване в гр. Генерал Тошево съответно за срок от 41 месеца, считано от 20.02.2012г. и за срок от 48 месеца, считано от 21.07.2015 г.                

От изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че декларираният от дружеството недвижим имот, съставляващ земя и 13 броя сгради, е заведен под партиден номер М107_080912, като съгласно Наредба № 10 за МДТ на територията на община Генерал Тошево и решение № 11-12/20.12.2013г. на ОбС – Генерал Тошево определеният размер за ДНИ за периода 2014 г. – 2016 г. е 2,0 на хиляда върху данъчната оценка съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, а за ТБО за нежилищни имоти на ЮЛ – 7 промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ (т.е. по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2), от които 1,2 промила – за сметосъбиране и сметоизвозване; 3,2 промила – за обезвреждане на битови отпадъци в депа или др. съоръжения и 2,6 промила – за чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл.17 от местната общинска наредба и чл.28 от ЗМДТ ТБО и ДНИ се заплащат на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която са дължими, като по установените задължения няма извършени плащания от страна на дружеството - жалбоподател. Определените в акта ДНИ и ТБО (само за двата компонента депо и чистота) за периода 2014 г. – 2016 г. са изчислени върху по-високата от двете стойности – отчетната стойност или данъчната оценка съгласно приложение №2. При извършената съпоставка между определените от вещото лице и посочените в акта данъчни оценки на земята и сградите съгласно приложение № 2 е установено разминаване, тъй като при изчисляването на оценките на част от сградите, подробно описани в таблица 16 към заключението, органът по приходите не е взел предвид декларираният код конструкция на сградите М3, а код М1 и код ПМ. Освен това в подадената от дружеството декларация по чл.14 от ЗМДТ всички сгради са декларирани като нежилищни търговски, докато органът по приходите е квалифицирал част от сградите като нежилищни производствени и въз основа на тези характеристики е определил коефициентът им на местоположение, видно от приложената към експертизата налична обработена декларация в системата на МДТ при община Генерал Тошево, в която има записвания за 6 производствени обекта, а именно: за 2 склада за варели, склад ППЗ, противопожарно помещение и 2 склада за пакетаж. Промяната в декларираните данни относно вида и предназначението на част от сградите е довело до неправилното определяне на данъчната оценка съгласно приложение № 2, която е съпоставима с декларираната от жалбоподателя отчетна стойност на обектите, съответно на данъчната основа по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, върху която са изчислени задълженията за ДНИ и ТБО. В резултат на тези различия вещото лице е направило заключение, че установените с акта задължения за ДНИ и ТБО и лихви върху тях не съответстват на реално дължимите от дружеството, които според него възлизат общо на 13 688, 08 лева - главница, и 2484, 06 лева – лихви.          

Въпреки че е обективно изготвена и не е оспорена от страните, така изслушаната експертиза не може да бъде възприета изцяло от съда. При едно формално сравнение на сумите се установява, че изчислените от вещото лице данъчни оценки съгласно приложение № 2 на част от сградите са по-големи по размер от посочените в акта. Тези оценки имат решаващо значение за размера на облагаемата основа и задълженията за ДНИ и ТБО, поради което определянето им в по–високи стойности е в противоречие със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя съгласно чл.160, ал.5 от ДОПК, независимо че изчисленията на вещото лице са в съответствие с данните по декларацията. При това положение съдът счита, че следва да кредитира заключението само в тази част, в която определените от вещото лице стойности са по-ниски от тези в акта. В останалата част, в която експертните стойности надхвърлят определените от органа по приходите, заключението не следва да се кредитира, като крайните размери на данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ съответно на задълженията за главница и лихви следва да се преизчислят при съобразяване на по-благоприятните за жалбоподателя стойности в акта съответно в експертизата.                                             

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният АУЗ е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК и е за установяване на задължения за местни данъци и такси по декларация по чл.14 от ЗМДТ.

В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като според ал.4 се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, а обжалването на актовете става по същия ред.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Издател на акта е служител в отдел “МДТ” при община Генерал Тошево, който е упълномощен с правата по чл.4, ал.1 и ал.3, във вр. чл.9б от ЗМД, съгласно приложената по делото заповед на кмета на общината, издадена на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ. Следователно актът е издаден от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон. 

