Р Е Ш Е Н И Е

472

 

гр. Добрич, 29.11.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на седми ноември, две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка К.а, разгледа докладваното от председателя административно дело № 508 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 във вр. с чл.171, т.2а  от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на В.П.В. ***, против заповед № 17-0851—000372 от 06.05.2017г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, Ж.М., с която е  наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“ и са отнети два броя регистрационни табели № ТХ 5504ХР и Свидетелството за регистрация на МПС № 006698600.

          І. Становища на страните

В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна като се оспорва фактическата обстановка и качеството „водач на МПС“ на жалбоподателя към момента на проверката. Жалбоподателят твърди, че изобщо не е управлявал автомобила си към момента на проверката, посочен в съставения акт за установяване на административно нарушение от 06.05.2017г.. Твърди, че на тази дата, около 22,50 часа в гр.Добрич, по ул.“Орфей“ до бл.5 в жкБалик, пиел бира със съседи. Автомобилът му бил паркиран пред блок 5, заключен и с неработещ двигател. Моли заповедта като издадена при липса на материално-правните предпоставки да бъде отменена като незаконосъобразна. В съдебно заседание, представляван от адв.Б.жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата и изразява становище, че заповедта е неконкретизирана по отношение на срока, за който е постановена принудителната административна мярка. Алтернативно прави искане за конкретизиране на срока на наложената мярка на 6 месеца.

Ответникът, началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич, не се явява и представлява, но изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, претендира същата да бъде оставена без уважение, а „наложеното наказание“ да бъде потвърдено.

ІІ. Допустимост на жалбата

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е срещу годен за оспорване административен акт и изхожда от неговия адресат. Заповедта е връчена на адресата й на 10.08.2017г., а жалбата е постъпила на 24.08.2017г., т.е.в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок.

ІІІ. От фактическа страна

Оспорената заповед е издадена затова, че на 06.05.2017г., около 22,50 часа, в гр.Добрич, жк“Балчик“ на ул.“Орфей“ до блок 4, В.П.В. в качеството си на водач на МПС- „Рено Меган Сценик“ с рег.хххх отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, отказва да му бъде издаден талон за медицинско изследване № 0047325, отказва кръвна проба пред медицинско лице за химичен анализ, силно мирише на алкохол със залитаща походка и не може да координира движенията си. За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 880 от 06.05.2017г., с който на жалбоподателя е отправено обвинение за нарушаване на чл.174, ал.3 от  Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Описаната в заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка е възпроизведена от акта за установяване на административно нарушение.

За установяване на твърденията в жалбата и качеството „водач на МПС“ на В.В. към момента на проверката, по делото бяха разпитани две групи свидетели. Първата група свидетели, водените от жалбоподателя свидетели И.Й.К.и И.К.И.твърдят, че познавали жалбоподателя отдавна, въпросната вечер двамата пиели бира отстрани на магазина за битова техника, разположен  до Обръщалото (за автобуси) на кв.Балик с видимост срещу блок 5. И двамата свидетели твърдят също, че видели двама полицаи да разговарят с жалбоподателя, когото отвели впоследствие. Жалбоподателите твърдят, че не са видели жалбоподателят да е управлявал автомобила си.

Третият свидетел, старши полицай С.Х.М. – служител от Първо районно управление на МВР Добрич, подписал акта за установяване на административно нарушение като свидетел-очевидец, изцяло потвърждава вписаните в него констатации. Свидетелят твърди, че по план-график бил назначен с колегата си на процесната дата да следи за реда в кв.Балик, до старото кръгово обръщало. Свидетелят забелязал процесният автомобил да маневрира пред блок 5. Двамата с колегата му отишли към маневриращия на паркинга автомобил, а жалбоподателят изключил двигателя,  слязъл от автомобила и побягнал, паднал пред входа, изправил се и пак побягнал към ул.“Орфей“. Бил застигнат от полицаите отстрани на блок 5, срещу магазин „СБА“, откъм страната на ул.“Орфей“. Според свидетеля жалбоподателят бил в явно нетрезво състояние, отказал да си даде документите за самоличност и затова бил отведен в районното управление, където бил повикан полицай А. да го тества за алкохол.

Съдът кредитира показанията на полицейския служител. Показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя съдът приема за частично достоверни по отношение на фактите, осъществени на процесните дата, час и място.Обстоятелството, че свидетелите Иван К. и Иван Иванов не са забелязали жалбоподателят да управлява автомобила си, не означава, че той не е направил това. Съдът взе предвид обстоятелството, че тези свидетели не са се намирали в напълно трезво състояние, тъй като са пиели алкохол от „патронче“ близо час преди срещата на жалбоподателя с полицаите (показания на свидетеля К.). Следва да се има предвид и обстоятелството, че свидетелите са стояли на разстояние 20-25 метра през улицата от мястото на инцидента с полицаите (показания на свидетеля К.) и че е напълно възможно да са пропуснали момента, в който жалбоподателят е започнал да маневрира с автомобила си на паркинга пред блока, тъй като целта на срещата им не е била да наблюдават и проследяват всяко действие на жалбоподателя, а да се почерпят и да разговарят помежду си.