Актът е издаден в необходимата писмена форма и съдържа минимално  изискуемите по закон реквизити. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за немотивираност на акта и неяснота относно вида на установените с него задължения и начина на изчисляването им. В самия акт се съдържа позоваване на съответните факти и приложимите правни норми, от които могат да се изведат фактическото и правното основание за издаването на акта. Мотивите за издаването на акта са допълнени и в решението на горестоящия орган, което е допустимо съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. От съдържанието и на двата акта е видно, че правното основание за издаване на акта е чл.107, ал.3 от ДОПК, а фактическото основание – неплатени в срок задължения за местни данъци и такси. Определените с акта задължения са за ДНИ и ТБО, които са изчислени върху по-високата от двете стойности – отчетната стойност или данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ в съответствие с изискванията на ЗМДТ и местната общинска наредба. В обстоятелствената част на акта са описани подробно декларираната отчетна стойност и изчислената данъчна оценка съгласно приложение № 2 за всяка една от сградите и земята под тях, като при една проста съпоставка може да се установи коя от двете стойности е взета предвид при определянето на облагаемата основа и спорните задължения. Размерът на ТБО е определен поотделно за всеки един от компонентите, които я формират, с изключение на компонента сметосъбиране и сметоизвозване, за който не е начислена ТБО, тъй като жалбоподателят е подавал декларации по чл.71 от ЗМДТ за освобождаване от ТБО. Посочен е и начинът на изчисляване на лихвите за забава като сбор от основния лихвен процент и надбавка от 10 % на годишна база съгласно изискванията на ЗЛВДТДПДВ. Следователно актът е издаден при наличие на посочени фактически и правни основания за издаването му и при определени ясни параметри на ставката и основата, върху която са изчислени задълженията, поради което не е налице претендираната от жалбоподателя липса на мотиви или неяснота на акта.

Оспореният акт обаче е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, като съображенията за това са различни по отношение на отделните задължения за ДНИ и ТБО.

По отношение на начислените задължения за данък върху недвижимите имоти: 

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот на територията на община Генерал Тошево, който подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ. Не е спорно по делото, а това се установява и от изслушаната по делото ССЕ, че жалбоподателят не е плащал ДНИ за този имот за периода 2014 г. – 2016г., поради което правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ органът по приходите му е определил задължения за данък върху недвижимите имоти, но неправилно е изчислил техният размер, определяйки погрешно облагаемата основа въз основа на недекларирани от жалбоподателя данни. В чл.22 от ЗМДТ е посочено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Съгласно чл.78, ал.2 от местната Наредба № 10 за МДТ размерът на данъка върху недвижимите имоти за ЮЛ за периода 2014 г. - 2016г. се определя в размер на 2,0 на хиляда върху по-високата от двете стойности - остатъчната стойност или данъчната оценка на недвижимия имот. Вземайки предвид по-благоприятните стойности на данъчните основи за дворното място и сградите върху него в акта и съответно в заключението на вещото лице (в заключението на вещото лице по-благоприятните стойности са тези на административната сграда и двата склада за варели) съдът преизчислява размера на данъчната основа на имота на 581 166, 78 лева. На базата на тази основа размерът на данъка за недвижимите имоти за процесния имот за периода 2014 г – 2016 г. възлиза на 1162, 33 лева за всяка една година поотделно. Това е с 47, 25 лева по-малко от определения от органа по приходите размер на данъка за процесния период и до този размер актът е правилен и законосъобразен, като за горницата до 1209, 58 лева за съответните 2014 г., 2015 г. и 2016 г. следва да бъде отменен.

По отношение на начислените задължения за ТБО за услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване: 

Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината по реда на чл.63, ал.2 от ЗМДТ. Приетата по законова делегация Наредба № 10 за МДТ на територията на община Генерал Тошево възпроизвежда основните законови положения, като доразвива реда и условията за определяне и заплащане на таксата за битови отпадъци. Съгласно чл.17 от същата наредба в приложимата редакция през периода 2014 г. – 2016 г. ТБО се заплаща на вноски заедно с ДНИ в срока, определен по чл.28 от ЗМТД. Изключенията, при които не се събира такса, са предвидени в чл.71 на закона. Съгласно тази норма такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се събира, когато услугата не се предоставя, а такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. Следователно условие за дължимост на ТБО е действителното предоставяне на съответните услуги, като под предоставяне следва да се има предвид не само принадлежността на конкретните имоти към съответните райони, в които ще се осъществяват услугите по чл.62 от ЗМДТ, а и тяхното реално извършване, както и наличието на депа и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.

По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че общината е престирала услугата по почистване на териториите за обществено ползване в района, в който се намира процесният недвижим имот. От представените по делото заповеди на кмета на община Генерал Тошево по чл.63, ал.2 от ЗМДТ е видно, че Промишлената зона, в която попада имотът, е включена в границите на районите, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци (т.І от заповедите), но не и в границите на районите, в които е организирано поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване (т.ІІ от заповедите). И в трите заповеди са изброени поименно улиците и кварталите, в които е организирано ръчно или механично сметопочистване и поддържане на зелени площи, тротоари, алеи и улични платна, но никъде сред тях не фигурира Промишлената зона на гр. Генерал Тошево или улицата, на която се намира поземленият имот (ул. „В.Алексиев“). От друга страна, дори и да се приеме, че имотът на жалбоподателя попада в границите на районите, в които се предлага този вид услуга, то липсват доказателства за нейното фактическо осъществяване. Представените по делото два договора за изпълнение на обществена поръчка не са достатъчни, за да се приеме, че е налице реално предоставяне на процесната услуга. От съдържанието на тези договори е видно, че общината е възложила извършването на дейностите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване на „А.С.А. България“ ЕООД, гр.София, но по делото липсват каквито и да е доказателства за фактическото изпълнение на задълженията по тях като план – графици за почистване на обществените територии, трудови договори на заетите с тази дейност работници, отчети за изпълнението на възложените дейности, протоколи за качеството на изпълнение, разчетно – платежни документи (фактури и др.) за направените разходи и за плащане на извършените дейности. Приложените към договорите план – сметки и калкулации посочват само какви са необходимите разходи за извършването на възложените дейности, но не и че те са реално извършени. И в двата договора е предвидено, че заплащането се извършва след извършената работа и представен акт за извършената работа, утвърден от представител на възложителя и след представяне на фактура, като в чл.28 от втория договор е уточнено, че приемането на извършената работа се извършва след подписване на двустранен протокол за извършена работа, акт за приемане на извършена работа и представяне на фактура, каквито доказателства липсват изобщо по делото. Освен това в заповедите на кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ е посочено, че част от поддръжката на териториите за обществено ползване се извършва от звена на общинската администрация, а по делото няма никакви доказателства за съществуването и заетостта на тези звена. Съгласно чл.170, ал.1 от АПК административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което той не е сторил. Въпреки предоставената му от съда възможност ответникът не е представил убедителни доказателства за фактическото изпълнение на услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване за целия спорен период, с оглед на което следва да се приеме, че този вид услуга не е предлагана реално от общината и такса за нея не се дължи по силата на чл.71, т.2 от ЗМДТ. Затова, като е определил в тежест на жалбоподателя такса за почистване на териториите за обществено ползване за периода 2014 г. – 2016 г., органът по приходите е нарушил материалният закон, с оглед на което постановеният от него акт подлежи на цялостна отмяна в тази му част. Поради акцесорността на задължението за лихви актът подлежи на отмяна и в частта на начислените с него лихви за забава върху горепосоченото задължение.                 

           

По отношение на втората услуга дължимостта на таксата е в зависимост единствено от наличието на депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по аргумент от чл.71, т.3 от ЗМДТ. Законът не поставя други изисквания за дължимостта на таксата като реалното предоставяне на услугата или ползването на имотите както при останалите две услуги. При положение, че общината разполага с функциониращо депо за ТБО съгласно представените по делото писмени доказателства (споразумения, анекси, АОС и др.), то тази такса се дължи от собственика на имота по силата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ. От заключението на вещото лице е видно, че жалбоподателят не е плащал ТБО за периода 2014 г. – 2016г., поради което правилно органът по приходите му е начислил такса за услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа за този период, но неправилно е определил нейният размер по изложените по-горе съображения относно размера на определените с акта задължения за ДНИ. Съгласно чл.16а, ал.1 от Наредба № 10 за МДТ, доп. с решение № 11-12/20.12.2013г. на ОбС – Генерал Тошево, размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато то не може да се установи - в промили върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, като за периода 2014 г. – 2016 г. определеният размер за ТБО за поддържане на депо за битови отпадъци е 3,2 промила, видно и от заключението на вещото лице. Вземайки предвид по-благоприятните стойности на данъчните основи за дворното място и сградите върху него в акта и съответно в заключението на вещото лице съдът преизчислява размера на облагаемата основа на имота на 581 166, 78 лева. На базата на тази основа размерът на ТБО за обезвреждане на битови отпадъци в депо за процесния имот за периода 2014 г – 2016 г. възлиза на 1859, 73 лева за всяка една година поотделно. Това е със 75, 59 лева по-малко от определения от органа по приходите размер на таксата за спорния период и до този размер актът е правилен и законосъобразен, като за горницата до 1935, 32 лева за процесните 2014 г., 2015 г. и 2016 г. следва да бъде отменен.

Задълженията за ДНИ и ТБО като вид публични задължения възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни разпоредби. За възникването и дължимостта на задължението не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му, нито съобщаването му на данъчно задълженото лице. Задълженията за ДНИ се определят в годишен размер и се заплащат в сроковете по чл.28 от ЗМДТ на две равни вноски до 30 юни и 31 октомври на годината, за която са дължими. В същия срок се заплаща и ТБО съгласно чл.17 от местната Наредба № 10 за МДТ. В чл.4, ал.2 от ЗМДТ, респективно чл.9б от ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ по реда на ДОПК. В същия смисъл е и текстът на чл.175, ал.1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните срокове, съответно с неплащането на всяка от вноските в срока за плащането й, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва за това. Ето защо, правилно и законосъобразно органът по приходите е определил лихви за забава в плащането на задълженията за ДНИ и ТБО, но неправилно е изчислил техния размер предвид на невярно установения размер на главните задължения. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност на дължимите лихви за забава за задълженията за 2014 г. Лихвите за неплатени публични задължения следват главното задължение и също имат публичен характер. За погасяването на публичните задължения е приложим петгодишният давностен срок по чл.171 от ДОПК, който се явява специален по отношение на общите правила за давността и дерогира действието на чл.111, б.”в” от ЗЗД относно кратката погасителна давност на вземанията за лихви. Лихвите върху неплатени в нормативноопределените срокове данъци и такси като вид публични вземания се погасяват с изтичането на 5 – годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Следователно давностният срок за дължимите лихви за неплатените данъци и такси през 2014 г. започва да тече от 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г., поради което правилно органът по приходите е установил лихви за забава за тези задължения. С оглед на преизчисляването на главните задължения се налага и преизчисляването на акцесорните им задължения за лихви при съобразяване на съответните срокове и вноски за плащане за всяка една година поотделно. След извършените аритметични пресмятания от съда се установява, че дължимата лихва за забава към датата на съставяне на АУЗ за ДНИ възлиза съответно на 329, 16 лева за 2014г.; 211, 11 лева за 2015 г. и 92, 69 лева за 2016 г., а за ТБО за услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа – съответно на 526, 66 лева за 2014 г.; 337, 75 лева за 2015 г. и 148, 30 лева. До тези размери актът в частта на определените с него лихви за забава се явява правилен и законосъобразен и жалбата срещу него в тази му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна, като за горницата следва да бъде отменен.                

Предвид на изхода от спора жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 125, 73 лева съразмерно уважената част от жалбата. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.          

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

                                                Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 208-1/13.06.2017г., издаден от главен специалист в отдел „МДТ“ на дирекция „ФБМДТ“ при община Генерал Тошево, потвърден с решение № 001/04.08.2017г. на началник отдел „МДТ“ при община Генерал Тошево, В ЧАСТТА, с която в тежест на “Еврокапитал - България” ЕАД, ЕИК 130487974, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул. „Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от изпълнителния директор Д.П.Д., са определени публични задължения, както следва:

- за 2014 г. - ДНИ за горницата от 1162, 33 лева до 1209, 58 лева; лихви за забава върху това задължение към 13.06.2017г. за горницата от 329, 16 лева до 342, 42 лева; ТБО за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 1572, 45 лева и лихва за забава върху това задължение към 13.06.2017г. в размер на 446, 06 лева; ТБО за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци за горницата от 1859, 73 лева до 1935, 32 лева и лихви за забава върху това задължение към 13.06.2017г. за горницата от 526, 66 лева до 546, 94 лева;

- за 2015 г. – ДНИ за горницата от 1162, 33 лева до 1209, 58 лева; лихви за забава върху това задължение към 13.06.2017г. за горницата от 211, 11 лева до 219, 04 лева; ТБО за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 1572, 45 лева и лихва за забава върху това задължение към 13.06.2017г. в размер на 284, 76 лева; ТБО за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци за горницата от 1859, 73 лева до 1935, 32 лева и лихви за забава върху това задължение към 13.06.2017г. за горницата от 337, 75 лева до 350, 46 лева;     

-  за 2016г.  – ДНИ за горницата от 1162, 33 лева до 1209, 58 лева; лихви за забава върху това задължение към 13.06.2017г. за горницата от 92, 69 лева до 96, 26 лева; ТБО за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 1572, 45 лева и лихва за забава върху това задължение към 13.06.2017г. в размер на 125, 19 лева; ТБО за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци за горницата от 1859, 73 лева до 1935, 32 лева и лихви за забава върху това задължение към 13.06.2017г. за горницата от 148, 30 лева до 153, 97 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.       

ОСЪЖДА община Генерал Тошево да заплати на “Еврокапитал - България” ЕАД, ЕИК 130487974, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул. „Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от изпълнителния директор Д.П.Д., сумата от 125, 73 лева, представляващи разноски по делото.   

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                               Административен съдия :