В случая следва да се даде предпочитание и вяра на показанията на полицейския служител, за когото няма данни да се е намирал под въздействието на алкохол. Напротив, същият е имал за задача да следи за реда и наблюдава случващото се на мястото на полицейската разстановка в близост на блок 5. 

По делото е представен и талон за медицинско изследване № 0047325, в който е вписано, че на 06.05.2017г. в 23,00 бил съставен и връчен, но В.В. отказва да го подпише.

Представено е и издаденото въз основа на съставения на 06.05.2017г. АУАН наказателно постановление № 17-0851-000880 от 31.05.2017г., връчено на жалбоподателя заедно с оспорената заповед за налагане на ПАМ на 10.08.2017г., както и доказателства, че същото е обжалвано пред РС гр.Добрич.

ІV. По съществото на спора

Жалбата е основателна по отношение на липсата на конкретизация на срока на наложената мярка.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната мярка е наложена по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП и е издадена от началника на Сектор“ Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич, който е ръководителя на службата за контрол по Закона за движение по пътищата на територията на област Добрич. Затова съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган. Заповедта е в писмен вид, подписана е, в съдържанието й се сочат както фактическите, така и правните основания за издаването й, затова тя не страда от порока липса на форма или липса на мотиви.

Заповедта е съобразена с материалния закон. Посочените в нея фактически основания съответстват на правното основание по чл.171, т.2а от ЗДвП, предвидено в закона. Доказателствата по делото – писмени и гласни доказват наличието на фактическите основания за издаване на процесната заповед. Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството „водач на МПС“ и че е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. При наличие на тези факти правилно ответникът е приложил предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка. Съгласно цитираната норма в редакцията й, действала към момента на извършване на деянието, 06.05.2017г., публ. в  ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.2а : прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;

При извършване на цялостна проверка на оспорения акт, съдът установи, че при издаването на заповедта ответникът е допуснал две процесуални нарушения, които не могат да се квалифицират като съществени.

Първото се състои в непосочване на правното основание, въз основа на което е наредено да бъдат отнети двата броя регистрационни табели и свидетелството за регистрация на МПС. Съгласно чл. 172, ал.4 от ЗДвП, изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017.,  в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "и", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т.2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

Нареждайки в оспорената заповед да бъде извършено и това изземване, ответникът е следвало да посочи правното основание по чл.172, ал.4 от закона. Но тъй като правното основание съществува и изземването е наредено в съответствие с него, съдът намира, че пропускът в заповедта да се визира и нормата на чл.174, ал.2 от ЗДвП не може да се определи като съществено процесуално нарушение, което да послужи като основание за отмяна на наложената ПАМ.

 Второто процесуално нарушение се изразява в неконкретизиране на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. В заповедта е възпроизведен дословно текстът на чл.171, т.2а от ЗДвП, включително и израза „за срок от 6 месеца до една година“, който всъщност определя минималния и максималния срок за налагане на мярката. В рамките на този срок ответникът е бил длъжен да конкретизира срока на наложената ПАМ, т.е. да определи дали прекратява регистрацията на ППС за 6 месеца, 7 месеца, 8, 9, 10, 11 или 12 месеца /1 година/. Определяйки в чл.171, т.2а от ЗДвП срок за процесната ПАМ от 6 м. до 1 г. законодателят е дал възможност на ръководителя на службата за контрол да извърши преценка на всеки отделен случай, при която съобразно принципа на съразмерност по чл.6 от АПК да конкретизира в посочените рамки времето, за което налага принудителната административна мярка, състояща се в прекратяване на регистрацията на ППС.

При преценката дали допуснатото нарушение е съществено и основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, съдът съобрази характера и целта, поради която се налага процесната принудителна административна мярка. Целта на мярката „прекратяване на регистрацията на ППС“ е посочена в чл.171 от ЗДвП, и тя цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Съдът взе предвид, че целта на мярката е свързана със защита на живота и здравето на участниците в движението по пътищата като се преустанови възможността водачи да управляват ППС под въздействието на алкохол, т.е. мярката се налага за защита на най-значимите обществени интереси. Имайки предвид тази цел и при безспорна установеност на фактическите основания за процесната ПАМ, съдът намира, че неконкретизирането на срока на мярка в рамките от 6 месеца до една година по чл.171, т.2а от ЗДвП, не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на заповедта.

След като ответникът не е конкретизирал срока на мярката и не е изложил мотиви, че мярката следва да се наложи за повече от 6 месеца, заповедта следва да се измени от съда в тази й част с конкретизиране на срока на ПАМ на 6 месеца – минимално предвидения в закона.

Предвид гореизложеното се налага извод, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазена целта на закона. Това мотивира съда да отхвърли измени заповедта като определи минимално предвидения в закона срок на действие на мярката. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се следват, а ответникът не е поискал тяхното присъждане.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Добрич

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ заповед № 17-0851—000372 от 06.05.2017г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, Ж.М., с която е  наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, като ОПРЕДЕЛЯ срок от 6 / шест / месеца на прекратяване на регистрацията на ППС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд в 14 ( четиринадесет) -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: